Форума на Slavitoooo

PAPA BEN XVI написа:

Слави, чадо да се не разгневиш, че отворихме малко офтопик с колегата tepes за дупетата в твойто форумче. Да ме прощава и Джони, че подхванах тоя разговор, но бях меко казано провокиран от удоволствието с което неколкратно си споменава Д-то. Явно много си го харесва и тачи. Нека да й е живо и здраво! Останете си със здраве и Господ все хубави дупета да ви дава, чада мои!

Алелуя! Амин!

Няма гневни. Едно женско дупе в един мъжки форум внася малко цвят в темите/стига да не серазмаже в лайняна история/. Това е идеята. Не страдам от нарцисизъм, не си го харесвам чак толкоз колкото изглежда, ама поради отсъствие на други колежки си правя гаргара с моето собствено..и предполагам всички разбират за кво иде реч.Ко да прайш, жертвам го в името на майтапа.... Иначе съвсем ще дремем тука, пък не долюбвам да ми е скучно..... Те, очите ми са по-хубави от дупето,ако питаш мене, ама нали знаеш, за едни черни очи...при тъз мащабна комерсиализация...има да мигам безрезултатно на парцали...

Джони написа:

PAPA BEN XVI написа:

Слави, чадо да се не разгневиш, че отворихме малко офтопик с колегата tepes за дупетата в твойто форумче. Да ме прощава и Джони, че подхванах тоя разговор, но бях меко казано провокиран от удоволствието с което неколкратно си споменава Д-то. Явно много си го харесва и тачи. Нека да й е живо и здраво! Останете си със здраве и Господ все хубави дупета да ви дава, чада мои!

Алелуя! Амин!

Няма гневни. Едно женско дупе в един мъжки форум внася малко цвят в темите/стига да не серазмаже в лайняна история/. Това е идеята. Не страдам от нарцисизъм, не си го харесвам чак толкоз колкото изглежда, ама поради отсъствие на други колежки си правя гаргара с моето собствено..и предполагам всички разбират за кво иде реч.Ко да прайш, жертвам го в името на майтапа.... Иначе съвсем ще дремем тука, пък не долюбвам да ми е скучно..... Те, очите ми са по-хубави от дупето,ако питаш мене, ама нали знаеш, за едни черни очи...при тъз мащабна комерсиализация...има да мигам безрезултатно на парцали...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

... или както накратко беше казал бат Стефчо в "Дами канят": "Знаеш ли ти имаш хубави очи..."

PAPA BEN XVI написа:

Джони написа:

PAPA BEN XVI написа:

Слави, чадо да се не разгневиш, че отворихме малко офтопик с колегата tepes за дупетата в твойто форумче. Да ме прощава и Джони, че подхванах тоя разговор, но бях меко казано провокиран от удоволствието с което неколкратно си споменава Д-то. Явно много си го харесва и тачи. Нека да й е живо и здраво! Останете си със здраве и Господ все хубави дупета да ви дава, чада мои!

Алелуя! Амин!

Няма гневни. Едно женско дупе в един мъжки форум внася малко цвят в темите/стига да не серазмаже в лайняна история/. Това е идеята. Не страдам от нарцисизъм, не си го харесвам чак толкоз колкото изглежда, ама поради отсъствие на други колежки си правя гаргара с моето собствено..и предполагам всички разбират за кво иде реч.Ко да прайш, жертвам го в името на майтапа.... Иначе съвсем ще дремем тука, пък не долюбвам да ми е скучно..... Те, очите ми са по-хубави от дупето,ако питаш мене, ама нали знаеш, за едни черни очи...при тъз мащабна комерсиализация...има да мигам безрезултатно на парцали...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

... или както накратко беше казал бат Стефчо в "Дами канят": "Знаеш ли ти имаш хубави очи..."

Ти Яворов го остави за тиха кръчма и цигулка на ухо. Разкажи хубава история....

