Ре:-Конкурс

Цитирам: Вожд,харизма,път,прогрес, Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат’риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.

Евала, колега. Просто, превъзходно, чудесно. Съжалявам само че немога да гласувам, но ти обещавам, че имам ли право на глас, веднага ти слагам един +

Значи, решаваме и ние да си направим една държава като хората, но какво заварваме?
Траките, за чиито колесници сме чували да се разказват легенди - 4 коня, ускорение 0-100/18 сек., кожен салон, махагоново дърво, сребърна емблема, златен камшик, всяка година нов модел - вече са на изчезване.
- Айде бе, прабългари, къде ходите, 30 века ви чакаме - викат ни траките.
- Абе докато се наканим, това-онова, вековете си вървят. А иначе как я карате? - викаме им ние.
- Не е като преди, изглежда, времето сега не е за изкуство - викат ни траките. А само преди двайсетина века знаете ли какво беше - на всеки ъгъл златарско ателие, глад за малка пластика. Още топли, едва излезли от пещта фигурки, накити, ритони, всичко се разграбваше. Дето се вика, без хляб сме оставали, но без изкуство - никога. Абе като влезе в златарското ти ателие нашият трак - 3 кила накити за жената, 6 кила за някоя друга жена, златни яйца за децата - докато не си напълни колесницата, не излиза. И не се пазари като циганин. Ама култура имаше тогава, култура! Първа цивилизация в Европа, няма как! Когато ние инкрустирахме златните клечки за чистене на уши, египтяните още си правеха пирамидките от пясък. Който не вярва, да разрови малко Варненския некропол и ако не намери там най-старото злато на земята, да ни се обади.
- За златото, хубаво, ще си направим златни зъби - викаме ние - ами къде се колесниците?
- Като ни превзе Филип Македонски, всичко изпотроши. Караше като луд. Каквото остана от него, го досъсипаха римляните, Господ да ги убие!
- Те пък кога ви превзеха?
- Първи век ли беше, не помним вече. Но славяните още не бяха ни превзели май. Ами вие докато се каните.
- Три века решавахме накъде да вървим, три века - кой да ни води - извиняваме се ние. - Все пак не остана ли някоя колесница?
- Всичко е по гробници, вижте там ако можете да си сберете нещо - викат ни траките.
Още в първата тракийска гробница - колесници втора употреба, с лопата да ги ринеш. Полуоски, купета от трабанти, тел. Граби и карай. Цял Балкански полуостров - гробница до гробница.
- То се е видяло, че тук ще се прави държава - вика лидерът ни Аспарух. - Ама нека да говорим и със славяните, които са ни обградили от всички страни, дали искат да ги присъединим към нас.
681-ва година! Няма да я забравим никога. В Европа - само 3 държави: Западна римска империя, Източна римска империя (Византия) и Славяно- българска държава.
14 века се трепем да правим структурна реформа, за да докараме Европа до старото положение.
Та тра-тра-тра-бантите ни са заварено положение.
При интерес следва продължение (аз не съм авторът)

Давай следващото,че наистина ме разведри .....

