Златото на бесите копано в Ракитово

Слаб, дребничък мъж върти търнокоп в двора си в центъра на Ракитово. Ямата, която е изкопал, е дълбока 2,5 м. Стигнал е до чакъл.

Зарязва търнокопа и започва да промива сместа от ситни камъчета и пясък. След няколко часа вижда на дъното на ситото златна люспа. Подсмихва се и продължава да пресява.

Уморен спира, когато люспите стават 7. Това му е достатъчно, за да сметне, че предварителните му догадки и цялата му теория са верни.

Мъжът не е златотърсач или търсач, тръгнал по следите на поредната легенда. 63-годишният Георги Срънчалиев е дипломиран геолог с 34-годишен стаж. Решил да копае в двора на къщата си, която е построена през 1920 г. Проучванията му показвали, че точно през това място минавала златоносна река, чието корито обаче е изместено в първите години на миналия век.

Няколко месеца след откриването на 7-те люспи - на 12 декември 2011 г., Министерството на икономиката и енергетиката съобщи, че дъщерни компании на канадска фирма са открили две златни находища у нас. Едното е в Трън, а другото - в Ракитово.

По предварителни данни залежите в Трън са около 100 т злато. В Ракитово се оценяват на 7 т злато и 100 т сребро.

Фирмите, открили двете находища, са проучвали районите от 7 г. Те са поискали от министерството да регистрира геоложките им открития, за да могат да продължат проучванията още година. Това ще им даде възможност да заявят търговско откритие и да направят оценка дали добивът на злато ще е рентабилен.

За хората в Ракитово вестта, че близо до града има злато, не е изненада. Те го знаят от години и са доста обнадеждени. Малката родопска община е сред най-бедните в България. Безработицата надхвърля 20%, като поминъкът е дърводобив и дървопреработка.

Когато кметът Любомир Петков встъпва в длъжност преди 2 месеца, се хваща за главата от доклада за финансовото състояние на общината. Оказва се, че дефицитът е 6 млн. лева, при годишен бюджет от 5,2 млн.

“Знам само това, което е съобщено от Министерството на икономиката. Фирмата, правила проучванията в Ракитово за златното находище, никой не я е виждал. Не знаем дали е канадска, или българска. Наистина има исторически данни за местности наоколо, където в древността е добивано злато, но доколкото разбрах, става дума за друго находище. За нас е важно, ако находището се разработи, как ще се добива това злато, дали няма да се замърси околната среда.

Другият важен момент е финансовата страна на въпроса. Каква концесия ще се подпише, какви отчисления ще се направят, какви работни места ще се открият в Ракитово”, казва кметът.

Подобно е и мнението на местните жители Тодор Делчев и Асен Геров. За тях откритото злато е надежда животът им да се подобрят. Двамата разбулват и мистерията къде точно е златото.

“На около 1,5 км от центъра е. Като тръгнеш по пътя за Цигов чарк и Батак, ще видиш свлачище вляво. Там пътят пропадаше години наред, това предизвика и свлачището. Златото е отдолу. Говори се, че имало голяма пещера, затова пропадало. Геологът Срънчалиев знае”, каза Асен.

Всъщност Срънчалиев е може би е този, който най-отдавна - от 25 г., е наясно, че в недрата около Ракитово има тонове злато и сребро.

Още през 1986 г. той открил златни люспи и златоносен кварц в изкопан от дере чакъл за пътна настилка. Запазил находките си в тайна.

Обяснява, че разбунилото сега духовете находище е открито случайно от негови колеги, които работят за дъщерна канадска фирма. Това станало преди няколко години заради постоянно пропадащия път към Батак. Компанията била наета от пътностроителна фирма да извърши сондажи. Геолозите трябвало да дадат отговор по какви причини пътят постоянно хлътва, как и на каква дълбочина да се укрепи.

“Направили 6 сондажа до пътя. На 120 м сондата пробила златната жила. Тя всъщност върви под близкото дере, което някога е било река. По мои изчисления е дълга около 1,5 км. Пътят пропада, защото на 15 м под него е имало галерия, при това голяма. Останала е от стар рудник на траките за добив на злато. Именно тя постепенно се е срутвала и теренът отгоре е пропадал. И не само това. Имам данни, че отдолу има и артефакти.”

За лична употреба геологът е картографирал целия Чепински район, към който е и Ракитово. Твърди, че в околността има 25-30 стари рудника, в които траки, а след тях и римляни са добивали злато. Той сам е влизал в такава мина.

“Траките са копаели до 15 м дълбочина. Стигали са до вода и тъй като тогава не е имало технология тя да се изгребе или преодолее, са спирали.

Трябва да знаете, че бесите, които са населявали тези места, са били най-добрите рудничари и златари сред тракийските племена, а и въобще по онова време.

След като са изчерпвали възможностите да работят в даден рудник, отгоре са го затваряли с трамбована глина, за да не могат римляните да го открият”, обяснява Срънчалиев.

Убеден е, че златните жили, открити от траките, продължават в недрата на земята на дълбочина, до която те не са можели да достигнат. Сега обаче при съвременните технологии това не е проблем.

“За златните находища в Ракитово е писал още Стефан Захариев. Книгата му, която е за географското и икономическото състояние на селището, е издадена през 1880 г. във Виена. Описал е и местностите, където е добивано злато - Качаков чарк, Пашело бърдо, Градеца, където е имало крепост и римляните също са копаели за злато.

На Беглика над Батак е имало римска монетарница. Там пари е сякъл и цар Иван-Александър. Открита е негова златна монета. А монетарниците са правени близо до местата за добиване на метала”, разказва геологът.

Златото и среброто, открити при сондажите за ремонт на пътя, се намират в местността Мурово. Когато разбрал за това, геологът разговарял с работници от пътностроителната фирма.

Един от тях му доверил, че след сондажите отвор, където трябвало да наливат бетон, се срутил. Работник влязъл в дупката и когато след минути излязъл на повърхността, бил блед като смъртник.

Споделил, че на дъното видял много стари подпори, метални вериги и други подобни артефакти.

В Ракитово разказват легенда, че на това място по турско време имало тайна черква и е възможно работникът да е попаднал на нейните останки.

Срънчалиев смята, че това може да се проучи, ако се прокопае галерия откъм дерето до пътя и се стигне до мястото.

В същото време той отговаря с неохота, когато стане въпрос за златните залежи в района. Не иска да се ангажира и с прогнози за обема на находището.

Обяснява обаче, че в Ракитово златото е високотемпературно, което ще рече, че е чисто, самородно, без примеси. Това гарантира много по-висок добив от тон извлечена руда.

“Златото в Крумовград, всъщност е от обект “Сърнака”, аз съм го открил с двама колеги. Работихме 3 г. от 1989 г. То е нискотемпературно - има много примеси. Предполагаемият добив на тон руда е около 5 грама. В Ракитово със сигурност е много повече”, твърди геологът.

Убеден е, че ако се стигне до добив, той няма да нанесе вреди на околната среда. Според геолога е възможно златната руда да се извлича от находището, а самата й преработка да става във флотационна фабрика, която ще е извън района.

Според него в района имало и залежи на мед, олово, цинк, бисмут и титаниев окис.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1187177