Разговор с Христо Красин, който с поредицата си от книги за Вълчан войвода, поп Мартин и Стоян Алтън прави шокиращи разкрития за „археологическите занимания" на видни членове на Политбюро на ЦК на БКП и разкрива истината за смъртта на Людмила Живков
На книжния пазар преди броени дни се появи 7-мата книга на най-четения родопския писател – Христо Красин. „Вълчан войвода и златото на Рим" (втора част от замислената трилогия) е не само за търсачи, а и за родолюбци, които обичат историческото четиво и са ценители на чистото слово, идещо от дълбоките извори на народния език.
Роденият в Ардино автор ни разказва увлекателна история, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Той се позовава на записките на поп Мартин - един от най-близките съратници на Вълчан войвода, който открива скрито съкровище в един от „банковите трезори" на римляните. Известни със своята изобретателност при опазването на златото, което добивали из нашите планини, те го криели в естествени пещери или ръчно прокопани галерии. Някои от тези „банки" вече са открити и разграбени, но повечето все още пазят тайните си.
В интервю за Радио „Дойче Веле" авторът повдига завесата на засиления интерес към скритите съкровища из българските земи: „Някои членове на ЦК на БКП се изявяваха и като „високоотговорни" национални археолози! Работеха независими един от друг, като си бяха парцелирали държавата. Но вкупом се конкурираха в Странджа-Сакар. Там и до днес в подножието на Градище има „нещо", към което се домогват могъщи сили и което или не могат да вземат, или се страхуват да го направят!
Вие твърдите, че автентичният дневник на поп Мартин, по който пишете книгите за съкровищата на Вълчан войвода ви е откраднат от милиционери? И само благодарение на преписа който сте направили съвсем предвидливо, днеска можем да четем за историята на четата!
Били са в милиционерски униформи когато проникват в дома ми. Но иначе е ясно, че са млади момчета от ДС, изпратени да свършат тази работа по нареждане на Мирчо Спасов...Но как така, та Спасов е член на ЦК на БКП и...Вижте какво, най-големите търсачи в България до започване на процеса срещу служба „Културно наследство", чийто шеф беше Кръстьо Мутафчиев бяха вътрешният министър Димитър Стоянов, Милко Балев, Мирчо Спасов и веждесъщата меродия за всяка манджа, Пенчо Кубадински. Те работеха сравнително независимо един от друг като си бяха разпределили Стара планина на зони. Хората на Спасов „шетаха" в района на Троян и Велико Търново. Министърът на вътрешните работи си харесваше Петрохан и околностите. Иманярската банда на Кубадински „ореше" на северозапад от Враца. Но и тримата заедно се конкурираха за Странджа Сакар...
Но как се случва така,че почти вкупом тези влиятелни политици около Тодор Живков започват да се занимават с тази дейност?По повод на 1 300 годишнината от основаването на държавата ни се създаде работна група оглавявана от Петър Младенов, Людмила Живкова и Диимитър Куров...
Кой е този Куров?Това е тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов! Но неговата фамилия е Куров. Имал е далечен прадядо когото наричали Курчо... И така някакси е възникнала фамилията. Дори се твърди, че когато Тодор Живков научил за това, тъкмо се хранел. Станало му толкова смешно, че троха му влезнала в „ляво гърло" и охраната едвам успяла да го спаси, блъскайки го с юмруци по гърба...
Правителствените търсачски групи обаче на практика работеха чрез Живко Попов, полковник от ДС и заместник министър на външните работи, Александър Фол, заместник на Людмила в Комитета за култура и Емил Александров, началник на 14 отдел на РИК в Първо главно управление на ДС (външното разузнаване). Създаде се и служба „Културно наследство", а за неин шев бе назначен Кръстьо Мутафчиев, също офицер от службите. Отпуснаха се и 10 милиона валутни лева за нуждите на новото формирование. В отделните направления на дейност бяха създадени няколко групи, като за издирване на съкровища и работа в тази насока бе назначен Цеко Етрополски. Една от първите задачи на Етрополски бе да внесе нужният брой металотърсачи. Това стана чрез дипломатическата ни служба във Виена. В онова време най-ефективни бяха американските армейски металотърсачи, които откриваха жълтия метал до 5 метра дълбочина. Но пък производството на фирмата „Шнайдер" беше предпочитано по цял свят. Въльо Горанов започна да прави доставки от нея като така търсачските банди на Куров, Кубадински, Спасов и Балев започнаха да вадят „продукция"...
