Идва ли краят на дивото иманярство?

България от 111 хил. кв. км е един голям археологически обект. С векове на земята, по която стъпваме, се е наслагвал битът и културата на траки, римляни, византийци. Историците са категорични, че по нашите земи са се родили едни от най-древните цивилизации. Всички останки са под краката ни и са истинско изкушение за търсачите на исторически артефакти.

След пика на иманярските набези през 90-те години обаче напоследък занаятът се е свил до по-скромни размери.

"Иманярството никога няма да спре, защото винаги ще има и още нещо, което не е открито. Но вече се копае по-целенасочено. На обектите, където отиваме, личи, че са минали иманяри преди нас. Станали са по-ограмотени. Търсят нещо, за което предварително имат информация. Проверяват по-сигурни източници и не са толкова диви в опустошаването на обектите, както преди време. Просто защото знаят какво търсят." Това разказва археологът в благоевградския музей Илия Кулов.

В сравнение с преди сега занаятът направо е загинал и е в тежка криза, казват дългогодишни иманяри. Много от тях са преустановили временно работа, а намерените предмети се пазят и не се изваждат на показ. Нашенци дори се ориентирали към съседна Гърция, под която има несметни богатства.

В началото на 90-те цели села се прехранваха от копаене. Необезпокоявани от никого, микробуси сутрин товареха черноработниците на площада и ги караха до определена местност. Срещу дневна надница от 10-15 лв. търсачите проверяваха терените с металдетектор. Ако бъдат открити монети, се плащаше от 50 ст. до левче за бройката като допълнителен стимул за копача.

По неофициални данни около 200 000 души в страната се занимават периодично с иманярство.

Голямата армия е от първото ниво в йерархията - работниците на терен. След тях са надзирателите, които ги водят до обектите и следят да не крадат. Следващите нива са посредници, купувачи и трафиканти. Обикновените работници никога не виждат и не знаят за кого работят.

С годините, когато започнаха да се изнасят данни за цените, на които се купуват и продават находките, копачите станаха по-претенциозни. "Видяха, че работят за жълти стотинки, а от труда им някои печелят стотици хиляди и започнаха да се отдръпват, да искат по-високо заплащане", коментират археолозите.

У нас все още действат около стотина групи, които копаят само по поръчка. Тогава, когато е почти сигурно, че ще бъде намерено нещо, и купувачът е осигурен, за да плати веднага стоката.

Първите металдетектори, които се ползваха, бяха самоделни, сглобявани от части. После започнаха да се внасят уреди с добри технически показатели, а след това заработиха и фирми, които ги произвеждат. Така производителността на труда се увеличи.

Огромната армия иманяри отдавна е претърсила територията на страната, казват вещи в занаята. Твърдят, че почвата в дълбочина до 30 см е проверена и почти всичко е обрано. В долните слоеве обаче са най-ценните предмети.

Детекторите, които проверяват на сантиметри за наличие на метални предмети, т.нар. монетарки, струват от 200 до 1000 лв. среден клас. Дълбочинните се продават на цени над 2-3 хил. лв. Сканиращите устройства и 3D радарите пък "виждат" до 6 м и стигат до 50 000 лв. С такава скъпа техника, която си е направо геофизична апаратура, разполагал крупен бизнесмен в областта на туризма, който бил и голям ценител на артефакти.

Добрите апарати показват минерализацията и наличието на железни окиси в почвата, делят металите на цветни и черни. Дълбочинните уреди със сонди с големи размери представят на екран къде какво има. За да се копае в дълбочина, трябват по-голяма техника, по-сериозна организация, доста пари, което прави и по-рисковано начинанието. Замогнали се иманяри, които имат оборудване за хиляди евро, сега предпочитат да не го ползват лично, а го дават под наем на колекционери, които имат информация къде точно какво може да се открие.

Наводненият пазар с фалшификати също разколебава масовите колекционери, които са станали по-бдителни в сделките.