Подай ми жокер за какво да бъде?! Само не ме моли да разказвам за търсачи, МДта, полицейски инспектори, сирени, преследвания и т.н.

slavitoooo написа:

PAPA BEN XVI написа:

Джони написа:

PAPA BEN XVI написа:

Слави, чадо да се не разгневиш, че отворихме малко офтопик с колегата tepes за дупетата в твойто форумче. Да ме прощава и Джони, че подхванах тоя разговор, но бях меко казано провокиран от удоволствието с което неколкратно си споменава Д-то. Явно много си го харесва и тачи. Нека да й е живо и здраво! Останете си със здраве и Господ все хубави дупета да ви дава, чада мои!

Алелуя! Амин!

Няма гневни. Едно женско дупе в един мъжки форум внася малко цвят в темите/стига да не серазмаже в лайняна история/. Това е идеята. Не страдам от нарцисизъм, не си го харесвам чак толкоз колкото изглежда, ама поради отсъствие на други колежки си правя гаргара с моето собствено..и предполагам всички разбират за кво иде реч.Ко да прайш, жертвам го в името на майтапа.... Иначе съвсем ще дремем тука, пък не долюбвам да ми е скучно..... Те, очите ми са по-хубави от дупето,ако питаш мене, ама нали знаеш, за едни черни очи...при тъз мащабна комерсиализация...има да мигам безрезултатно на парцали...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

... или както накратко беше казал бат Стефчо в "Дами канят": "Знаеш ли ти имаш хубави очи..."

ООО Ваше светейшество каква изненада Заповядайте Заповядайте в моето скромно форумче ,чувствайте се като у дома си !Каква радост ,как сте как е във Ватиканът ,горещо ли е ? Кога ще посетите България ?

ко да гледа куци коне ли

ivan113 написа:

slavitoooo написа:

PAPA BEN XVI написа:

Джони написа:

PAPA BEN XVI написа:

Слави, чадо да се не разгневиш, че отворихме малко офтопик с колегата tepes за дупетата в твойто форумче. Да ме прощава и Джони, че подхванах тоя разговор, но бях меко казано провокиран от удоволствието с което неколкратно си споменава Д-то. Явно много си го харесва и тачи. Нека да й е живо и здраво! Останете си със здраве и Господ все хубави дупета да ви дава, чада мои!

Алелуя! Амин!

Няма гневни. Едно женско дупе в един мъжки форум внася малко цвят в темите/стига да не серазмаже в лайняна история/. Това е идеята. Не страдам от нарцисизъм, не си го харесвам чак толкоз колкото изглежда, ама поради отсъствие на други колежки си правя гаргара с моето собствено..и предполагам всички разбират за кво иде реч.Ко да прайш, жертвам го в името на майтапа.... Иначе съвсем ще дремем тука, пък не долюбвам да ми е скучно..... Те, очите ми са по-хубави от дупето,ако питаш мене, ама нали знаеш, за едни черни очи...при тъз мащабна комерсиализация...има да мигам безрезултатно на парцали...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

... или както накратко беше казал бат Стефчо в "Дами канят": "Знаеш ли ти имаш хубави очи..."

ООО Ваше светейшество каква изненада Заповядайте Заповядайте в моето скромно форумче ,чувствайте се като у дома си !Каква радост ,как сте как е във Ватиканът ,горещо ли е ? Кога ще посетите България ?

ко да гледа куци коне ли

В територията на форума на Славитоооо е забелязян куц кон, сещаш ли се кой е?

PAPA BEN XVI написа:

Подай ми жокер за какво да бъде?! Само не ме моли да разказвам за търсачи, МДта, полицейски инспектори, сирени, преследвания и т.н.

Добре, предизвикателство!, разказвай за жени....

Джони написа:

PAPA BEN XVI написа:

Подай ми жокер за какво да бъде?! Само не ме моли да разказвам за търсачи, МДта, полицейски инспектори, сирени, преследвания и т.н.

Добре, предизвикателство!, разказвай за жени....

