Ре:-Конкурс

adminn написа:

Защо не направиш един форум тук - нещо като нръжок - Как да си направим металотърсач.
Знам, че можеш и тъкмо ще се размърда форума.

Не мисля че ще има смисъл , то вече има такива теми , и който е търсил някаква информация го прави . Лошото е че тези ,които наистина разбират не споделят нищо , крият всички възможни детайли и се плашат да не им откраднеш случайно хляба. Аз доколкото мога , каквото ми е известно споделям , не съм голям специалист или амбициран да правя нещо. Имал съм контакти с хора ,които разбират повече и на тази база съм разбрал някой неща. Друго също съм разбрал , че по този начин с търсене на информация в нета и въпроси не става, трябва да има някой близък и добронамерен . Някой хора обаче започнаха ,като поправят апарати на местна почва и с познания по електроника изкопираха всички възможни схеми заводски и правени и тръгнаха да предлагат " свои " разработки , уви това само по себе си не е достатъчно за успех.

stan960 написа:

Иначе и аз не мога да те разбера-да не би да искаш да кажеш че за теб е интересно и нормално да гледаш по форумите само теми от рода на купувам/продавам.....

Не , интересно е и други неща да има , но предимно скандали и дискредитации ( може би умишлени ) има , това също е интересно , даже се следят с интерес ,като турските сериали . Абе хората са го измислили , хляб, зрелища и още нещо......

Не виждам каква е идеята на дълбоко уважавания от мен колега stan 960 да пуска тази тема-дали да приравни резултата от двата форума 1: 1 че има такава тема или иронизира писателката която продължава да прави някакви си творчески напъни на "подписани" от софия,варна .пловдив ,или каспичан разкази като това са само нейни измишльотини,това е толкова прозрачно....и предизвиква само смях!!!! Определено ме забавлява но никога не ги дочитам докрай...

Една незабравима случка. Сутрин рано бързам да съм пръв на риголвано през ноща. Пристигам и почвам с мерак и хъс....и така 2 часа нищо ма нищо, само олово и ламаринки.Почти изтощен виждам между две бразди червено гърненце абсолютно здраво и оцеляло от орането. Веднага си помислих--майтап и такъв шут му теглих малиии. А то не било майтап. Палеца на крака ми се оправи , и вече като видя подобно НЕЩО първо го проверявам с машината и после шут.

brut написа:

Една незабравима случка. Сутрин рано бързам да съм пръв на риголвано през ноща. Пристигам и почвам с мерак и хъс....и така 2 часа нищо ма нищо, само олово и ламаринки.Почти изтощен виждам между две бразди червено гърненце абсолютно здраво и оцеляло от орането. Веднага си помислих--майтап и такъв шут му теглих малиии. А то не било майтап. Палеца на крака ми се оправи , и вече като видя подобно НЕЩО първо го проверявам с машината и после шут.

'И ти ли БРУТЕ??'..То надеждата е последна ..добре е и ние да развием фантазиии,макар че тази за която се сещам е малко срамна.Аре дайте и ние да съченеваме истории нема некъв си колега -или колежка да ни бие по ноти.Аз обещавам моята да я напиша достоверно-едва ли некой ще верва.

Да,прав си в съмнението за иронична реплика-После Джони ме убеди или поне се опита,че идеята е по филантропична,в духовният смисъл,или така и беше внушено-А , идеята не е нова и мисля писах че имаше такава преди,по времето когато историйте на Даскаля беха хит тук-Та в тоя или оня смисъл,Ре-то си е РЕ-Така че,пишете си........

stan960 написа:

Да,прав си в съмнението за иронична реплика-После Джони ме убеди или поне се опита,че идеята е по филантропична,в духовният смисъл,или така и беше внушено-А , идеята не е нова и мисля писах че имаше такава преди,по времето когато историйте на Даскаля беха хит тук-Та в тоя или оня смисъл,Ре-то си е РЕ-Така че,пишете си........

Не те рабрах колега но продължавам да твърдя че тези литературни измислици уж пристигащи от майново-търговище ,варна ,шумен каспичан и смядово....!? -са само плод на авторско творение на колегата представящ се като колежка -то си личи и без очила-ми никой не е правен в гъз-извинявам се за сравнението!Този даскал често се коментира тук за съжаление с недомлъвки-сигурно пак ще настъпя котето -задавам неудобни въпроси май?Разбирам-но не ми харесва да сте толкова ограничени че чак да не смеете да кажете нищо колеги-е кой е тоя даскал и кво толкоз е направил ,понеже не виждам поне едно негово точно мнение?