„Продукция!"
Да. Всякакви монети и дребни предмети с различна стойност... По организираните „черни„ канали всичко заминаваше за Виена и Лондон, а обратно се връщаха пликове с пари за Мирчо Спасов, за Куров и другите...
Сигурно нещо е оставало и за музеите ни в страната?Какво говорите! На Запад бяха изнесени десетки тонове безценни антики, които се реализираха в тамошните аукциони като преобладаващата им част директно потъваха в частни колекции. Каналите за износ организираше Живко Попов в качеството си на заместник министър на външните работи и офицер от Държавна сигурност. Помагаха му служителите на същата служба Кръстьо Мутафчиев, Въльо Горанов, касиерът на службата Кирил Башлиев и други... Но Живко Попов нямаше никаква вина за това което вършеше.Той просто изпълняваше заповеди...
Как фактически ставаше изкупуването на антиките от местните търсачи?
До 1980 година на ул."Оборище" 19 имаше един апартамент в който се съхраняваха първите ценности на служба "Културно наследство". След това „базата" се премести в една къща на улица „Ангел Кънчев" 4. В мазето на тази къща имаше лаборатория, която се занимаваше с оценка и остойностяване на предлаганите антики. Там носехме това което сме намерили или откупили от други „колеги". Главен оценител и представител на „археолозите" от Политбюро беше Юлий Фръков. Имаше и няколко фотографа. Тези хора не се пазаряха много и не си поплюваха, плащаха веднага и в брой!
Чували ли сте нещо за големия българин Боян Радев? Твърди се, че не бил безразличен към дейността на служба „Културно наследство"!Разбира се. Бай Боян започна да изпълнява някои задачи в службата през 1979 година. Той охраняваше различни пратки вътре в страната и основно към чужбина. Съпровождаше служители когато трябваше да се превозва „багаж". Пътуваше основно с Тодор Атанасов, Кольо Начев и Въло Горанов. Те пренасяха пакети към Виена и Лондон, но не му казваха какво е съдържанието им. Боян Радев им се виждаше глуповат. И така както човекът си гледаше наивно, добродушно и глуповато, бай Боян стана един от най големите ценители и съдържатели на антики, на графики, акварели и маслена живопис в България...
Споменахте за Странджа Сакар...Там се правиха някакви проучвания на самата граница с Турция. Бяха попаднали на стари римски рудници. Представяте ли си как се правят разкопки с багери и булдозери на Гранични войски! Тези хора от ДС бяха не само безумни, но и категорични престъпници!
А какво все пак са търсили?Известно е, че римляните тука на Балканите са имали седем хазни или складове за скъпоценности... Разположени са били във вече приключени златни рудници и съществуващи пещери. В книгата „Вълчан войвода и златото на Рим" поп Мартин разказва за това как са открили именно една от тези хазни! Те я „отварят" и... твърде бързо я затварят. Златните отливки са с тонове. Практически такова количество злато не е възможно да бъде усвоено от една хайдушка чета. То би затруднило и цяла държава!... Идеята на Вълчан е съкровището да се изкара тогава, когато царството се освободи от турското робството и спокойно може да разполага с богатствата си.
А къде е сега това злато?Там където си е било от Римско време...
Но за Странджа Сакар се говори и нещо друго...
Там и до днес в подножието на възвишението „Градище" и недалеч, в „Мишкова нива" има „нещо" от което отдавна се интересуват световни сили. Интересуват се руснаци, като техни учени и военни веднага след Втората световна война започват да проучват и „източват" района. Мощни информационни организации събират сведения. Английски военно разузнавателни служби чрез станции за дълбоко проникване във вода и земни маси установяват странни подземни кухини с особени конфигурации. Проявяват интерес и еврейски официални и неофициални групировки. Интересуват се американци и кои ли не. Но „нещото" каквото и да е то, никой неможе или... неиска да го вземе!...