Ние сме това, което не сме

Първата ни държава се радва на голям успех. Една година след създаването си, тя вече е призната от цяла Византия.
Още в началото ние се разделяме на наши и наши и започваме страхотна борба за власт. Без правила. Сеч, убийства и пак сеч. Ту нашите печелят, ту нашите. Докато историците дълбаят върху камък името на стария хан, новият вече го е убил. Това налага ние за пръв път в историята да въведем по-бързото т. нар. тебеширено писмо, което се състои в изписване името на хана с креда и избърсването му с парцал. По тази причина много от имената на хановете ни се губят. Но идеята да се пише и брише остава. Нейният разцвет се свързва с Алберт Айнщайн, който използва тебешир и черна дъска за изписване формулата на атомната бомба. Поради разсеяност обаче професорът забравя да брише и бомбата гръмва. Така че да сме наясно - ние се гордеем само с парцалите си, с атомни бомби се гордеят други.
И в този момент (803 г.) на престола сяда хан Крум и въвежда железни правила на играта. Който краде, да му се отсичат ръцете. По тоя повод Иван Хаджийски казва, че депутатите ни трябва да гласуват с краката си.
Византийците си мислят, че като имаме закони, то ги и спазваме, и ни нападат. Наистина има случай, когато на един наш му отсичат и двете ръце, но на тяхно място израстват шест и той става направо бог. Осъзнали напълно вредата от спазването на законите, нашите го изгонват на Изток, където казват, че им взел акъла. За всеки случай княз Борис I решава веднъж завинаги въпроса с Бога като ни покръства през 865 г. Комунистите се противопоставят на княз Борис I като забраняват Бога и връщат отново кражбата, но за кратко - оказва се, че в една държава повече от 45 години няма какво да се краде. Добре, че идват демократите и ни доказват, че има още. Та византийците ни атакуват, ама ние сме царе на контраатаката. Стигаме до четвърто място на световно само с няколко контраатаки. И ни предлагат сделка: територии срещу мир. Територии - територии, кой ти ги дава. Хубаво, но от много територии започва да ни боли глава - защото заедно с недвижимата собственост коварните византийците ни натрисат и населението й - славяни, ромеи, това-онова, които ни претопяват и от нас, готините стари прабългари, остават само 12 думи. Не ни стигат проблемите в къщи, но ето ти и проблем с идентичността. Разбира се, решаваме го по най-категоричния начин. Като наричаме Славяно-българската държава България. А себе си - българи.
Така се сбъдват нашите най-големи мечти.
Нашите най-големи мечти са да бъдем това, което не сме.
Логично се появяват новите ни мечти - чужбина, чужд език, чужда култура. С чужбината проблеми няма - имаме си вече държава, от която да бягаме. Но заради чуждия език се налага да създадем свой. Разгеле, братята Кирил и Методий вече са измислили славянската азбука, но никой освен папа Йоан VIII не ги разбира. От Моравия и Панония гонят учениците им като империалисти. Идват ни като манна небесна. Създаваме им всички условия - самостоятелни килии в манастирите, в Преслав - с изглед към двореца, в Охрид - с изглед към езерото, обявяваме ги за светци - само и само да пишат на наш език и да създават наша литература. И момчетата оправдават оказаното им доверие. Правят ни писменост, която изнасяме с томове и в чужбина. В основата на руската, сръбската и дълго време на румънската писменост стои нашият износ. Няма да спорим сега с руснаците, които твърдят, че буквите, с които пише Ленин, идват от Сибир. О'кей! Но буквите с които пише Достоевски, идват от България. О'кей?
Премахваме ДДС за ръкописни произведения и започва Златният век на българската книжнина. Книгите не събират прах -родината е чиста, мие се на три морета, и в цял свят се говори за българския цар Симеон (864-927). Всички ставаме големи патриоти. Като ни питат за разни там малки държавици, които на глобуса са отбелязани с цифрички - дори не знаем къде се намират. Австрия ли? Тя не беше ли някъде до Афганистан? Хо-хо-хо!
Хубаво, но се страхуваме, че много хубаво не е на хубаво. За да не ни се случи нещо лошо, се разделяме на две български държави. Е, не можем да отидем вече до Адриатическо море, появяват се проблеми с Бяло море, от почивката на Черно море остават само спомени. В цял свят се говори за българския футболист Христо Стоичков. Неусетно идва новата 1018 г. и всички Българии падаме под Византийско робство. Лошо няма.

при интерес има продължение , напомням не съм автор.