-Вторник, пазарен ден-Събудил се беше и както винаги обичаше да се излежава и размишлява в леглото-Бяха изминали два месеца откак се беше завърнал в града и като всяка такава утрин в тия последни шестдесет дена правеше наум планове накъде да поеме-Нямаше даже и колело а най близките селища който пускаха по некоя и друга монета бяха на по 5-6км. разстояние. Усмихваше се всеки път като си спомняше как за кой ли път както и преди това беше изпаднал в една от ония черни дупки в живота си от който си мислеше че няма излизане-Не че му липсваше упоритост, комай само тя го държеше все още на повърхноста -Преди пет месеца беше починал баща му а той не беше там,не беше до него-Чувстваше някаква вина а мразеше да се чувства виновен, и все пак стана така че упоритоста и чувството за вина го върнаха от крайдунавският град, в домът в който беше отрасъл-Както си казваше на ум много пъти по късно -просто такава е била волята на бог или пък на духа на баща му,или просто беше усмивка от Фортуна. Раздялата дойде ей така като в последствие на всичко това-Беше живял и се разделял с тая жена доста години от живота си но в един момент почувства че трябва да си тръгне и че няма нищо което да го задържа повече,вероятно си търсеше виновник че е бил тук при нея, когато е трябвало да бъде там при баща си. Не го посрешнаха особенно ласкаво у дома,всичко беше още като на сън и духът на отишлият си от света витаеше наоколо-Нямаше и работа а това нагнетяваше допълнително обстановката-Тогава се сети за старите дружки от иманярлъка-Ако не друго поне щеха да разтеглят по некоя лакърдия и да пийнат по некоя и друга ракия. Връщаха се от полето късно преди мръкване,беше август и денят още беше голям та се мота през целият ден насам натам докато ги дочака-Бяха набарали упътваща следа на слушане и на другият ден им се щеше да опитат какво ще излезе на табан-Още едни ръце нямаше да са излишни, пък и момчетата от следващите след него две три петилетки поколения не обичаха да се зорят много много-Разбраха се на другият ден сутринта да се срешнат на кафе и да уточнят нещата. Така стана че тръгнаха чак на обяд и с една туба вино за подсилване-През целият път подкефен от виното си тананикаше на глас рефренът от една песен -...........................вино кара воденица,после, още по развеселен замени виното в рефрена с -находки карат воденица-В колата на връщане всички пееха и се смееха замаяни от виното и лесният късмет. Находката излезе на втора казма, нема и час откак беха почнали да копаят-Първоначално помислиха че е бронзова лампа но като осваляха пръста от бронзовият аплик лицето под коринтският шлем на Атина Палада ги заслепи с красотата си, беше толкова съвършенно като на Мадоната от Рафаело, че почти веднага си помисли че не може да е Рим и сигурно е Гърция, пък нямаше как да е -От щита,Горгоната със коса от змий не и отстъпваше по нищо, като че щеше да вкамени на мига всеки който я погледнеше -Изработката беше съвършенна а пък размерът на аплика нямаше и 30см. На по следващата седмица вече я беха отработили,според него на нищожна цена, макар и да беше сигурен че парите не са тези за който му казаха че са я продали,нещо обичайно за хора от гилдията-Както и да е,това че въобще му дадоха някакви пари като че негласно им послужи като повод да се разделят -така или иначе не беше в постоянната група. Неговият дял даже не му стигаше да си поръча нов металотърсач та се наложи да му ходатайстват приятели и майсторът му взе 60% от цената с уговорката другите да доплати след време. От тогава та до сега, вече втори месец ходеше по селищата сам като единак, разстоянията от по 5,6 до 10км. взимаше пеша, както се шегуваше сам със себе си -в пълно бойно снаражение-Кога слушаше, кога копаеше табан, беше забравил,редуваше ги в дните та да не се уморява,лятото беше горещо и дори в гората често след като изхвърлеше пръста лягаше в табана да се разхлади и почине. Тоя ден обаче още лежеше в леглото, и дали от умората, дали че в пазарен ден обичаше да слиза към центъра да пие по бира с приятели, се чудеше какво да прави-Накрая реши да си даде почивка, беше посъбрал некоя и друга монетка а и във вторник след обяда идваха дилъри и се събираха в едно кафене в крайните квартали та можеше да опита да продаде нещо и да вземе некой лев. По обяд вече в компанията на двама приятели и на по две бири, изведнъж нещо го затегли-Не му се седеше на едно място,нещо незнайно и настойчиво го теглеше към полето -подвоуми се известно време, даже го заразубеждаваха, но чувството, или по скоро някаква струна на шестото чувство че трябва да тръгне, го завладя и надделя. Мина през къщи, хапна мимоходом, нарами мешката и пое по черният път към едно близко селище.Пътят му минаваше през друго селище но не то беше целта му -Стана му интересно когато, а после винаги го смяташе като щастлив знак,видя точно по средата на селището където имаше кръстопът четири мишелова да се вият във въздуха-Помисли си, също като в народните приказки-Където видиш над кръстопът орел да се вие там е заровено гърнето-Нещо като че ли го раздвои и си помисли да остане тук макар първоначално да бе тръгнал за друго място -Надделя обаче първият план и първата цел,пък и имаше нямаше два километра до там, винаги можеше да се върне. Когато застана на билото от другата страна на реката обаче се намръщи изненадан -Риголвачите два на брой още бяха там, а той си мислеше че днешният клубен ден ще почиват и ще продават-Почна да слуша по ската та да убие времето докато си тръгнат-Не закъсняха много, около след час видя да вдигат плуговете и да излизат от браздите. Заслиза надолу към моста на реката та да мине на отсрешният бряг -Когато стъпи на селището вече минаваше два часът и той тръгна към едно от петната който винаги пускаха по някоя монетка -нямаше кой знае колко време на разположение, все пак беше октомври. Два часа вече газеше по браздите а късмет никакъв, почна да ругае и себе си и късмета си, идваше му да удари апарата у земята-Духаше лек ветрец но от сухото лято всичко беше като барут и прахът се набиваше в очите му а това допълнително го изнервяше-Гърлото му пресъхваше и полека зави и тръгна към мешката и манерката с вода оставени на другият край на селището, точно между браздите на двата трактора където имаше една все още незасегната от риголването нивичка. Почти беше стигнал когато в очите му се наби необикновенната гъстота на натрошената керамика-Реши да тръгне малко на зиг-заг и първият сигнал не закъсня -беше оловно топче -продължи движението по елипсата и вторият беше вече бронзова константинка -третият се жлътна в обърната от казмата суха като пясък пръст и сърцето му замря-докато се навеждаше невярващ чуваше как адреналинът бие неравномерно като там-там и искаше да пръсне тъпанчетата на ушите му-Чак когато видя едната страна на монетата и Херакъл в цялото му великолепие наметнат с лъвската кожа и облегнат на топора въздъхна на пресекулки и щастието от късмета и блясъкът на ауреуса светещ в дланта му леко го отпусна-Най после нещо което щеше да му позволи да живее и се бори и за напред-Нещото, което все още не знаеше, но щеше да бъде главната движеща сила в живота му години наред -Помисли си че това е като последен прощален дар от баща му,отсъствието на който все повече усещаше напоследък...........................................................

QNUS написа:

stan960 написа:

Да,прав си в съмнението за иронична реплика-После Джони ме убеди или поне се опита,че идеята е по филантропична,в духовният смисъл,или така и беше внушено-А , идеята не е нова и мисля писах че имаше такава преди,по времето когато историйте на Даскаля беха хит тук-Та в тоя или оня смисъл,Ре-то си е РЕ-Така че,пишете си........

Не те рабрах колега но продължавам да твърдя че тези литературни измислици уж пристигащи от майново-търговище ,варна ,шумен каспичан и смядово....!? -са само плод на авторско творение на колегата представящ се като колежка -то си личи и без очила-ми никой не е правен в гъз-извинявам се за сравнението!Този даскал често се коментира тук за съжаление с недомлъвки-сигурно пак ще настъпя котето -задавам неудобни въпроси май?Разбирам-но не ми харесва да сте толкова ограничени че чак да не смеете да кажете нищо колеги-е кой е тоя даскал и кво толкоз е направил ,понеже не виждам поне едно негово точно мнение?

