Величието на Вергина – изчезналата империя на Филип Македонски

Вергина, където се намира гробницата на Филип Маке­донски, е само на 75 км от Солун. Това място става световноизвест­но, след като в края на 70-те години на миналия век археологът Манолис Андроникос от­крива непокътната гробницата на Филип Македонски, бащата на Александър Велики.
За историците тя е едно от доказателствата, че точ­но тук е била първата сто­лица на Македонското цар­ство – Еге. За туристите се превръща в магнетич­но място, което показва величието на изчезнала­та империя на Филип Ма­кедонски. Тук могат да се видят руините на дворе­ца на македонските царе, античният театър, храмове на древногръцки божест­ва, множество надгробни могили.
Най-голямата забележи­телност обаче е Голямата могила. Тя е висока 13 м и археолозите постепенно стигат до извода, че е по­строена, за да скрие от грабители богатите царски погребе­ния. Музейният комплекс е изграден през 1993 г. и обхваща малък храм и че­тири гробници, две от които са изцяло запазени.
Отвън могилата изглежда непокътната – такава, каква­то е била преди откритието на архео­лога Андроникос. След приключването на раз­копките е построен ку­пол, който е засипан с пръст. Във вътрешността е разположена изумител­на археологическа експо­зиция. Безценните находки от древността са осветени по специален начин и това допълва мистерията на това място.
Трудно е да се каже кое е най-интересното тук – ан­тичните гробници, уникал­ните стенописи или изкус­но изработените златни дъбови и миртови венци, истински шедьоври на бижутерското изкуство. Екс­позицията проследява раз­витието на македонската надгробна архитектура. Най-впечатляваща е гроб­ницата на Филип II. Архе­олозите са открили мра­морен саркофаг и урна от 24-каратово злато, в която са били останките на царя. Туристите онемяват пред златен венец от 313 дъбови листа и 68 жълъда. Възстановени са доспехите на царя, а железният му шлем е единственият ори­гинален македонски шлем, открит досега. В преддве­рието е намерен друг сар­кофаг с по-малка златна урна, съхранила останките на жена. Нейният златен венец е от лис­та и цветове от мирта. Според екскурзоводи­те това е погребението на най-младата, осма съпруга на царя – Клеопатра. Тя е била уби­та веднага след смър­тта му.

24-каратовата урна в гробницата на Филип Македонски, където са открити останките на царя

Фасадата на гробница­та на Филип Македонски прилича на древен дорий­ски храм с мраморна вра­та. Над фриза е изрисува­на 5-метрова ловна сце­на. Трима конници и седем мъже преследват лъв, елен и глиган. Един от тях е види­мо по-възрастен от другите и е с брада. Той е заста­нал с коня си над лъва миг преди да му нанесе смър­тоносен удар. Археолози­те идентифицират Филип в това изображение. За друг от мъжете на фреската се смята, че е Александър.

Голямата могила е съх­ранила още един образец на древната монументална живопис. Той се намира в иначе ограбената гробни­ца на Персефона. Тя е на­речена така по името на великолепния фриз, който изобразява мита за открадването на Персе­фона. Третата гробни­ца в Голямата могила е в непосредствено съсед­ство до Филип. В нея е по­гребан млад принц. Сте­ните й са украсени с фриз, изобразяващ надбягване с колесници. Предполага се че тук е погребан Алексан­дър IV, син на Александър Велики. На каменен пиадестал е бил поставен сре­бърен съд с пепелта на принца и златен дъбов венец. Намерени са също съдове и оръжия, изложе­ни в стъклени витрини.

Четвъртата гробница в Голямата могила е полураз­рушена. Запазен е само нейният внушителен вход с четири дорийски колони.



Селото носи името на царица

Останки от дворец във Вергина

Село Вергина е създадено през 1922 г. от сливането на Кутлеш и Барбес. Наречено е на Вергина, легендарната македонска царица на Бероя. Тя има­ла лятна резиденция по тези места. Според преданието Вергина се хвър­ля в реката край селото, за да не по­падне в плен. След Междусъюзниче­ската война селото попада в Гърция. През 1924 г. във Вергина са заселени 121 семейства на понтийски гърци от Мала Азия и България.



Наполеон III започва разкопките

Първите разкопки започва френска археологическа експедиция под егидата на император Наполеон III през 1861 г. Проучванията обаче не продължават дълго. Пре­късва ги върлуващата в района малария.

Подновени са чак през 1937 г. под ръководството на гръцкия археолог проф. Константинос Ромеос. Тогава е открита първата македонска гробница, както и различни части от царския дворец. Едва през 60-те години на ми­налия век става ясно, че Голямата могила е изградена от червена пръст, камъни и пясък, отломки от надгробни плочи от III век пр.н.е., пренесени от околността. Архе­ологът Манолис Андроникос е убеден, че древната столица Еге трябва да се тър­си в малкото село Вергина. През 1977 г. са открити от­ломки от над 40 надгробни стели, на които са изписани имена на обикновени ма­кедонци. През следваща­та година вече са разкрити гробниците, покрити от Го­лямата могила. Най-голя­мата от тях е на Филип II Ма­кедонски, а най-малката е разграбена през вековете.



Наемници унищожават столицата Еге

Ere e столица на древна Македония до преместването й в Пела от цар Архелай. Дори и след това остава традицията ца­рете да се погребват в старата столица. Според мита Еге е основан от Архелай, син на Тимен. Той отива в Македония, за да помогне на цар Кисей в битката срещу враговете му. Царят по-късно обаче реша­ва да го убие. Архелай бяга, като следва една коза. Там, където тя спира, той вдига град Ere (era – коза).

На това място археолозите са открили дворец, театър и храм на Евклия – древна богиня, покровителка на брака и родилки­те. През III век пр.н.е. Пир, царят на Епир, превзема града с помощта на келтски на­емници. Още тогава от царския некропол са заграбени несметни богатства. След това Еге е в упадък. Византийците нари­чат това място Палатиница, като изследо­вателите свързват названието с останките от двореца.

много интересно четиво колега