Първо българско робство

В началото бе свободата.
Свободата бе Бог и Бог бе свободата.
И рече Бог: "Да биде свобода на човека, на словото, на вероизповеданията, на пътуванията, на събиранията и на всички дейности, непротиворечащи на свободата." И свободата създаде: дете на дева Мария, древноегипетско божество с две букви, богиня на красотата в древна Гърция, мис Свят, паднал ангел с рога и копита без чувство за хумор (смее се последен). Но Дяволът като видя, че за него се пише като за "паднал ангел с рога и копита без чувство за хумор (смее се последен)" се ядоса и направи нов прочит на Божието слово. А именно: "Свободата на човека, на словото, на вероизповеданията, на пътуванията, на събиранията и на всички дейности, противоречи на свободата." И обяви робството за официално открито. Бог попита Дявола: "Абе що направи така бе, човек?", а Дяволът му рече: "Да дам тласък в развитието на апокрифната книжнина". И сбъдна се казаното от Дявола. Колкото и дълго да продължава - два века, пет века, или само 45 години - всяко робството е Златен век за апокрифната книжннина. Още по време на Първо българско робство читателите намираме в забранената литературата всичко, което е забранено. Там черно на бяло си пише, че Бог е несправедлив. Да бе. И че поведението на Исус като дете заслужава оценка "Незадоволително". Извинете, но това дете е яздило слънчеви лъчи, а неговите другарчета, които са се опитвали да му подражават, са си счупили главичките. На завиден успех се радва всичко, написано срещу властта. Да изплакнем очи с някой текст, който казва, че властта на царя не идва от Бога, е единствен мехлем за робските ни души. За разлика от последното засега българско робство, по време на Първото всички читатели на апокрифна литература се организираме в най-голямото средновековно читателско движение - богомилството - и под апокрифния лозунг "Долу официалната идеология и феодалния строй!" бистрим вътрешното и международно положение. Тайният ни лозунг, омотан около тялото на наша инакомислеща, изнасяме тайно през Х век във Франция, където малко по-късно - през 1789 г. - той се превръща в живо дело.
От авторите, препитаващи се с писане на апокрифи, най-нашумява поп Йеремия. Неговите молитви си правят майтап с властта и поп Йеремия бива посрещан от всички ни като поп Богомил. Поп Йеремия обаче не е нито с властта, нито с опозицията. В една своя молитва, той казва: "Господи, и едните и другите са маскари!" С извинение.
Византийският император Алексий Комнин работи с еретиците ни по византийски - на едни строи творчески бази, на други раздава ордени "Кирил и Методий", а трети - като Василий Врач - за радост на всички нас, изгаря на клада заедно с произведенията им. Българската интелигенция се отблагодаряваме на Негово Величество според възможностите си. Пишем словата на Негово Величество послучай славните годишнини от падането под робство, лаем след дивеча на Негово Величество, разказваме на Негово Величество апокрифни истории за Негово Величество.
Писателите оставаме, но императорите ни се сменят. Не толкова византийски се оказва византийският император Исак II Ангел. Той не разписва молбата на търновските боляри Асен и Теодор за придобиване на "някаква малодоходна област" в Стара планина, те ни вдигат на въстание и през 1187 г. Първо българско робство завършва с огромен успех. То е последното робство, от което се освобождаваме сами.

ivangrozni написа:

Цитирам: Вожд,харизма,път,прогрес,
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат’риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.

Евала пич, много е готино. Заслужаваш плюса който ти сложих !

ivangrozni написа:

Цитирам: Вожд,харизма,път,прогрес, Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат’риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.

Колега , това твое творение ли е ? Ако е така моите поздравления и до ри да не си го написал много ми хареса и на мен.