-Некви такива ги пишеше Даскаля -това по горе е само мое поддражание. ps-Даскаля беше душата на форумът,имаше си и собствена територия -доколкото си спомням така се и казваше-Историйте на Даскала-Чепат клон като повечето от нас нещо не се доразбраха с някой хора тук-Логото на Федерацията е негово дело.

stan960 написа:

QNUS написа:

stan960 написа:

Да,прав си в съмнението за иронична реплика-После Джони ме убеди или поне се опита,че идеята е по филантропична,в духовният смисъл,или така и беше внушено-А , идеята не е нова и мисля писах че имаше такава преди,по времето когато историйте на Даскаля беха хит тук-Та в тоя или оня смисъл,Ре-то си е РЕ-Така че,пишете си........

Не те рабрах колега но продължавам да твърдя че тези литературни измислици уж пристигащи от майново-търговище ,варна ,шумен каспичан и смядово....!? -са само плод на авторско творение на колегата представящ се като колежка -то си личи и без очила-ми никой не е правен в гъз-извинявам се за сравнението!Този даскал често се коментира тук за съжаление с недомлъвки-сигурно пак ще настъпя котето -задавам неудобни въпроси май?Разбирам-но не ми харесва да сте толкова ограничени че чак да не смеете да кажете нищо колеги-е кой е тоя даскал и кво толкоз е направил ,понеже не виждам поне едно негово точно мнение?

-Некви такива ги пишеше Даскаля -това по горе е само мое поддражание. ps-Даскаля беше душата на форумът,имаше си и собствена територия тук-доколкото си спомням така се и казваше-Историйте на Даскала-Чепат клон като повечето от нас нещо не се доразбраха с някой хора тук-Логото на Федерацията е негово дело.

Е,че то,кат за тебе,не е лошо,бе.!Даже го прочетох до края,че и интересно ми стана

-Нема пари за Редактор, бре брат-Иначе, благодарско за интереса да го дочетеш до край............

Седеше си нашият герой на по чаша бира и го беше ударил на философия.Поглеждаше кафявата течност и мислеше какво да направи с останалото от жълтата пара . Погледът му се рееше и изведнъж се спря на един хвърчащ лист ,зачете се " ..... Българското вГъэраждане , напоследък българският народ се движи по вГъэходяща линия - вижте как една буква само сменя посоката. Тогава се родиха и думички като аналлизатор - означава анален лизатор или на български - гъэолизец, (колко хитро звучи да кажеш на някого - ти си голям аналлизатор), и оралгин - обратното на аналгина - приема се орално. Ха сега - кое е обратното на низорала ... възанал или нагоранал ....Вятърът отвя листа и нашият герой не разбра какво пише нататък, но изведнъж му стана топло и спокойно защото разбра , че има умни хора и ВЪПРОСЪТ - простотията дали е всемирна или е само в неговата малка държавица взе да избледнява.

-Нещо не те схаванах колега -За какво Възраждане става на въпрос-Има едно такова в Българската история,но то е минало-Както го е казал поетът,за таквози нящо трябват: -"Мъже със сърца порасли и за кръст готови" -Не днешни ранигъзовци....................................................

Как какво възраждане бе колега , ами ние от как се помним аха , аха ще се възродим ,ще видим светлината в тунела и а ... ето го ГОДО идва

Да бе,дрън дрън-Ние отка се помним-Нема никво Възраждане,и нема ка да го има щото гена са е видоизменил и е станал пихтиест-ГОДО е Тера инкогнита,а светлината в тунела Мираж............................

Днеска имам малко повече време и ще напиша една може би интересна история.