Преди трийсетина години у нас е имало само двама изкусни майстори на копия. Единият вече е починал, другият живее в Мюнхен. Славей Петров от Хасково е признат за живия гений на имитациите в света, има магазин и продава свои реплики на монети с инициалите си. Цената на една такава стига до 450 евро, личи от сайта му.

Легендите за Славей са стотици. Най-атрактивната е как е успял да измами Бритиш мюзеум, като продал копие на римски медальон за няколко милиона паунда. Най-големите музеи в света го ползват за консултант. С матриците му сега работят и фалшификатори у нас.

Поне 10-20 души от Варна, София и Хасковско бълват фалшификати. "Преди години рискът да попаднеш на менте беше по-малък, сега трябва много проучване, за да не се минеш", казват колекционери.

Стойка за бормашина и пистолет за забиване на пирони са част от елементарното оборудване за сечене на монети. То е по-предпочитаната технология от леенето. Пистолетът има голяма ударна сила и предава трептенията на материала, от които пък се образуват малки линийки около буквите и образите, казват майстори.

Матриците са най-трудни за изработка. Масова практика е материалът да е истински от антични, но евтини монети, които се претопяват. Разваля се структурата на кристалната решетка, но това може да улови само опитен иманяр. Понякога дори и въглеродният анализ не може да хване измамата.

Пазарът ни е залят и от копия на антики от Сирия, Индия, Пакистан, които също често объркват случайните колекционери. Вещите в този бизнес ползват каталозите, където всичко е описано и се знае историята на всяка вещ. Могат обаче да бъдат подлъгани с "току-що" изровен предмет, който няма аналог, за да се сравни. Дори и една от най-скъпите монети - декадрахма на тракийското племе дерони, продадена на търг за 600 000 швейцарски франка, е със сертификат, на който е отбелязано, че има съмнения за фалшификат.

По време на бума на търсачеството през 90-те години процъфтя и бизнесът с карти на местности, където са заровени иманета. Нарисувани на специална допълнително състарена хартия или обработена телешка кожа, цената им достигаше до 5000 лв. Много аматьори копаха безуспешно, местеха се скали, претърсваха се тунели и пещери, но вече всички внимават да не хвърлят пот напразно.

Сега, за да се определи евентуално място на ценен обект, се ползват стари писмени източници, които обаче трябва да се разчитат от добри историци, с много познания и логическо мислене. Наивните иманяри вече нямат място в бизнеса, ако изключим маниаците.

Археолозите от своя страна в последните години успяха да си "върнат" доста обекти, завладени от иманярите. Като че ли те вече имат превес в битката за ценните открития.

Новият закон за културното наследство и зачестилите полицейски акции са друга причина за застоя в иманярството. "Всеки се е спотаил, не предлага нищо и изчаква. Други пък търсят бързи начини да изнесат в чужбина намереното преди време и да приберат парите", коментират вещи в занаята.

Ванга: Не барайте съкровището, ке ви скинат ръцете
Най-търсените съкровища, мечтата на всеки иманяр, са тези на Вълчан войвода и поп Мартин, цар Иван Шишман, Индже войвода, болярина Трошан и още няколко турски паши.

Легенди за хайдушките съкровища и тези на бягащите турци по време на войната се разказват от уста на уста между иманярите, търсещи бързо забогатяване.

Точно за тях се разпространяват и най-много карти със специални знаци.

Всеки войвода е скрил някъде в скали и пещери поне по десетина товара злато, които чакат откривателите си.

Най-истинно като че ли звучи легендата за имането на Индже войвода, скрито някъде в местността Бакаджиците край Ямбол. В историята поне има описана случка, от която може да се тръгне по вярна следа.

В иманярските среди се говори, че който е почнал да го търси, е пострадал. Някъде под земята имало 7 товара със златни турски алтъни, 17 гърнета с полускъпоценни камъни, златна пушка.

През 70-те години на миналия век в посочения район са били открити няколко керамични плочки, на които е написано указание как да се стигне до съкровището.