Дали не става дума за гробницата на Бастет?Това са глупости на Красимира Стоянова, племенница на уважаваната леля Ванга. Историята е малко по-дълга. Имало е една фалшива карта, която руското разузнаване много умело подхвърля чрез Турция. Целта на руснаците е била да подведат Людмила, да тласнат проучванията в грешна посока и така хем да я злепоставят, хем и да я отдалечат от истината за „нещото". Това, впрочем видимо се случва. Гробницата на Бастет в Странджа е чиста руска измислица. Братушките по онова време обаче незнаят, че Людомила Живкова е научила истината за „онова" в Странджа чак в Индия. А при честите си посещения в Лондон офицер от МИ-6 й потвърждава, че в стари индуски ръкописи „то" е описано ясно и категорично. Небива да забравяме, че Индия е стара Британска колония!
А дали нестава дума за египетския съркофаг от черен гранит със странна писменост от вътрешната му страна? Бил е донесен по море, а тези които го заровили в Странджа били избити!И това е легенда за застаряващи наивници!
За какво тогава става дума?Отговорът може да ви се стори доста странен!...Той е в девиза на Людмила. Ако не сте забравили, тя призоваваше: "Мислете за мене като за огън!"... „Нещото" в Странджа е огън и това й е обяснено в Индия. Тя неслучайно става почитателка на култа „агни", а в страната на махараджите „небесен гуру" и обяснява, че след три прераждания тя ще овладее този огън и с това ще започне раждането на новия свят. А който владее огъня в Странджа, ще владее и света...В страната на култа към „агни" на Людомила и се съобщава точно кога и как ще умре. Отварят й една страница от папируса „Лахшами" и тя лично започва да го чете, въпреки, че никога не е владеела писмеността „урду"! Така там тя се запознава с остатъка от земното си битие, което й предстои, както и как ще приключи живота си на този етап! Тогава научава, че при третото си прераждане отново ще бъде жена, но руса, красива и кой знае защо ще носи сабя в ръка. Ще извади огъня от Странджа и ще поведе света след себе си.Когато човек знае всичко това му е ясно защо най-могъщите земни сили /държави и разузнавания/ знаят за същността на „нещото„ в Странджа, но неискат,а и немогат да го извадят и притежават...
Знае ли се какво е прочела Людмила в папироса „Лахшами"!Това със сигурност си знае само тя. Но животът й след последното здавръщане от Индия със сигурност е бил наситен с трагично самоусещане... Не смятам, че е лесно преживяване да знаеш кога и как ще умреш...
Знае ли се как е починала горката, в крайна сметка!Основна версия за смъртта й е дейността на „Културно наследство". Смята се, че тя се е опитвала да овладее контрабандните канали за антики, организирани от баш търсачите на държавата и да ги одържави. Имала е и намерение да не допусне чужди страни и разузнавания да обсебят „нещото" в Странджа... макар и да е знаела, че това е невъзможно. Тя го е знаела, но другите сили не са го знаели и всячески са търсели достъп до планината. Така тя е засегнала много интереси включително и на главните търсачи от Политбюро и ЦК на Българската компартия...
И все пак, естествена или не е смъртта й?Когато петричката пророчица научава за кончината й, тя простенва: „Но те (небесните сили) не ме предупредиха за това!...". И леля Ванга се разплаква. Съдете сами! Забележете, Людмила беше удавена на 21 юли 1981 година и малко след това започна и процесът срещу Живко Попов. Така общественото внимание бе доста успешно отклонено. Заместник външният министър плати с присъдените му 20 години затвор греховете на главните кукловоди в света на Българското комунистическо търсачството, а Людмила загуби живота си…
http://rodopi24.blogspot.com/2012/04/blog-post_4405.html