Ето малко за разгрявка:
... и май наистина е така... правилно и грешно, сълзи и усмивки, любов и омраза... любов и омраза... всичко се преплита, всички цветове на живота променят своите места, лошите стават добри, добрите - лоши, след това дори и въпросите с най - лесен отговор стават трудни за отговаряне... докато ние губим посоката си, животът продължава да удължава трудностите си... и... ние се губим, мислейки, че можем да намерим изход - бягахме, а така се отдалечаваме още повече и, всъщност, стана така, че е по-лесно да повярваш на лъжата, отколкото да търсиш истината... накрая и близкото вече ни е далечно, а далечното, всъщност, никога не ни е било близко... защото винаги тичаме към грешната посока, винаги подаваме ръка на грешните неща, винаги искаме грешни неща; така, лутайки се, без да знаем какво искаме, един ден забелязваме, че, всъщност, сме изгубили всичко, което имаме в ръката, в джоба, в сърцето...

Аз вече се уморих да губя и не съм сигурна дали ще мога да продължавам така. Колко ще издържа? Колко ще издържиш? Колко ще издържиш, знаейки, че без мен въпроса, който задаваш, никога няма да намери точния си отговор. Не, аз никога няма да се откажа, въпреки че всеки ден толкова много хора загасят фаса от цигарата си в сърцето ми, в душата ми, в спомените ми, в това което обичам. Всеки ден първо убиват хората, които обичам... а после мен - това, което имам, дори това, което нямам, а на мен не ми остава нищо друго, освен да стоя и да чакам... А ти?

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…

През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и се взирах някъде, без да виждам. Всяка сутрин сякаш се събуждах без грижи, без проблеми, защото не се сещах за тях, поне не веднага. Щом се разсъних обаче, ме връхлетяха вчерашните спомени.

Бях си легнала късно, вероятно към един или два часа през нощта. Бяхме говорили дълго, за най-различни неща, които едва ли имаха особена важност, когато се замисли човек, но въпреки това ни беше трудно да се разделим, по-трудно от всеки друг път.

Станах от леглото, нямаше смисъл да се опитвам да заспивам отново. Вдигнах щорите и стаята ми се изпълни с ярка светлина. Притворих очи, бях готова отново да ги спусна, но се отказах. Отидох в банята и опрях ръцете си на мивката. В огледалото видях едно осемнадесетгодишно момиче, с тъмна кафява коса и кафени очи. Големи красиви къдрици се спускаха до раменете и, а лицето и беше гладко като порцелан. Безразлично ми беше какво виждам, затова започнах да се мия.

Отново отидох в стаята си и взех телефона от бюрото. Никой не ме бе търсил, а аз не бях сигурна дали искам да се обадя на когото и да било. Машинално седнах на кожения стол и започнах да се въртя – наляво, надясно, наляво, надясно. Исках да му се обадя, но отново не бях сигурна дали трябва, вътрешният ми гняв ме спираше, въпреки че цялото ми същество искаше да чуе гласа му.

Не исках да му се обадя, за да го нараня така, както ме нараняваше всеки път мисълта, че заминава.

Какъв егоист е човекът… или може би само аз съм егоист. Обичах ли го? Естествено. Не това е правилният въпрос обаче… въпросът е защо го обичах. Именно сега, когато бях толкова ядосана, можех да си призная, че вероятно бе единствено заради мен самата, за да угодя на себе си. Никой не може да ме убеди, че човек обича заради човека до него. Обича заради себе си, обича заради идеята да обича. Защото се страхува, страхува се да бъде сам.

Сега той заминаваше. Оставяше ме сама за толкова дълго време. За него ли ми бе мъчно, или повече за мен самата? Що за човек съм… осъждам егоистите, а не смея да се погледна сама себе си, защото зная какво ще открия.