Дългогодишният служител на МВР Костадин Макатев твърди, че плочките били занесени при пророчицата Ванга. Тя опипала артефактите и казала, че това е кърваво имане и ще бъде извадено през 2011 г.

"Заровено е през нощта и през нощта ке го извадят.

Там има дере, вода, плоча, стълбица, градеж някакъв между скалите. Не го барайте! Ръцете ке ви ги скинат до раменете. Не му е дошло времето", казала Ванга.

Днес някои продължават да копнеят за товарите злато на Индже, според други обаче съкровището наистина било вече изкопано и продадено.

Храмът на Дионис също е сред най-ценните обекти, които дирят археолози и иманяри. Периодично се появяват факти за евентуалното му местонахождение.

Наскоро иманяри открили парче от плоча с надпис. По няколкото думи ставало ясно, че тя е поставена от дарител на храма и се предполага, че е стояла точно до търсения обект, говорят слуховете в подземния свят на иманярския бизнес.

Металотърсачите 5 пъти по-евтини
Цените на металдетекторите втора употреба драстично падат. Причината били новият закон за културното наследство и наредбата за теренни археологически проучвания.

Законът изисква всеки притежател на металотърсач да го регистрира в културното министерство в 14-дневен срок. Наредбата пък регламентира регистрация само на уред, който ще се използва за археологически проучвания от специалисти. Наказателният кодекс предвижда затвор до 6 г. за всеки, който притежава такова техническо средство.

Заради тези промени иманярите се притесняват, че могат да открият в дома им нерегистрирани металотърсачи, и бързат да се отърват от тях. Обикновените модели, които в магазините струват около 1000 лв., на старо се продавали пет пъти по-евтино. Т.нар. монетарки пък паднали до 100 лв. Драстичен спад в търсенето отчитали и специализираните магазини за нови детектори.

Изискването за регистрация стресирало и всички, чието хоби е металдетектингът. Българската национална федерация по металдетектинг внесе жалба във Върховния административен съд срещу наредбата за теренни археологически проучвания. Делото е през октомври.

"Вече имам над 10 случая на хора, подведени под наказателна отговорност за притежание на металотърсачи. Открили са ги в мазетата им, без да са уличени в търсене на движими културни ценности. Не коментирам иманярите, това е друга тема. По едно от делата експерт посочи 10 приложения на металдетекторите и само едно от тях бе за незаконна дейност", коментира адвокат Георги Георгиев.

И кво после......?

[quote="BA4O KOLIO"]



МНОГО СИ СЪНУВАЛ ;BA4O KOLIO; ТИЯ ГЛУПОСТИ ДЕТО ГИ ПИШЕШ ОТ ВЕСНИКАРСКИТЕ ИЗДАНИЯ ЛИ ГИ СВАЛИ?

ИСКАШ ЛИ ДА ТИ ПРАТЯ ЛИНК НА МАГАЗИНА НА СЛАВЕЙ ДА ВИДИШ КВИ МЕНТЕТА ПРОДАВА И КВА ИМ Е ЦЕНАТА?

Е он пише човеко че еди кое си рекъл онзи,онова пък допълнил друг и т.н. бивалици и небивалици, особенно в часта за организирани групи,иреарархия и т.н. глупости,очевидно сглобени и преувеличени фрагменти от действителноста, естествено не на 100% верни.Поднесени и интерпретирани от подкупни чиновници или журналисти,не това е важното в случая-По важното е че според един уж благовиден предлог се ограничават и забраняват основни права и свободи на дадена част от населението на уж демократичната страна в която живеем,нещо което е недопустимо в една правова държава подписала при това редица документи именно касаещи дискриминаций от подобно естество-Другото са бели кахъри и ако говорим найстина за иманярството в БГ, то от поне 5-6 години се е свило в такива размери че едва ли има нещо общо с пандемията която ни описват разни болни мозъци,ps -Знаем кои са,и защо го раздухват...........................................

края ще доиде когато в земята няма нищо, никои не може да ни спре