Българска държава -II

Два века след триумфа на "Първа българска държава", с любезното съдействие на "Царско пиво", ние правим 681 серии "Българска държава - II". Субстанциите, които превърнаха "Първа" в шедьовър: невероятен екшън (наши преследват лошите), справедливо отмъщение (разярен българин изтребва византийската армия), малко хумор (кабърче върху престола), непредвидимост на съдбата (богатите също плачат), и най-вече тази човещина (на беден, но честен момък му се иска царска дъщеря), в продължението, с оглед на съвременните реалии, ние развиваме по посока на едно връщане към семейните ценности.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Борбата за семейните ценности започва още в І серия. За да вземе престола на брат'чeда си, Иванко убива цар Асен. В 1196 г. обаче най-неочаквано се връща другият брат'чeд на Иванко - Петър, който се пада брат на Асен и прогонва Иванко при византийците. Цар Петър обаче си няма други брат'чeди и затова го убиват боляри, в които не тече синя кръв. Но семейните ценности остават непокътнати - на престола сяда най-малкото братче Калоян.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Следват няколко серии с Калоян. В 3-а Калоян се занимава с вътрешна политика - избива опозицията. 8-а е посветена на външната политика - Калоян отива на Адриатическо море с войските си. В 13-а Белград се оплаква на Калоян, че не разбира езика, на който говорят превзелите го маджарски войници. Калоян помага на Белград като го включва в територията си. В юбилейната 50-а серия действието се развива изцяло в двореца. Свещи, царски приеми, поздравителни адреси от папа Инокентий III, награждаване на победителите, литературно- музикални програми до зори. В 69-а серия в Търново гръмва новината - Калоян се жени за чужденка. Една куманка. Свещи, царски приеми, поздравителни адреси от папа Инокентий III, награждаване на победителите, литературно- музикални програми до зори. Още в следващата серия куманката подема най-различни благотворителни кампании. Въпреки особеното мнение на Калоян, тя води борба срещу използването на ръждиви мечове във войните, защото причиняват тетанус. Става известна сред народа като "българската кумънка".
Освен на семейството, Калоян държи и на православието. Но за всеки случай връзва и папата, та да е мирно селото. Папата подписва уния и през 1204 г. лично изпраща в Търново кардинал Лъв да короняса Калоян. Три серии Калоян е на седмото небе.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Като всеки цар по света и Калоян има една мечта - да превземе Цариград. А и жена му все за това му натяква. Обаче Балдуин, който е водач на рицарите от Четвърти кръстоносен поход, го изпреварва в 204-а серия. Това от една страна е добре - няма го вече нашият най-стар враг - Византийската империя, но от друга страна е лошо - на нейно място се появява нов враг - Латинската империя. Това от една страна е добре - Калоян веднага побеждава неукрепналия още враг край Одрин и затваря император Балдуин I в Балдуиновата кула, но от друга страна е лошо - в столицата се строи много, но икономично, с тесни стълби, без парапет, и туристите, посещаващи Балдуиновата кула, падаме от нея като круши и си счупваме я ръка, я крак. Векове минават, докато властта вземе съответните мерки. В края на краищата върху кулата се появява златен надпис: "Министерството на здравеопазването предупреждава: Балдуиновата кула е опасна за вашето здраве".
При повторението на една серия куманката казва на Калоян, че ще го признае за мъж, само ако й превземе Цариград. Византийците изпращат вест, че също ще го признаят за император, ако им превземе Цариград. Притиснат от две страни, Калоян стяга армията.
Темата за милосърдието продължава в 243-а серия. Малко преди да мине през Солун, по изрично желание на жена му, Калоян е прободен с ръждив меч. Да види дали е хубаво. В предсмъртния си час той призовава народите от цял свят да се борят против ръждата.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
В следващата серия става ясно, че всъщност зад идеята Калоян да бъде убит в името на милосърдието, стои и сестриният му син Борил. Единайсет серии "на вуйчо момчето" е цар. Този цар си играе на война с рицарите през 1208 г., а през 1211 г. прочита една богомилска книга против властта и изгаря всички богомили.
Справедливостта побеждава някъде към 270 серия. Тогава престолът се връща по чичова линия на Иван Асен. На Иван Асен помага и фактът, че той си купува много, много руснаци и окупира Търново за няколко месеца. Цар Иван Асен II обича да чете история, но не научава най-важното. И той се жени за чужденка. За една маджарка. При това царска дъщеря. Лее се "Царско пиво".
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Осъзнал грешката си, той се жени за друга маджарка. Другата царска дъщеря. Пак се лее "Царско пиво".
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Две серии народът се молим за цар Иван Асен II. Дори папата прави молебен, но и Господ не може да помогне на оженилия се за царската дъщеря. От своя страна нашият цар си има своя царска дъщеря, която сгодява за голобрадия император на рицарите Балдуин II. Ама и ние колко зло сме видели от тия кръстоносци! На всяка жена, за която се жени, Цар Иван Асен II подарява по един царски палат, но всички жени си искат своето - Цариград та Цариград. И цар Иван Асен II стяга армията. На 9 март 1230 г. край Клокотница се среща с владетеля на Епирското деспотство Тодор Комнин. И той тръгнал за Цариград. Става една мътна и кървава, в резултат на която Тодор Комнин влиза в Балдуиновата кула, а ние пак се къпем на любимите си три морета. Все се е леяло "Царско пиво", но този път уливането надминава всичко. Ние признаваме цар Иван Асен II за голям цар. Общественото доверие към жена му се покачва до 2%. На дневен ред излизат въпросите: "Какво ще правим с Африка?" и "Защо светът е толкова малък?". Америка още не сме я открили. Но пък откриваме нещо близко до Америка - парите. В Търново започва работа Първи монетен двор и за пръв път в своята история българинът се вижда с пари. Това води до бурно развитие на грънчарството - нарастват нуждите от гърнета и делви, в които да крием парите си за черни дни. Богатите ставаме по-богати, бедните - по-бедни. Затова само богатите можем да си позволим да влезем в сериала, спонсориран от "Царско пиво", а бедните влизаме в рая. Черните дни не закъсняват и търсенето на скрити пари расте от ден на ден. Западът вика: "Вие сте Европа! Ние сме с вас!" И изпраща маджарите да ни нападнат. Историята продължава.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
След смъртта на цар Иван Асен II патриотичната тема отстъпва на семейната. Изобщо двете теми се преплитат из целия ни сериал. Царува ли семейната - забравяме за патриотичната. Малкото момченце на цар Иван Асен II от първата му жена - Калиманчо - е голямо сладурче. С едни такива големи очи, да го изпапкаш. Майка му много го обича. Калиманчо сяда на престола и се учи да ни управлява от 1241 до 1246 г. Когато мащехата му го отравя и поставя на престола своето си сладурче Михаилчо II Асенчо. Цар Михаилчо II Асенчо има голяма пишурка и ни управлява само десет годинки. Защото едно негово брат'чeдче му завижда и го убива. През 1998 г. министър-председателят на България ни казва: "Всички сме брат'чeди." България се разпада на две Българии, те пък се разпадат на още две, те пък се разпадат на още две, те пък се разпадат на още две... Но за всички патриоти - преди война или преди избори - България си остава на три морета.
"ЦАРСКО ПИВО" ВОДА НЕ СТАВА!
Около 600-ната серия ние не можем да понесем как България се скапва пред очите ни и въставаме масово срещу сериала. Водени от свинаря Ивайло, искаме доброто да победи. Феодалното господство на телевизията е разклатено. Да, същите онези драги зрители, които плачем по време на сватбите на Иван Асен II, през 1277 г. правим първото антифеодално въстание в света. "Царско пиво" оттегля спонсорството си. Доброто побеждава. Свинарят Ивайло се жени за овдовялата царица и сяда на престола. Българинът бързо се адаптира към новата власт - сутрин, обед и вечер яде свинско. Това не се харесвата особено много на турците, които подушват свинското чак от Мала Азия и през 1396 г. България пада за 5 века под турско робство.