Сега, когато повече от всякога бях длъжна да му се обадя, не заради себе си, а заради него, аз не можех да го направя, защото идеята за действителността ме изгаряше…

Набрах номера и зачаках. Той вдигна почти веднага, но дори приветливият му глас не изтръгна от мен и малко повече жизненост. Заговори ми, опита се да ме предразположи, винаги го правеше, а аз седях и го слушах.Спомних си за първия ни разговор. Гласът ми трепереше, едвам успявах да кажа нещо, стигаше ми само да го слушам. А сега дали го чувах, не зная… Той определи час, в който да се видим, а аз се съгласих машинално, беше ми все едно.

Дали осъзнавах, че го наранявам ли? Да, макар че не го исках, го правех. Защото той винаги усещаше, когато нещо не е наред, и се отдръпваше. Тогава се роди идеята, че той положително, ако ме обича, ме обича по начина, по който и аз го обичах. Това беше една егоистична любов, която може да те отврати, но въпреки това е по-силна от теб. Обичаше ме, защото имаше нужда от мен, обичаше ме, защото така му беше угодно, не заради самата мен. Това ме вбесяваше, но аз постъпвах по същия начин.

Пристигнах на уреченото място преди него. Толкова се срамувах от себе си и толкова ме беше страх. Когато го видях да идва, не знаех как ще постъпя, какво трябваше да направя. Да се преструвам, че ми е добре, след като толкова се страхувах, да му призная страха си? Той спря пред мен и ме погледна със сините си очи, от които се виждаше и уплаха, и радост, и страх. След това ми се усмихна с онази усмивка, която беше способна да разтопи всеки лед, да заличи всяко съмнение и да ми напомни колко много го обичах. Станах и го прегърнах, без да го пускам. А сълзите се стичаха, освобождаваха целия гняв и ме караха да чувствам отново. След това му казах колко го обичам, казах му, че го обичам само и единствено заради себе си, защото той трябваше да знае какъв егоист съм…

Но вместо да се учуди или ядоса, той ме погледна смирено, след което избърса сълзите и каза :

„Човекът е най-големият егоист, с когото можеш да се запознаеш, а ти, както и аз, сме преди всичко човеци. Не можеш да избягаш от природата си дори и да се срамуваш от нея, дори да я презираш, а ако я презираш, значи презираш и мен. Влюбих се в човек, не в светица, ако беше такава, нямаше да се влюбя в теб.”

Нямаше нужда да му обяснявам колко много се страхувах. Той също се страхуваше. Страхувахме се от промените, които щяхме да видим един в друг, но нищо не можехме да направим.

Слънцето залязваше, с всеки изминал ден все по-рано и по-рано. Минаваше средата на август. Беше пълно с изпопадали, изсъхнали листа. С всеки изминал ден се приближавахме към раздялата. Вървяхме и не говорехме, защото каквото и да кажехме,щеше да е излишно, но и двамата се питахме един и същ въпрос :

„Способни ли сме, ти и аз, да поддържаме пламъка на тази любов от такова разстояние?”

Готова съм да изпреваря времето, да не изживея моментите, в които ти няма да присъстваш, да бъде отново лято, но кажи ми… нужно ли е... след като не зная дали ще ме обичаш още?

PAPA BEN XVI написа:

Джони написа:

PAPA BEN XVI написа:

Подай ми жокер за какво да бъде?! Само не ме моли да разказвам за търсачи, МДта, полицейски инспектори, сирени, преследвания и т.н.

Добре, предизвикателство!, разказвай за жени....

Ето малко за разгрявка:
... и май наистина е така... правилно и грешно, сълзи и усмивки, любов и омраза... любов и омраза... всичко се преплита, всички цветове на живота променят своите места, лошите стават добри, добрите - лоши, след това дори и въпросите с най - лесен отговор стават трудни за отговаряне... докато ние губим посоката си, животът продължава да удължава трудностите си... и... ние се губим, мислейки, че можем да намерим изход - бягахме, а така се отдалечаваме още повече и, всъщност, стана така, че е по-лесно да повярваш на лъжата, отколкото да търсиш истината... накрая и близкото вече ни е далечно, а далечното, всъщност, никога не ни е било близко... защото винаги тичаме към грешната посока, винаги подаваме ръка на грешните неща, винаги искаме грешни неща; така, лутайки се, без да знаем какво искаме, един ден забелязваме, че, всъщност, сме изгубили всичко, което имаме в ръката, в джоба, в сърцето...