Това е дна история толкова невероятна ,че дори аз се питам по някога реалност ли беше , дали сън , но погледнех ли призовката ,която донесе един изсъхнал от слабост дядка и лице на призрак че чак се скрих зад вратата която отворих след настоятелното звънене . Уплаших се защото беше събота сутрин и последното нещо ,което очаквах да бъде някаква призовка , бях махмурлия ,нормално за петъчното разпусакане за уйкенда , а и си даде отражение последния запас от литър джанкова ракия първак , останала като най-дълбока резерва . Петъчната вечер беше точно такъв наложителен случай, вън минус двадесет градуса с две педи сняг сковал се на кокал , имах почти пълен бидон готово свежо кисело зеле ,бях сам и в радиус на километър нямаше магазини . Най-лошото беше , че по това време на годината селото се обезлюдяваше , всички се изнасяха в столицата , единствената компания ми правеше бай Цветан ,или както всички наричаха Цицерон , не спираше да говори и беше от първите баш-търсачи. Беше преминал дългия път от преди четиридесет години , когато са търсили чанти със злато , по измислени карти и тефтери на оцелели хайдути ,след това се осъзнал след многото неуспешно изкопани кубици земя и камъни, без особен успех и големи разочарования. Добре че през осемдесетте години много от софийските колекционери започнали да наобикалят селото и да купуват от бабите денари и сестерции , които тези години се намирали в изобилие по нивите . Селото ни е близо до много големи антични селища и всякакви артефакти,монети мраморни плочи така се въргаляли по земята ,даже не било нужно да се търсят с детектор , ако тръгне човек по изорана нива и си напрегне очите ,така от горе,от горе ще напълни един джоб с различни монети фибули и ако има късмет и някое пръстенче . Та Цицерон се светнал тогава ,че с тези карти файда няма ,когато баба му Цеца отишла на златар да направи пръстен на правнучката и занесла три златни монети и правила сметка да доплати , защото монетите били малки колкото десет стотинки , с някаква забрадена жена и надписи отзад. Вместо да доплати обаче , златаря и дал три пръстена ,понеже си помислил,че бабата се колебае . После обаче Цицерон се светнал че има нещо гнило ,когато се изредили няколко Софиянци у тях на село да питат за още и давали по 1000 лева на бройка, в онези години това си бяха много пари и Цицерон виждал как с една монета си купува иже с кош и някой металотърсач и директно на античните обекти. Монети нямало повече , обаче Цицерон бил сигурен че в земята има , поразпитал тук там и разбрал че металотърсачи правят добри във Варна и по точно някой си Гроздан , запомнил го защото името съвпадало с любимата му гроздова ракия , тъй че нямало начин да го забрави. Продал тогава Цицерон три кози и две ярета , събрал хиляда лева и директно хванал влака за Варна . Повечето от вас ще разберат каква голяма муха му е бръмнала в главата за да предприеме такива действия , но от това спасение няма . За щастие имал голям късмет , когато пристигнал в пет сутринта на гарата във Варна вече бил дремнал и ококорил очи се чудил накъда да хване , когато го лъхнала миризма на запалена скара и аромат на току що изпечена мръвка , съзрял в полу мрака една малка метална каравана и се запътил натам с бързи крачки ,чудесна възможност да се ориентира в обстановката , хапне и ако може да добие накаква информация за този непознат за него град. Когато наближил караваната Цицерон с радост видял отвън няколко каси с бира , значи няма да се налага да преглъща на сухо кюфтета и да виси на масата като на някоя културна беседа. Влязъл вътре и за още по-голям късмет установил , че вече на една от двете маси някакъв жепеец с омаслени дрехи вече е преполовил една бира и две празни бутилки встрани,а в пластмасовата чинийка стои забодено нахапано кебапче , може да изкара още някоя бира. Цицерон се зарадвал , че няма да е сам , поръчал си една бира и кебапче ,чудил се как да завърже разговор и смутолевил.
-Добро утро , много приятно време , като за края на Септември може да се плува в морето.
Жепееца очудено го погледнал , понеже местните говорят миеко ,цицерон веднага са набивал на очи ,имал си тен а и туристи вече не се мяркали.
-Добро да е ,отвърнал жепееца . Какво те води насам , май не си от тука ,а и не носиш багаж,не ми мязаш на турист.
-Не ,не съм турист , тука съм по работа търся един човек ,а не знам къде живее.
-Е как така , къде си тръгнал тогава , да не ти е длъжник . Ела седни тука , айде първо наздраве за топлото време , че още малко няма да е за бира. Как се казваш , аз съм Наско .
-Цветан се казвам , търся един майстор на апарати ,Гроздан му викат.
-Гроздьо ли бре ,прави металотърсачи , аз го знам него , комший сме , напоследък доста хора го търсят , прави добри апарати ,и на мене направи един и излизам от време на време , но да ти кажа това за мене е шантава работа , не са за мене тези техники , имам си работа и да ходя като луд не ща.
Цицерон гледаше като гръмнат , не очакваше такова развитие на нещата , да уцели в целта от първи опит е по голям шанс отколкото от тотото да спечелиш шестица.
-Значи може да ме заведеш рекъл цицерон , далече ли е .
-Да бе ще те заведа , мен таман ми свърши смяната , ама е рано още , да удариме по още някоя бира и отиваме.
-Еми не ми остава нищо друго освен да почерпя , цицерон стана и отиде да повтори поръчката с бири , този път заложи на кюфтета.
Цицерон с неговия нов познат навъртели по десетина бири и сладки приказки и най-после към обяд тръгнали към Гроздан , бързо свършил работа , цицерон вече бил замотал главата , направо платил 900 лева , не се пазарил ,обяснили му как се работи и бързал вече да се връща към гарата за да си ходи , многото бири вече си оказвали влияние , трябвало да е близо до тоалетна , много се пикае от толкова течност. Нарамил апарата в един зеблен чувал и успял да стигне за следобедния влак за София в пет и половина. Имал е лек инциден преди да се качи във влака , понеже изглеждал много съмнително с този чувал , го спрели двама милиционери и поискали да го проверят . Когато им обяснил и показал какво носи , единият изревал .
-Леле майкооо , още един балък е тръгнал да търси монети , няма да свършат откачалките извън болниците. Айде бегай , че ще испуснеш влака.
Така Цицерон се сдобил с апарат и започнал да обикаля селото , първоначално докато се научи да работи изкопал много желязо , но после извадил доста неща,в онези години е имало много . За най-голямо негово съжаление , не забогатял както си е мислел , вярно много монети е намерил , находки също,но в онези години не е имал понятие за тях и ги е продавал на бройка ,лев за сребърна , 10 стотинки за бронзова , а златна е намирал само една и са му дали само двадесет лева. Последните години вече беше наясно с всички монети и до последно изреваваше като се сетеше какви монети е давал за по левче и стотинки. Единствения келепир е , че най-накрая си е купил иже с кош и до последно пъплеше по баирите с него.
Та както забелязахте говоря за него в минало време , отиде си , казвах му аз да не прекалява с удоволствията на стари години ами да си пие виното , нема-нема стария пръч иде до София на околовръстното да хване някоя проститутка ,и ето преди месец пак отиде и не се върна , не му издаржало сърцето от виаграта , но поне си е отишъл с кеф. Много свестен човек беше , вечер като сядахме на чашка разказваше невероятно интересни истории от зората на съвременното търсачство ,интересно време, винаги се намираше по нещо. Сега вече няма нищо , цял ден обикаляш и апарата мълчи като пукал , наоколо по селата има много търсачи , къртицата , кирката , максимус , баш-търсача , аврелий и още много ,но освен с модерни апарати с дисплей и екстри , друго не могат донесат и похвалят в кръчмата. Всъщност той и цицерон спря с търсачството , когато вече трудно вдигаше нещо по тежко от чаша , нямаше вече нищо в земята , навлязоха модерни апарати ,един такъв беше купил и цицерон , говорещ гарет , но го удари с копача ,като видя че не може да хване денар на десет сантиметра и не на последно място власта започна да арестува такива като него , вместо да прибира крадците ,които безнаказано обезкостиха близките села ,буквално къщите изчезнаха,сякаш хилядолетия не е имало живот там,ех какви приоритети има днешната полиция , да гони нас търсачите.
Ох , явно от снощи още ме държи оня джанков първак и си губя мисълта и отклонявам от темата , звънеца който ме накара да отворя вратата рано в съботното утро и така да се вцепеня и скрия зад вратата беше ,че тоя призовкар беше точно копие на цицерон , същата възраст ,височина , побелели мустаци,а и тоя или беше махмурлия или току що изходил се след запек ,че с тоя изцълкен поглед и държащ покана си помислих и мен ще приберат на оня свят.
За моя радост след доста колебание и уверение ,че носи призовка за дело , се върнах в реалноста . Надявах се да мина между капките и да забравят за мен , нали има още толкова много неразкрити престъпления , но напразни надежди , нямаше да се размине и сега трябва да търся оня адвокат императора ,държи кантора на пъпа на София , навремето прекупваше монети и зареди с доста стока бивши шефове от службите и не малко прокурори и съдии.
Той ми е задължен ,защото го спасих преди двадесет години от проваляне на кариерата,сега е време той да ме измъкне от тази нелепа ситуация.Все пак мен ме хванаха с две находки от монети на сивото кале , егати късмета , точно когато ми провървя да ме спипат , още по-неприятно или по скоро добре е , че в последствие изчезнаха от РПУ-то се едно никога ги е нямало и останаха обвинения само за незаконни разкопки ,не знам да плача ли, да се смея ли , пълна корупция.