Турците ни поробват през 1396 г. Защото просто няма как.
Всъщност за какво робство изобщо говорим, когато те веднага ни дават най-важното право - правото на избор. Робство или смърт. Едни от нас проявят интерес към робството, но други като разбират, че трябва да стават всяка сутрин в пет за молитва, са готови по-скоро да умрат. Хора всякакви. По въпроса за частната собственост т. нар. поробители споделят комунистическата идея - собствеността поробва. Е, като във всяка уважаваща себе си държава, има и данъци: който иска деца - едно за държавата, който иска да храни турците - плаща за износване на зъбите им. И още 78 страшно интересни данъци. 20% данък "Добавена стойност" за хляба обаче няма. Някои се оплакват, че данъците са множко, но това е нормално - малко са народите по света, които не роптаят против тия пусти данъци.
Благодарение на Турция през 1443 г. ни приемат в Европейския съюз. С цел опазване на мира и териториалната цялост на християнските земи, Папа Евгений IV прави един съюз на немци, унгарци, поляци, чехи, власи, сърби и българи срещу турците. На следващата година войските на съюза под обединеното командване на полско-унгарския крал Владислав III Ягело и Янош Хуниади достигаме подножието на известните Варненски финансови пирамиди, където сме разбити. Всичките ни надежди се стопяват за един ден. Султан Мурад II ни обяснява, че сами сме си виновни. От Европа обещават да видят какво могат да направят, но искат от нас въстание. Ние им вдигаме три въстания, но все така се случва, че Европа точно тогава е заета. И хайде пак сами сме си виновни. Глави вече не ни остават, не знаем какво да правим. Съветват ни да опитаме при Наполеон III, бил много известен, много помагал. Наполеон III казва, че нищо ни няма. Отиваме при братушките. Руснаците викат: "Братушки, вашето освобождение не е ваша работа. Когато трябва, ще ви освободим. Имаме нещо предвид за земите на Византийската империя. Понятно?"
Първият българин, на когото му става ясно, че по света няма приятели, а интереси, е Георги Раковски. Той предлага да се оправяме сами, защото робството си върви. Между другото се оказва, че с въпросното робство ние нямаме особени проблеми. Организмът ни бързо свиква и го възприема без го усеща. Социологически изследвания, направени месец преди падането на Берлинската стена, установяват, че организмът ни изпитва по-голяма потребност от марлборо, отколкото от свобода. Обаче все се намират хора, които да не вярват на социолозите. Появявят се Ботев и Левски и поставят по друг начин въпроса за правото на избор. Свобода или смърт. Всъщност за Левски, който не е литератор, между "свобода" и "смърт" няма "или", а "и". Разбира се, ние го предаваме и той бива обесен край София. За обесването на Левски Ботев пише стихотворение, което ние си казваме на ум, докато хвърляме по обесения камъни. За убийството на Ботев стихотворение няма. А и Ботев остава на такова неудобно място, че въпреки ежегодните походи "По стъпките на Ботевата чета", не можем да го стигнем. Поради липса на други българи, пак ние сме тези, които през април 1876 г. правим ново историческо проучване по въпроса за правото на избор. Оказва се, че преди "смърт" може да има "свобода". CNN просто не знае какво да предава по-напред - в Турция убиват българите, но в Америка бият негрите. Европа открива България. Създава се обществено мнение да се атакуват Балканите. Оказва се, че България има приятели: Виктор Юго и Фьодор Достоевски, а Австро-Унгария и Русия имат интереси в България. На 8 юли 1876 г. по време на Райхщадската среща двамата големи Александър II и Франц Йосиф на чаша турско кафе се договарят как да си поделят Османската империя. Русия предлага сама да бие Турция и да си вземе Бесарабия. Австро-Унгария се навива, но заради това, че ще гледа войната по CNN, иска Босна и Херцеговина. Уточнява се и най-малката подробност - да няма на света друга голяма славянска държава. Така вече Русия решава да ни освободи от турско иго. След сложни геометрични изчисления и Румъния се включва на страната на Русия. За България се бият 185 000 руснаци, 32 000 румънци и 7 444 българи. Какво повече да искаме?
На 19 януари 1878 г. на излизане от Одрин на път към Цариград руските войски научават, че Турция се предава. В Сан Стефано двете страни подписват договор- менте, според който България си връща земите в реални граници. Истинското разкъсване на плячката се прави в Берлин малко по-късно. Русия си взема своето от Турция и Румъния, а Турция, Румъния и Сърбия си вземат своето от България. Остатъкът от освободената жертва се реже на две - едно парче - васално на Турция, командвано от турски и руски комисари и едно парче - кой знае защо - се оставя за България. Англия, която се навъртва около Берлин казва, че обича острови и затова й дават остров Кипър. А Австро-Унгария си получава Босна, Херцеговина и като бонус Далмация по линия на CNN.
Всички ги разбираме. Защото просто няма как.