Аз вече се уморих да губя и не съм сигурна дали ще мога да продължавам така. Колко ще издържа? Колко ще издържиш? Колко ще издържиш, знаейки, че без мен въпроса, който задаваш, никога няма да намери точния си отговор. Не, аз никога няма да се откажа, въпреки че всеки ден толкова много хора загасят фаса от цигарата си в сърцето ми, в душата ми, в спомените ми, в това което обичам. Всеки ден първо убиват хората, които обичам... а после мен - това, което имам, дори това, което нямам, а на мен не ми остава нищо друго, освен да стоя и да чакам... А ти?

Хм...да отворим нова тема, кво ще кажеш....да не спамим хубавия форум на Славитооо с литература. Ти ще пишеш за жените, аз - за мъжете. Е, може да вкараме и малко трежърхънтинг, щото то си е отвсякъде в темата....та, ти ли ще го прехвърлиш това хубаво нещо, или да го направя аз?...

Не ти ли харесва предизвикателството?!

PAPA BEN XVI написа:

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…

През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и се взирах някъде, без да виждам. Всяка сутрин сякаш се събуждах без грижи, без проблеми, защото не се сещах за тях, поне не веднага. Щом се разсъних обаче, ме връхлетяха вчерашните спомени.

Бях си легнала късно, вероятно към един или два часа през нощта. Бяхме говорили дълго, за най-различни неща, които едва ли имаха особена важност, когато се замисли човек, но въпреки това ни беше трудно да се разделим, по-трудно от всеки друг път.

Станах от леглото, нямаше смисъл да се опитвам да заспивам отново. Вдигнах щорите и стаята ми се изпълни с ярка светлина. Притворих очи, бях готова отново да ги спусна, но се отказах. Отидох в банята и опрях ръцете си на мивката. В огледалото видях едно осемнадесетгодишно момиче, с тъмна кафява коса и кафени очи. Големи красиви къдрици се спускаха до раменете и, а лицето и беше гладко като порцелан. Безразлично ми беше какво виждам, затова започнах да се мия.

Отново отидох в стаята си и взех телефона от бюрото. Никой не ме бе търсил, а аз не бях сигурна дали искам да се обадя на когото и да било. Машинално седнах на кожения стол и започнах да се въртя – наляво, надясно, наляво, надясно. Исках да му се обадя, но отново не бях сигурна дали трябва, вътрешният ми гняв ме спираше, въпреки че цялото ми същество искаше да чуе гласа му.

Не исках да му се обадя, за да го нараня така, както ме нараняваше всеки път мисълта, че заминава.

Какъв егоист е човекът… или може би само аз съм егоист. Обичах ли го? Естествено. Не това е правилният въпрос обаче… въпросът е защо го обичах. Именно сега, когато бях толкова ядосана, можех да си призная, че вероятно бе единствено заради мен самата, за да угодя на себе си. Никой не може да ме убеди, че човек обича заради човека до него. Обича заради себе си, обича заради идеята да обича. Защото се страхува, страхува се да бъде сам.

Сега той заминаваше. Оставяше ме сама за толкова дълго време. За него ли ми бе мъчно, или повече за мен самата? Що за човек съм… осъждам егоистите, а не смея да се погледна сама себе си, защото зная какво ще открия.

Сега, когато повече от всякога бях длъжна да му се обадя, не заради себе си, а заради него, аз не можех да го направя, защото идеята за действителността ме изгаряше…

Набрах номера и зачаках. Той вдигна почти веднага, но дори приветливият му глас не изтръгна от мен и малко повече жизненост. Заговори ми, опита се да ме предразположи, винаги го правеше, а аз седях и го слушах.Спомних си за първия ни разговор. Гласът ми трепереше, едвам успявах да кажа нещо, стигаше ми само да го слушам. А сега дали го чувах, не зная… Той определи час, в който да се видим, а аз се съгласих машинално, беше ми все едно.