ЩЕ СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ СКОРО

определено то колегаата е голем майтапчия (и много умен)-ма що не НАПРАВИ сисерон9сисета дама -щеше да е по интересно ,с големи бобмби .....

Историята която предизвика сегашното положение се случи преди два месеца , началото на октоври ,когато вече селяните бяха свършили земеделската работа по ниви и бяха прибрали гроздето и сложили в бъчвите. Този сезон беше за нас жътварски , защото времето беше все още топло, нямаше хора по полето и лозята да ни се пречкат , а и тревата не е толкова проблем като през лятото. Всички търсачи от района плъзваха като мравки и бе трудно да се класира човек за някой по-апетитен парцел , всички известни обекти вече бяха многократно претърсени и не пускаха вече нищо интересно , златния век на търсачеството си замина с настъпването на новия и е безвъзвратно изгубен . В нашето село освен мен има още пет шест търсачи , но повечето или се изселиха в чужбина или се отказаха от търсенето , други като Джони Уокъра се пропиха . Той имаше късмет да намери гърне с антониани и сестерций , година след това къркаше само уйски ,откъдето му излезе и прякора , за съжаление парите свършиха , но не и апетита към алкохола ,започна да пие евтини ментета , жена му не издържа и го изгони , понеже е зет на къща в селото , трябваше да го напусне ,след което му изгубихме дирите.
С другите от селото бяхме група и излизахме заедно бригада и си делехме намереното , къртицата , селския , баш-търсача и нерон , но някой мамеха и продаваха монети сами и криеха , от тогава почнах да ходя сам . Също ме мотивира да направя това след още един подобен скандален случай. Стана след като ме заведе на нов обект един дядка ,на неговата нива немерил гравирана мраморна плоча на арес , с много изпъкнал релеф и изключителна красота на изработка , лошото бе ,че бе счупена и горната част където бе главата липсаваше . Въпреки това я продадох на императора за хилядарка , в последствие разбрах че я шитнал за пет , но това винаги се случва когато не знаеш стойноста и намаш пазар. Дадох на дядката парите а той ме заведе на обекта , мен ми се разтрепераха краката като видях изобилие от римска строителна керамика и малка могила наблизо . Не мигнах цяла нощ , сложих апарата да се зарежда и се обадих на селския да е готов за утре , на другия ден бяхме там и за половин час извадихме два сребърни пръстена , десетина денара на траян , марк аврелий и жена му фаустина,фолисите не броих . Нямахме късмет обаче , с времето защото заваля и се прибрахме , трябваше ба отидем отново след два дена ,понеже имах работа по София и не можех .
Голям шок преживях , когато на другата вечер дядката се яви у нас и започна да реве ,че заварил пет човека да копаят в пацела , направили нивата дупка до дупка ,като швейцарско сирене. Селския завел къртицата и джони уокъра ,той пък се обадил на нерон и калигула от съседното село и вследствие на верижната реакция всички търсачи от района за два дни цъфнаха на обекта и безжалостно го ометоха. Дядката и до днес като ме види ме псува , затова ,че за петстотин лева сме му унищожили нивата , то не бяха риголвачи после , табани по метър и петдесет дълбоки , нямаше спасение и от патрулките ,които пращаше. Аз същевременно бях дотам с комбините , вече ходех сам и не се доверявах на другите колеги.
Цяло лято не бях излизал да търся , много големи жеги ,на тридесет и пет градуса апарата не може да хване нищо , от температурата баланса на главата е обърнал и нито дискриминира, нито лови нещо. Още повече ме мързи и предпочитам да пия бира на сянка , все пак не съм полкова луд да се препичам на баира , скарата вечер е много по-приятно занимание , монетите така и така са стояли две хиляди години в земята , ако е речено ще намериме ,нама закъде да бързаме.
Ето сега началото на октомври вече беше време да се разтъпча , заредих апарата и изпробвах , работеше добре , нямаше нужда от настройка , утре се очертаваше хубав ден и не трябва да се пропуска . Единствения проблем беше ,че се чудех къде да отида , всички терени бяха ошушкани и знаех че няма смисъл да очаквам нещо , поне ще се размърдам и направя гимнастика ,като издълбая малко дупки. Сетих се , че коментирахме с цицерон , бог да го прости , че на сивото кале още има хляб , бяха намирани монети , но находки не , въпрос на време беше да излезне нещо. Това беше удобен случай и да изведа на разходка луций-вер , един дребен ризеншнауцер ,също толкова брадат,напоследък стана нервен защото нямаше достатъчно движение, още повече не бях ходил с куче да търся , на калето се мяркаха зайци и ако не монети ,дано поне луций да има късмет. Натоварихме се двамата с луций-вер на джипа и за петнадесетина минути бяхме там , калето е на околу седем километра от селото .
Паркирах далече от обекта за да не бие на очи и евентуално алиби ако ме подгонят , сивото кале ми беше любимо,тъй като имаше поне няколко варианта за бягство и е трудно да те хванат ,освен ако не те изненадат. Трябваше да заобиколиме малко , в ниското се беше разположил един овчар и не исках да ни вижда , тези копелета от както се снабдиха с джиесеми не пропускат да звънят на куките ,когато ни видят да копаем , даже на един от съседното село съм му приготвил една пресовка амонит за респектиране , последния път като минах покрай него , след половин час се яви патрулка , от тогава съм го набелязъл , ще има летене на овце и кошари.