Един хубав ден на 1878 г. България се събужда пълна с мъже, недокоснали власт 5 века. Въпреки прокрадващото се мнение на различни специалистки, че мъже вече няма, следващите 5 века - до 2378 г. - страната е обхваната от треска за власт. Проблемът ни е, че не можем да стигнем до задоволяване - всички сме за властта и против властта. Но опитите продължават. Кой когото и където хване. На улицата, в автобуса, по местоживеене. За по-голямо удобство си създаваме и съответните за това места - партии, парламент, правителство и т. н. С тази си особеност България е атрактивна за туристите от цял свят, които идват тук, за да ни управляват.
Началото е трудно. В разделената от Берлинския договор страна ние, естествено, започваме да си се делим на добри и лоши, но това вече не е достатъчно. Времената са се променили, и само със садо-мазо държава не се прави. Слава богу, Русия изпраща в княжеството ни своя имперски комисар княз Дондуков и близо две години той ни показва новите техники. Зрелостният ни изпит е на 10 февруари 1879 г. в Търново. Цяла нощ готвим пищовите. Пада ни се да проведем Учредително събрание и да приемем конституция на България. Под надзора на великите сили успяваме да препишем белгийската конституция и я приемаме за българска. Равенство, братство, свобода! Плюс всички екстри. Ура! На 17 април е държавният. "Първо Велико Народно събрание и избиране княз на България". Великите сили ни прибират пищовите още на вратата. Как ще избираме, като не знаем кого трябва да изберем? Историята тиктака като бомба. Явно тук ще се мре за майка България. И изведнъж чуваме император Александър II да се цепи от Петербург: "Алек-сан-дър Ба-тен-берг. Пле-ме-ник на же-на ми". Ние нещо се колебаем. Все пак, макар и немски принц, Батенберг е на 21, а България - на 1200 години. Обаче императорът е категоричен: "Той е. И ве-ли-ки-те си-ли до- вол-ни, и же-на-та ща-стли-ва".
Пишем за княз на България Александър Батенберг и ей ни - завършили държавници. От село хвърчат колети - пилета, сланина, лук, туршия, ракийца, зелева чорба - кеф!

Някой чете ли го това, щото няма пряка реч и картинки?