Дали осъзнавах, че го наранявам ли? Да, макар че не го исках, го правех. Защото той винаги усещаше, когато нещо не е наред, и се отдръпваше. Тогава се роди идеята, че той положително, ако ме обича, ме обича по начина, по който и аз го обичах. Това беше една егоистична любов, която може да те отврати, но въпреки това е по-силна от теб. Обичаше ме, защото имаше нужда от мен, обичаше ме, защото така му беше угодно, не заради самата мен. Това ме вбесяваше, но аз постъпвах по същия начин.

Пристигнах на уреченото място преди него. Толкова се срамувах от себе си и толкова ме беше страх. Когато го видях да идва, не знаех как ще постъпя, какво трябваше да направя. Да се преструвам, че ми е добре, след като толкова се страхувах, да му призная страха си? Той спря пред мен и ме погледна със сините си очи, от които се виждаше и уплаха, и радост, и страх. След това ми се усмихна с онази усмивка, която беше способна да разтопи всеки лед, да заличи всяко съмнение и да ми напомни колко много го обичах. Станах и го прегърнах, без да го пускам. А сълзите се стичаха, освобождаваха целия гняв и ме караха да чувствам отново. След това му казах колко го обичам, казах му, че го обичам само и единствено заради себе си, защото той трябваше да знае какъв егоист съм…

Но вместо да се учуди или ядоса, той ме погледна смирено, след което избърса сълзите и каза :

„Човекът е най-големият егоист, с когото можеш да се запознаеш, а ти, както и аз, сме преди всичко човеци. Не можеш да избягаш от природата си дори и да се срамуваш от нея, дори да я презираш, а ако я презираш, значи презираш и мен. Влюбих се в човек, не в светица, ако беше такава, нямаше да се влюбя в теб.”

Нямаше нужда да му обяснявам колко много се страхувах. Той също се страхуваше. Страхувахме се от промените, които щяхме да видим един в друг, но нищо не можехме да направим.

Слънцето залязваше, с всеки изминал ден все по-рано и по-рано. Минаваше средата на август. Беше пълно с изпопадали, изсъхнали листа. С всеки изминал ден се приближавахме към раздялата. Вървяхме и не говорехме, защото каквото и да кажехме,щеше да е излишно, но и двамата се питахме един и същ въпрос :

„Способни ли сме, ти и аз, да поддържаме пламъка на тази любов от такова разстояние?”

Готова съм да изпреваря времето, да не изживея моментите, в които ти няма да присъстваш, да бъде отново лято, но кажи ми… нужно ли е... след като не зная дали ще ме обичаш още?