Качихме се на калето , пуснах апарата и започнах да търся , а луций-вер почна да обикаля наоколу и да души , започнаха да се обаждат сигнали , винаги съм се чудил как толкова недостъпни места са пълни с боклуци , имаше капачки , фолия от цигари и представете си опаковки от презервативи , кой ненормален ше се катери да се ебе по чукарите ,като има удобни легла , а и тука е пълно с тръни и драки ,че набождането на задника и други неща е сигурно.
След минути вече съжалявах че взех този проскубан брадат помияр луций-вер , апарата като засичеше сигнали пиукаше , кучето лаеше и налиташе на антената и като я захапе я дърпа силно към него , видех се в чудо , едно щеше да повреди главата ,друго привличаше внимание към калето. Замахнах да го ритна по топките да се разкара , но не го докачих , за известно време ме остави на мира и успях да работя спокойно и извадих няколко гилзи .
Преместих да търся между едни драки , след малко хванах късо сигналче , точно като монета и започнах да разчиствам ,вярно монета излезе , но двайсет стотинки от 1962 г. , таман си викам че няма да съм капо поне , имам вече намерена монетка . Тогава изневиделица пак се появи помияра и почна да ми ръфа главата на апарата , сега вече го уцелих и изритах , вярно не силно ,но така за назидание . След малко го гледам обикаля и души земята , спря се и започна да рови , гледа ме и лае силно , сега вече се нервирах , викам му да млъкне иначе ще го пребия , тоя продължава да лае . Станах и приближих към него , щях да го лупна по главата с антената на апарата защото ми причерня от него и даже мислех да събирам техниката и да си ходим . Обаче като замахнах да го ударя той отскочи встрани , антената на апарата премина над мястото , което ровеше кучето и в този момент апарата даде ясен и силен сигнал . Помислих че от резкото движение апарата е реагирал , но минах пак над мястото и отново силен сигнал . Мина ми през акъла , че тоя помияр е надушил някоя консервна кутия ,каквито излизат понякога , не ми се копаеше , но нямаше да има изкопани много дупки , ако не изплуваше оная сладка мисъл , ами па ако е ?
Изкопах околу двадесет сантиметра и не виждах нищо , стана ми интересно , че тоя път луций-вер стоеше кротко в страни и гледаше дупката. Озадачих се и продължих да копая , свалих още двадесет сантиметра и пак нищо , а сигнала е категоричен , сетих се как един път пак така изкопах такава дупка и извадих железен кастрон , и сега ако е подобно нещо , лошо ,мразя да копая за лудо . Добре че не трябваше да чакам , следвашия откос с копача усетих да удрям нещо , което се отчупи , сега вече се притесних , защото така съм трошил интересни неща и винаги внимавам , но сега с е бях изнервил . Наведох се да видя какво става и във пръста се подаваше едно малко сиво гърненце колкото юмрук , гледах и не осъзнавах какво се случва .
При толкова години търсене , не бях подготвен и вече не вярвах това да се случи. Извадих го , само гърловината беше отчупена и виждах вътре бели монети , изсипах ги в ръката , страхотно запазени денари , с една такава финна сивкава патина . Седнах на земята , следващия половин час внимателно ги разглеждах , имаше на август , от тези на брутус ,марк антиний и осъзнах че това е една много ценна находка от зараждането на римската империя , такиви монети бях виждал само в каталозите и то на някакви страшни цени , затова и съм ги запомнил.
Прибрах гърнето в раницата , седях и мислех да се изнасям , тогава фиксирах как луций-вер продължаваше да седи кротко и да ме гледа , рекох си това е абсурдно той да ги е надушил , взех го и го погалих , лепнах му такава целувка , каквато едва ли е очаквал .
Мина ми мисълта , макар и налудничаво да пробвам , извадих няколко монети в шепата ,подложих ги пред муцуната му и му викнах ,търси ,търси и да му соча наоколу. Той стана и тръгна да обикаля , викам си тоя знае ли какво търси , щото почна да се отклонява доста ,мина не малко време , когато отвъд калето към спускане пак почна да лае и рови . Запътих се натам , дали е намерил нещо , вече толкова се бях превъзбудил , не знаех къде се намирам .
Минах с апарата над местото ,което беше фиксирано от кучето , даде ми сигнал , макар и слаб и колеблив , мислех си ,тук са минали хиляди пъти и все още има сигнали,как е възможно . Започнах да копая , този път бързо сякаш се състезавах ,вече нищо не усещах ,изкопах такава дупка каквато никога не съм правил за това време . Същото гърне ,което изплува и ме шокира и ме карше да мисля това да не е някакъв сладък сън , виждах пред очите си палм бийч , коктейли и истински хавански пури и неминуемо мерцедес ес класа . Мушнах гърнето в раницата , дори не погледнах какво има вътре , само придърпах луций-вер към мен и му казах ,че вече никъде няма да мърда повече от мен , даже ще спим заедно .
Сега когато в мен имаше такиви цени монети ме обвзе страх , трябваше да се изнеса без да бъда забелязан , сега имаше какво да губя ако ме хванат случайно , трябва да обикалям калето отзад през една малка рекичка , трудно , но поне по-сигурно , наведох се и леко, леко с тихи стъпки като партизанин с прибежки между храстите потеглих.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ......