четем четем

Накрая разбираме, че с политическа култура на Балканите oправия няма и отиваме при Батенберг. Питаме чистачката в какво е настроение. нещо се е скапал, по-добре тази година да не му се явявате, съветва ни тя. А, някаква чистачка ще ни съветва кога да му се явяваме, че нали ние сме го избирали! Виж к'во, княже - казваме му ние, - не си разваляй настроението заради някаква си там фуста, ами дай да я променим тая пуста Търновска конституция и да върнем старото положение, когато си се деляхме на добри и лоши, а? Добре, казва князът ни, но искам вместо Драган Цанков да сложа за премиер Петко Каравелов. Че к'во му е на Драган, нали и двамата са либерали? - преговаряме ние. Ами той спори с мене, че Дунавът е по широк в България, отколкото в Германия - преговаря князът. А, тогава го махай - съгласяваме се ние и си стискаме ръцете.
Княз Александър Батенберг маха и Петко Каравелов и на 1 юли 1881 г. ни свиква за един час в Свищов на Велико народно събрание за промяна на Търновската конституция. Обещава ни пълни командировачни за три дни, и ние му гласуваме извънредни пълномощия за държавен глава.
Взел с щедри обещания цялата власт, князът много бързо забравя да ни раздели на добри и лоши. Пред перспективата да останем завинаги в омагьосания кръг
леви-десни и да не познаем що е власт, ние се ориентираме към делението русофили - русофоби. Просто и ясно. Невъзможно е при такава конфигурация да не падне малко власт - било от Русия, било от Европа.
Една вечер чичото от Петербург осъзнава, че стига да рече, всички жени ще са негови. А той спи само с една. И казва на жена си: "Абе какви са тези русофоби при твоя хубостник?" Още на другия ден князът поставя за министър- председател руския генерал Леонид Соболев. За министър на вътрешните работи назначава Александър Каулбарс, руски генерал. Това обаче не решава проблемите на руския император - светът продължава да се пълни с красавици - и той заявява на жена си да си вдига племеника от България. Отговорът на атенберг е образец за защита на нашата национална независимост. "Стрино, кажи на чичо, че не е руският император този, който ще каже на един немски принц дали да бъде български княз". Обляга се на Англия и на 6 септември 1885 г. съединява Княжество България с Източна Румелия.
Абе, това българските князе сме голяма работа! Значи, ако сме казали нещо за княз Батенберг, връщаме си думите назад.

Още, още - още ???

Ние, дето в кръвта ни е да се делим като амеби, веднъж в историята да се съединим, а комшиите - завиждат. Сърбите място не могат да си намерят. На 2 ноември 1885 г. крал Милан вдига армията си и тръгва право към битака в Илиенци. А цялата наша армия, разбирате ли, е на турската граница - без малко ония да ни изнесат олиото. И ние, стари кучета, се вдигаме пеш до София като абсолютни новобранци, за да се бием със сърбите. Че като ги погваме по пътя за Белград - бой, бой, бой! Да запомнят кога са вдигали старо куче на война. Великите сили обаче ни засичат, че сме превишили позволената ни скорост и вдигат палката. Кажете сега к'во да ви правим, а? - уж ни питат великите сили и чакат да им дадем някаква територия. Винаги им даваме - само мир да има. Абе старо куче е хитро и срещу велики сили не се бие. Виж, в съюз с тях - Първа световна война, Втора световна война - животът ни е на тяхно разположение. България печели Сръбско-българската война, но не е ясно кои сме победителите - русофилите или русофобите. Това по нашия край се установява само с преврат. И русофилите правим една мечка на Батенберг, той подписва, че абдикира, ние пеем "С чего начинаеться Родина" и всички разбират кой е победителят. Обаче русофобите също правим преврат, изпращаме луксозна телеграма до Батенберг "Оправихме работата", той ни отговаря: "Чакайте ме на гарата" и всички разбират кой е победителят. Отиваме ние на гарата - музика, хляб, сол, национални носии, салтанати - народът слиза от влака, бре, нашият княз го няма. Проверяваме да не е заспал - не е. А, сигурно се е качил на нощния, взема решение току-що назначеният министър на транспорта и музиката отново гръмва. "Back to USSR" и други русофобски парчета. След няколко влака разбираме, че Батенберг пристига в България с параход. Докато преместим музиката на северната граница, той получава телеграма от другия си чичо - император Александър III - и отново абдикира. Колко му е да гътнем и руския император - имаме познати в Петербург, за един кашон водка ще ни го доставят франко Балдуиновата кула, ама нейсе.