Нощта вървеше по покривите. Идваше.
Той стоеше между клоните на дървото, листата си говореха нещо, но не ги чуваше. Гледаше втренчено в светлото петно на прозореца и чакаше поне да зърне силуета й.
Нямаше я.
Мислите му рисуваха отново бялото й миловидно лице, светлите ангелски къдрици, потъваше в очите й, незнайно защо всеки път влажни от току що появили се сълзи.
Нямаше я.
Виждаше я само сутрин, когато минаваше нарочно под прозореца й. Не смееше да й се усмихне. Не смееше дори да й кимне. Само я поглеждаше плахо. Понякога срещаше очите й, и това го вцепеняваше за цял ден. Беше пленен, потресен и отчаян. Жена като нея никога, ама съвсем никога не би обърнала внимание на мъж като него. Остра тъга дълбаеше гърдите му. Но глас да извика нямаше. Стоеше в клоните като всяка вечер от месеци насам и се надяваше никой никога да не го зърне - вкопчено в дървото ранено и зъзнещо животно.
Утрото търкаляше тихо Светлото по още сънените улици. Прозяващи се котки извиваха гръб и протягаха лапки в очакване на някоя подхвърлена закуска.
Тя стоеше, опряла лакти на прозореца и чакаше.
Чакаше той да мине.
Знаеше, че всяка сутрин минава от тук. Дали отиваше на работа? Когато го видеше да се задава от ъгъла, ръцете й инстиктивно се свиваха от току що избилата пот, втренчваше се в дървото отсреща, сякаш там се случваше най-важното нещо на света и изобщо не поглеждаше към минаващия мъж. Понякога не се сдържаше и го зърваше тайно, а гърдите й се повдигаха все по-учестено и се задъхваше. А ако случайно срещнеше очите му, не издържаше. Сълзите излизаха сами, колкото и да ги гълташе. Искаше й се, толкова много й се искаше поне веднъж да го докосне. Беше невъзможно. Мъж като него не би я докоснал никога. Искаше да го забрави като многото други невъзможни неща, за които вече беше забравила. Не можеше. Мечтаеше си, че някоя вечер той ще застане под прозореца й и ще чака докато я види. Няма да говорят. За какво са думите? Но вечер никога не заставаше на прозореца, защото знаеше, че той няма да е там.
Денят потъваше в дълга тишина. После майка й преместваше инвалидната количка до леглото и оставяше крехкото й тяло да си почине.
Всяка сутрин той отиваше до будката с вестници, вземаше си неговия, плащаше мълчаливо и си отиваше. Продавачът му кимваше, прибираше парите и махваше за довиждане. Понякога го черпеше с горещо кафе. Стояха и пиеха без да говорят, заобиколени от чакащи котки. Горкият, казваше си наум продавачът на вестници докато го изпращаше с поглед, не е лесна неговата. Да си глухоням е ..., не довършваше мисълта си. Шантав свят, ей!
Дните се топяха, а нощите ставаха все по-мъчително дълги.
Есента куцукаше бавно към зимата.

Джони написа:

Хм...да отворим нова тема, кво ще кажеш....да не спамим хубавия форум на Славитооо с литература. Ти ще пишеш за жените, аз - за мъжете. Е, може да вкараме и малко трежърхънтинг, щото то си е отвсякъде в темата....та, ти ли ще го прехвърлиш това хубаво нещо, или да го направя аз?...

Джони, някога в този форум се подвизаваше един странен тип с още по странното прозвище Даскала. На кратко с две думи, този странник си имаше любима тема с не по-малко странно име "Часът на Даскала". Там човека бе изписал безкрайни страници пълни с разкази на най различна тематика. Даже по едно време имаше обаянието на Апостола - "От всякъде гоненен и на всякъде приет", но както са казали древните "Никой не може да бъде пророк в собствената си страна!".
Накрая на човека му писна от глупости, изтри си темата и си "обра крушите"... Та такива ми ти неща. Тук никой не се вълнува от литература, а да не кажа грубо малцина се интересуват и от металдетектинг във варианта му, като хоби...

PAPA BEN XVI написа:

Джони написа:

Хм...да отворим нова тема, кво ще кажеш....да не спамим хубавия форум на Славитооо с литература. Ти ще пишеш за жените, аз - за мъжете. Е, може да вкараме и малко трежърхънтинг, щото то си е отвсякъде в темата....та, ти ли ще го прехвърлиш това хубаво нещо, или да го направя аз?...

Джони, някога в този форум се подвизаваше един странен тип с още по странното прозвище Даскала. На кратко с две думи, този странник си имаше любима тема с не по-малко странно име "Часът на Даскала". Там човека бе изписал безкрайни страници пълни с разкази на най различна тематика. Даже по едно време имаше обаянието на Апостола - "От всякъде гоненен и на всякъде приет", но както са казали древните "Никой не може да бъде пророк в собствената си страна!".
Накрая на човека му писна от глупости, изтри си темата и си "обра крушите"... Та такива ми ти неща. Тук никой не се вълнува от литература, а да не кажа грубо малцина се интересуват и от металдетектинг във варианта му, като хоби...