пиши,колега,луции вер е страшен,пиши да четеме!!!

Petronii написа:

ЧАСТ ВТОРА

Историята която предизвика сегашното положение се случи преди два месеца , началото на октоври ,когато вече селяните бяха свършили земеделската работа по ниви и бяха прибрали гроздето и сложили в бъчвите. Този сезон беше за нас жътварски , защото времето беше все още топло, нямаше хора по полето и лозята да ни се пречкат , а и тревата не е толкова проблем като през лятото. Всички търсачи от района плъзваха като мравки и бе трудно да се класира човек за някой по-апетитен парцел , всички известни обекти вече бяха многократно претърсени и не пускаха вече нищо интересно , златния век на търсачеството си замина с настъпването на новия и е безвъзвратно изгубен . В нашето село освен мен има още пет шест търсачи , но повечето или се изселиха в чужбина или се отказаха от търсенето , други като Джони Уокъра се пропиха . Той имаше късмет да намери гърне с антониани и сестерций , година след това къркаше само уйски ,откъдето му излезе и прякора , за съжаление парите свършиха , но не и апетита към алкохола ,започна да пие евтини ментета , жена му не издържа и го изгони , понеже е зет на къща в селото , трябваше да го напусне ,след което му изгубихме дирите.
С другите от селото бяхме група и излизахме заедно бригада и си делехме намереното , къртицата , селския , баш-търсача и нерон , но някой мамеха и продаваха монети сами и криеха , от тогава почнах да ходя сам . Също ме мотивира да направя това след още един подобен скандален случай. Стана след като ме заведе на нов обект един дядка ,на неговата нива немерил гравирана мраморна плоча на арес , с много изпъкнал релеф и изключителна красота на изработка , лошото бе ,че бе счупена и горната част където бе главата липсаваше . Въпреки това я продадох на императора за хилядарка , в последствие разбрах че я шитнал за пет , но това винаги се случва когато не знаеш стойноста и намаш пазар. Дадох на дядката парите а той ме заведе на обекта , мен ми се разтрепераха краката като видях изобилие от римска строителна керамика и малка могила наблизо . Не мигнах цяла нощ , сложих апарата да се зарежда и се обадих на селския да е готов за утре , на другия ден бяхме там и за половин час извадихме два сребърни пръстена , десетина денара на траян , марк аврелий и жена му фаустина,фолисите не броих . Нямахме късмет обаче , с времето защото заваля и се прибрахме , трябваше ба отидем отново след два дена ,понеже имах работа по София и не можех .
Голям шок преживях , когато на другата вечер дядката се яви у нас и започна да реве ,че заварил пет човека да копаят в пацела , направили нивата дупка до дупка ,като швейцарско сирене. Селския завел къртицата и джони уокъра ,той пък се обадил на нерон и калигула от съседното село и вследствие на верижната реакция всички търсачи от района за два дни цъфнаха на обекта и безжалостно го ометоха. Дядката и до днес като ме види ме псува , затова ,че за петстотин лева сме му унищожили нивата , то не бяха риголвачи после , табани по метър и петдесет дълбоки , нямаше спасение и от патрулките ,които пращаше. Аз същевременно бях дотам с комбините , вече ходех сам и не се доверявах на другите колеги.
Цяло лято не бях излизал да търся , много големи жеги ,на тридесет и пет градуса апарата не може да хване нищо , от температурата баланса на главата е обърнал и нито дискриминира, нито лови нещо. Още повече ме мързи и предпочитам да пия бира на сянка , все пак не съм полкова луд да се препичам на баира , скарата вечер е много по-приятно занимание , монетите така и така са стояли две хиляди години в земята , ако е речено ще намериме ,нама закъде да бързаме.
Ето сега началото на октомври вече беше време да се разтъпча , заредих апарата и изпробвах , работеше добре , нямаше нужда от настройка , утре се очертаваше хубав ден и не трябва да се пропуска . Единствения проблем беше ,че се чудех къде да отида , всички терени бяха ошушкани и знаех че няма смисъл да очаквам нещо , поне ще се размърдам и направя гимнастика ,като издълбая малко дупки. Сетих се , че коментирахме с цицерон , бог да го прости , че на сивото кале още има хляб , бяха намирани монети , но находки не , въпрос на време беше да излезне нещо. Това беше удобен случай и да изведа на разходка луций-вер , един дребен ризеншнауцер ,също толкова брадат,напоследък стана нервен защото нямаше достатъчно движение, още повече не бях ходил с куче да търся , на калето се мяркаха зайци и ако не монети ,дано поне луций да има късмет. Натоварихме се двамата с луций-вер на джипа и за петнадесетина минути бяхме там , калето е на околу седем километра от селото .
Паркирах далече от обекта за да не бие на очи и евентуално алиби ако ме подгонят , сивото кале ми беше любимо,тъй като имаше поне няколко варианта за бягство и е трудно да те хванат ,освен ако не те изненадат. Трябваше да заобиколиме малко , в ниското се беше разположил един овчар и не исках да ни вижда , тези копелета от както се снабдиха с джиесеми не пропускат да звънят на куките ,когато ни видят да копаем , даже на един от съседното село съм му приготвил една пресовка амонит за респектиране , последния път като минах покрай него , след половин час се яви патрулка , от тогава съм го набелязъл , ще има летене на овце и кошари.
Качихме се на калето , пуснах апарата и започнах да търся , а луций-вер почна да обикаля наоколу и да души , започнаха да се обаждат сигнали , винаги съм се чудил как толкова недостъпни места са пълни с боклуци , имаше капачки , фолия от цигари и представете си опаковки от презервативи , кой ненормален ше се катери да се ебе по чукарите ,като има удобни легла , а и тука е пълно с тръни и драки ,че набождането на задника и други неща е сигурно.
След минути вече съжалявах че взех този проскубан брадат помияр луций-вер , апарата като засичеше сигнали пиукаше , кучето лаеше и налиташе на антената и като я захапе я дърпа силно към него , видех се в чудо , едно щеше да повреди главата ,друго привличаше внимание към калето. Замахнах да го ритна по топките да се разкара , но не го докачих , за известно време ме остави на мира и успях да работя спокойно и извадих няколко гилзи .
Преместих да търся между едни драки , след малко хванах късо сигналче , точно като монета и започнах да разчиствам ,вярно монета излезе , но двайсет стотинки от 1962 г. , таман си викам че няма да съм капо поне , имам вече намерена монетка . Тогава изневиделица пак се появи помияра и почна да ми ръфа главата на апарата , сега вече го уцелих и изритах , вярно не силно ,но така за назидание . След малко го гледам обикаля и души земята , спря се и започна да рови , гледа ме и лае силно , сега вече се нервирах , викам му да млъкне иначе ще го пребия , тоя продължава да лае . Станах и приближих към него , щях да го лупна по главата с антената на апарата защото ми причерня от него и даже мислех да събирам техниката и да си ходим . Обаче като замахнах да го ударя той отскочи встрани , антената на апарата премина над мястото , което ровеше кучето и в този момент апарата даде ясен и силен сигнал . Помислих че от резкото движение апарата е реагирал , но минах пак над мястото и отново силен сигнал . Мина ми през акъла , че тоя помияр е надушил някоя консервна кутия ,каквито излизат понякога , не ми се копаеше , но нямаше да има изкопани много дупки , ако не изплуваше оная сладка мисъл , ами па ако е ?
Изкопах околу двадесет сантиметра и не виждах нищо , стана ми интересно , че тоя път луций-вер стоеше кротко в страни и гледаше дупката. Озадачих се и продължих да копая , свалих още двадесет сантиметра и пак нищо , а сигнала е категоричен , сетих се как един път пак така изкопах такава дупка и извадих железен кастрон , и сега ако е подобно нещо , лошо ,мразя да копая за лудо . Добре че не трябваше да чакам , следвашия откос с копача усетих да удрям нещо , което се отчупи , сега вече се притесних , защото така съм трошил интересни неща и винаги внимавам , но сега с е бях изнервил . Наведох се да видя какво става и във пръста се подаваше едно малко сиво гърненце колкото юмрук , гледах и не осъзнавах какво се случва .
При толкова години търсене , не бях подготвен и вече не вярвах това да се случи. Извадих го , само гърловината беше отчупена и виждах вътре бели монети , изсипах ги в ръката , страхотно запазени денари , с една такава финна сивкава патина . Седнах на земята , следващия половин час внимателно ги разглеждах , имаше на август , от тези на брутус ,марк антиний и осъзнах че това е една много ценна находка от зараждането на римската империя , такиви монети бях виждал само в каталозите и то на някакви страшни цени , затова и съм ги запомнил.
Прибрах гърнето в раницата , седях и мислех да се изнасям , тогава фиксирах как луций-вер продължаваше да седи кротко и да ме гледа , рекох си това е абсурдно той да ги е надушил , взех го и го погалих , лепнах му такава целувка , каквато едва ли е очаквал .
Мина ми мисълта , макар и налудничаво да пробвам , извадих няколко монети в шепата ,подложих ги пред муцуната му и му викнах ,търси ,търси и да му соча наоколу. Той стана и тръгна да обикаля , викам си тоя знае ли какво търси , щото почна да се отклонява доста ,мина не малко време , когато отвъд калето към спускане пак почна да лае и рови . Запътих се натам , дали е намерил нещо , вече толкова се бях превъзбудил , не знаех къде се намирам .
Минах с апарата над местото ,което беше фиксирано от кучето , даде ми сигнал , макар и слаб и колеблив , мислех си ,тук са минали хиляди пъти и все още има сигнали,как е възможно . Започнах да копая , този път бързо сякаш се състезавах ,вече нищо не усещах ,изкопах такава дупка каквато никога не съм правил за това време . Същото гърне ,което изплува и ме шокира и ме карше да мисля това да не е някакъв сладък сън , виждах пред очите си палм бийч , коктейли и истински хавански пури и неминуемо мерцедес ес класа . Мушнах гърнето в раницата , дори не погледнах какво има вътре , само придърпах луций-вер към мен и му казах ,че вече никъде няма да мърда повече от мен , даже ще спим заедно .
Сега когато в мен имаше такиви цени монети ме обвзе страх , трябваше да се изнеса без да бъда забелязан , сега имаше какво да губя ако ме хванат случайно , трябва да обикалям калето отзад през една малка рекичка , трудно , но поне по-сигурно , наведох се и леко, леко с тихи стъпки като партизанин с прибежки между храстите потеглих.