Ей,зех да я схващам Историята

-Бе то кат четеш между редовете ша я схванеш ако не рано то по късно но ще я схванеш -Таман сега с един приятел наполовин руснак диплим историята -Та понеже е по националист и от мене му викам -Бе ти верно да не би да си мислиш че тоз Аспарух дошъл на балканите с една орда и ги завладял -По верното е че Византийският император му пуснал ордата да защитава Дунавският лимес -По после мургавите азиатци са умешали с белите славянки и обратното и чак по после всичките вкупом са се сетили да прогонят императора от собствените му земи -Нъл са сещаш в официалната история всичко е леко поразместено според съвременните интереси..........................................

бобо написа:

Ей,зех да я схващам Историята

-Нали,то нема как да не те изкефи че некой ш ти достави Руският император франко Балдуйновата кула и то само за кашон водка.............................

Тя Историята е рожба на Политиката ,а от Политиката по голяма ку.рва нема,та никога не се знае кой точно е бащата

Останали без Батенберг, вземаме курс към Велико народно събрание за избиране на нов княз. На другия ден отдел "Кадри" е затрупан с молби на кандидати - до един първородни синове на цар Симеон. Изработваме национална доктрина - откъдето е князът ни, такава ще е и страната ни. Изборът е труден - всеки народен представител носи различни цветни картички от чужбина и отстоява с нокти и зъби достойнствата им. Предложенията за африкански княз отхвърляме още на първо четене като черно-бели. Спираме се на представения от сливенската депутатка гоблен "Женевското езеро". Спокойничко, чистичко, подреденичко. Няма чудовища, няма нищо. Дебатираме, че ако си изберем за княз някой от Женевското езеро, за нула време ще ни превърне в Швейцария на Балканите. Обаче такъв принц няма. Русофилите застават единодушно зад една картичка от Петербург - Петропавловската крепост, а над нея - небе. Обещават да говорят с Александър III и Брежнев да ни поемат по съвместителство. Дали са говорили или не, вече сме забравили. Или искаме да го забравим. Както и да е. Това Велико народно събрание имахме един депутат от Севлиевски избирателен район - седи си на последния ред, мачка в ръце някаква картичка и се подсмихва. Я да видим на какво толкова се смее нашият уважаван народен представител, че всички да се посмеем, прекъсва заседанието председателят на събранието. Оказва се една много хубава картичка. С големи красоти. Швейцарските крави трева да пасат. Откъде е тази принцеса? - правят питане от опозицията. От Дания, отговаря севлиевският депутат. А има ли си братче? - интересуват се от мнозинство. Ами сигурно - възползва се от правото си на дуплика нашият депутат. Няма какво да се колебаем - обобщава дебата председателят на събранието.
На 15 октомври 1866 г. почти единодушно за княз на България избираме датския принц Валдемар.
Принц Валдемар се оказва далечен потомък на принц Хамлет. Колебае се: "Да имам власт или да бъда?" Бабинта му трънкина! Русофилите веднага предлагаме помощ от Варшавския договор. Тогава Великото народно събрание решава - сформираме делегация и тръгваме по широкия свят да си търсим княз. Има една идея на Стефан Стамболов за дуалистична монархия с Турция, но Абдул Хамид II се изплашва да не ги поробим и ни съветва да забравим. Искаме да забравим. И Карол I от Румъния ни отказва - граничел с Русия човекът. Хайде пак на трена: Берлин, Париж, Лондон... Обещали сме без принц да не се връщаме. За да пестим народни средства, търсим принцовете по телефонния указател. Абе уж Европа, мама му стара, а всички телефони дават заето и ни гълтат народните средства. Изглежда, има нещо вярно в социалистическата ни пропаганда за експлоатацията на човека от машината. Но и демократите, дето твърдим, че Бог е българин, също сме прави. Защото във Виена късметът ни излиза. Един австрийски майор ни посочва човека, който може да ни свърши работа - принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. Оглеждаме го - типичен български княз! Малко католик, но това да му е кусурът, ще променим конституцията. Приближаваме се, питаме го културно: "Извинете, може ли за малко?" Той кима. Разбираме - това по нашему означава "не", но по европейски е "да". И му казваме: "Братче, само ти шъ ни оправиш". "Та какво ми предлагат господата?", пита принцът. "България", казваме ние. Той мисли, мисли. "Пада се на запад от Черно море", подсказваме ние. Той пак мисли, мисли. "Но ако Вие решите, може да се пада и на север от Бяло море", подсказваме ние. На 2 август 1887 г. Фердинанд Сакс-Кобург-Готски става княз на България. Великите сили ръмжат. Ние ги попържаме.