Знам. Чела съм разказите и съжалявам, че не си ги копипействах тогава. Но ако Даскала беше тук... , щях да му кажа, че не е важно да те приемат глупците като Апостол, нито да си доволен от примирението на неразбран пророк. Всеки, който е тръгнал да търси съкровище, в същтността си е достатъчно самотен поради липсата на такова в какъвто и да е вид, за да се съобразява с масата безхаберници, които желаят да го осъдят на самота. И в същото време е достатъчно съпричастен към съдбата на други такива търсачи, за да ги остави да бродят сами....

Джони написа:

В територията на форума на Славитоооо е забелязян куц кон, сещаш ли се кой е?

Не ме мисли толкова, при нужда компенсирам недъга с пети крак

tepes написа:

Джони написа:

В територията на форума на Славитоооо е забелязян куц кон, сещаш ли се кой е?

Не ме мисли толкова, при нужда компенсирам недъга с пети крак

Не ставаше въпрос изобщо за тебе. Поне аз нямах предвид теб.

Ми аз четох, четох и друг куц кон не видях

tepes написа:

Ми аз четох, четох и друг куц кон не видях

Ам той доди, подфръгна тука една обида и избяга на три крака, явно се е освестил. Не се занимавай повече. Не заслужава внимание.

Комадер рекох да накисна писалките ,че се разсъхнаха от тия жеги ! Няма да издържат да копая по 1м - 1,20 за денар с новото GPX - 5000 !

slavitoooo написа:

Комадер рекох да накисна писалките ,че се разсъхнаха от тия жеги ! Няма да издържат да копая по 1м - 1,20 за денар с новото GPX - 5000 !

абе остаи ти тес такива дълбоки не са за тебе.

slavitoooo написа:

Комадер рекох да накисна писалките ,че се разсъхнаха от тия жеги ! Няма да издържат да копая по 1м - 1,20 за денар с новото GPX - 5000 !

А сега GPX 5000 - ГОЛЯМА СИЛА А...

slavitoooo написа:

Как можа да си помислиш такива неща за мен ? Това е недоразумение !

Тая от ляво що си мислиш ,че се е изкривила тъй -това е от носенето на провизии тя отговаря за тила ,влачи вода ,ядене ,лопати ,палатки сега е седнала да почине малко ! Пък другата използвам да брои само алтъните ,тя е пребоядисана блондинка ,пребоядиса се само щото можела да брои - ще речеш гола била -ами гола от тези тръни дрехи не им останаха пък и жегата си я бива !

Не не е това което си мислиш ! Момичетата просто имат хъс и желание да работят !

Ей, момченце, какво стана, изпратили момите по живо по здраво? Изгрей бе, слънце , ти пощуря по това ново ДжиПи... Да не подпали към Щатите за първата демонстрация?

Джони написа:

slavitoooo написа:

Как можа да си помислиш такива неща за мен ? Това е недоразумение !

Тая от ляво що си мислиш ,че се е изкривила тъй -това е от носенето на провизии тя отговаря за тила ,влачи вода ,ядене ,лопати ,палатки сега е седнала да почине малко ! Пък другата използвам да брои само алтъните ,тя е пребоядисана блондинка ,пребоядиса се само щото можела да брои - ще речеш гола била -ами гола от тези тръни дрехи не им останаха пък и жегата си я бива !

Не не е това което си мислиш ! Момичетата просто имат хъс и желание да работят !

Ей, момченце, какво стана, изпратили момите по живо по здраво? Изгрей бе, слънце , ти пощуря по това ново ДжиПи... Да не подпали към Щатите за първата демонстрация?

Абе кви моми аз за тебе се вардя !


Новото Джипи ,че ме нерви нерви ме - като го взема ще спре да ме нерви ! Обаче има ли някой специалист ( биолог ) - да каже ей това животно какво е ?

Гъсенница на нещо е ,но немога да се сетя на какво

неам идеа какво е ама има много покраи реките поне в нашиа краи