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ......

Егати историята......Сега му е време на кучето да струва пари

-Браво баце Петроний защити ника си достойно-Знаех си аз че има скрит потенциал във теб -Продължението ми е ясно -мъните ка дошле така си и отишле -Това че вторично споменатите персонажи са все герой с никове от Форума направо ме изкефи -А с рошавият Луций-Вер ако все още е около теб, те каня на гости -На Края на песента -Паметник ще му направим...................................................

Във връзка с промяната на международната и народната обстановка се въвеждат задължителни правила за псуване и ругаене
Примери :

Авджията – ще ти ударя една патка !
Адвоката – гореспоменатия да ме хване за долуподписания !
Берач на круши – да ти го надрусам !
Берач на орехи – да ти го отбруля !
Берач на праскови – да ти го отпраскам !

Айде стига с тия мръсотии ! Дайте малко култура ! Който иска култура да ходи да слуша чалга или оная Га-Га. Това е културата в момента.
Брадваря – ти го натопорча
Велосипедиста – ти го напомпам
Гостенинът пред вратата – ти го начукам
Гръмотвержеца – ти го тряскам
Диригента – ти го намахам

Тъпизми и тавтологий :
Бухлат бухал бухал бухалката с бухалката
Дай да вземем да му дадем 5 лв да ни вземе банички
Да мина да те взема или да взема да те мина
Да чукна да те взема или да взема да те чукна
Да имаш да вземаш или да вземеш да имаш

Дърварката – ти го надървя
Дърваря – ти го отцепя
Ездача – ти го нашпоря
Електротехника – ти го насвяткам
Ковача – ти го намлатя
Който бере шума,мамули или мушмули – ти го нашмуля
Коприва – нажуля
Който лови риба на дъно – ти го надъня
Който лови риба на река Въча – ти го нагъча
Който много приказва – ти го надрънкам
Който много мърда – ти го намърдам
Който работи на гатер – ти го набича

Въпрос : кое е по голямо празът или яйцата ?
Мъжко космато започва с Х и завършва с Й Отговор: Хемингуей
Голяма работа е езекът . Особено българският (и телешкият не е за изхвърляне) . Влиза в стола и сяда на масата,влиза в процедура, влиза в положение – може и да излиза , а пък колко работи хващаме : настинка, гората,лопата,господ за шлифера а колко работи ядем : боб,бой,ядем го непрекъснато и все голям- голям го ядох оня ден и разбира се главата (препоръчително – яж му ,разказно – тя му изяде главата)

Който пълни луканки – ти го натъпча
Който купува мерлуза – ти го нахлуза
Колбасаря – ти го отбасам
Който свири - ти го насвиркам
Магазинера – ти го натегля
Медика – ще ви го инсертирам вагинално
Който лови на перо – ти го отперкам
Лема :Лечебната мастурбация е равна на превантивното чикиджийство!
Решение на министерският съвет: Да си обръснат главите за да си татуират гънки !
Въпрос : Как ще те напсува баба Ана?
Прочетох всичко до тук и се уплаших за душевното си състояние за това спирам.

Браво Петронии, имаш стил и пишеш интересно!
Имам молба, моля те в продължението на историята, не ги давай на изедниците, нека човека си купи билет до Острова на Съкровищата и да намери голямото имане... или пък да си купи яхта и да намери потънал испански галеон, с три тона злато от инките...

браво и на ванко за шегите!!!!

.Ку4е да надуши стари римски монети е по4ти невъзможно.Ами дъртата циганка някога е готвила месо в гърнето и то надушва него а не монетите.