Чудесата на БГ археологията

Щом се зададе лятото и навлезем в най-активния отпускарски месец август, изведнъж започват да валят сензационни археологически открития. Отначало приемахме това с почуда, после с възторг, докато накрая установихме, че чудесата на България подозрително се концентрират винаги около китния курорт Созопол. Бликналата наскоро свещенна вода в Плиска е по-скоро изключение от правилото.

Докато учените приемаха с недоверие и академичен скепсис откриването например на Ноевия ковчег и на вампира Кривич, хората се редяха на опашка да зърнат мощите на Свети Йоан Кръстител, да се помолят пред тях, за да им помогнат в трудни моменти. И се оказа, че поредните чудодейни открития, лансирани от шефа на Националния исторически музей проф.Божидар Димитров, вършат повече работа от всеки туроператор. Че те успяха да изпълнят лозунга:„Созопол срещу морето с водка” и да развият освен морски и поклоннически туризъм. Но в археолозите остава неприятното усещане, за подмяна на науката с шоу. И се питаха – докъде може да стигне това компроментиране на науката? Дали няма да се върне като бумеранг към тях и да бъде изцедена и последната капка уважение на народа към учените.
Едва бе бликнала вода в Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска и тя веднага бе бутилирана. Някои решиха дори да правят търговия с нея.

Свещенната вода в Плиска

Свещенна ли е водата в т.нар. Свещен кладенец в Голямата базилика в Плиска и може ли тя де се продава. Това е най-пресният скандал, който се завихри покрай започналите археологически разкопки на старата българска столица. След като премиерът Бойко Борисов забрани продажбата на водата в Плиска, бе пресечен опитът за комерсиализация на археологически обект №1 за 2015 г. А здравната инспекция в Шумен спря достъпа до аязмото в Свещения кладенец в Плиска, заради повишена концентрация на нитрати във водата. До това решение се стигна след като интелектуалци скочиха срещу обявяването на бликналата вода в Свещен кладенец за „свещенна” и възразиха, че тя не бива да се продава на хората, за да се церят, след като не е е изследвана.
Разкопките на кладенеца в Плиска започнаха на 24 юли. Когато бликна вода от него, шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров я обяви за свещена. Според него баба Ванга предрекла, че България ще се оправи, когато се доизгради Голямата базилика и от кладенеца текне вода. По време на посещение в Плиска на 3 август премиерът Бойко Борисов поръси себе си и министри с обявената за свещена течност и си взе от нея да си маже болното коляно.

Мощите на Свети Йоан Кръстител

Мощи на Свети Йоан Кръстител бяха открити през 2010 година на созополския остров Свети Иван от екипа на проф. Казимир Попконстантинов. Реликвата изникна по време на разкопки сред руините на средновековния манастир “Свети Йоан Предтеча”. Предполага се, че костите са били пренесени през IV век на островния манастир край Созопол от Патриаршията в Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополския храм “Св. св. Кирил и Методий” и се излагат за поклонение всяка неделя.
„Откритието допринесе изключително много за прославата на България, не само на Балканския полуостров и в Европа, но и в цял свят. Св. Йоан Кръстител е известен както в християнския, така и в мюсюлманския свят. Новината за откритието, което направихме аз и моят екип през 2010 г., буквално разтърси света”, заяви тогава проф. Казимир Попконстантинов. Разкриването на мощите има висока научна стойност, доказана чрез изследвания в Оксфорд и популяризирана с филм на National Geographic Channel, излъчен и по ред други световни ТV. Това накара десетки хиляди туристи от България и от цял свят да посетят Созопол, за да се поклонят на мощите, с което градът се превърна в една от най-желаните дестинации на културно-историческия туризъм в България.

Вампирът от Созопол

Откритието на археологическо лято 2012 г. бе вампирът от Созопол, който, докато за кратко бе изложен в Националния исторически музей, вдигна с 30% неговата посещаемост. Заради огромният интерес към Кривич, както приживе бил наричан вампирът, той бе преместен в родния му град Созопол. За да увеличи и там туристопотокът, което и стана. Към китния морски град се завтекоха и чужденци, дошли специално да го видят. Скелетът, открит миналата година в морския град, изстреля България на четвърто място като атрактивна дестинация за вампирски туризъм. Средновековният мъж от Созопол е включен в класацията на десетте места в света, където туристите могат да се докоснат до митологичните създания. Класацията е изготвена от туристически сайт. Славата на кръвопиеца ни изпреварва дори легендарния граф Дракула, който е поставен на пето място в класацията. На първо място е музеят на вампирите в Париж, където туристите могат да разберат много от тайните на нощните изчадия, включително и как да ги убият. Изравянето на 700-годишния вампир от земята край Черно море изведе България като вампирска дестинация,

Светилището на Орфей е в Татул

„Светилището на Орфей при с. Татул - едно от 10-те чудеса на България. Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида, датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр.” Така се рекламира в туристическите сайтове една от най-популярните дестинации в Източните Родопи. Тази хипотеза е подхранвана и от проучвателя на Татул и Перперикон проф. Николай Овчаров. На сайта perperikon.bg например пише:”Още на времето Ив. Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен.”

Ноевият ковчег е по Черноморието

През август 2002 г. Би Би Си сензационно обяви, че България ще строи Ноев ковчег, издирван от столетия в различни точки на света. Дългият 112 м плавателен съд щял да бъде изграден в черноморския курорт Слънчев бряг. На борда щяло да има находки, намерени при подводни експозиции от дъното на Черно море. Щяло да има и двойки от различни животински видове. Троя има своя Троянски кон, Румъния - Дракула, а ние ще имаме наш си Ноев ковчег, казали българите. Тази туристическа атракция била вдъхновена от откритата предишна година в Созопол „лодка еднодръвка от времето на Ной”, по думите на проф.Божидар Димитров. „Това е най-старият плавателен съд, откриван не само в България, но и в света, показва справка в научната литература. Той датира отпреди 7000-8000 години, когато се предполага, че е бил Библейският потоп”, казал тогава шефът на НИМ. Слава Богу, откритието не намери продължение и Ноевият ковчег не бе „възстановен” в Слънчев бряг, може би защото бе намесен и шпионски скандал. Впрочем идеята, че дървеният ковчег на библейския Ной е намерил пристан някъде по Черноморското крайбрежие - между Варна и Бургас, се разделя не само от проф.Димитров, но има и други защитници, като океанолога от Варна Петко Димитров.
http://www.numizma.com/magazine/2015/08/15/rsfrrusrsr-rr-rr-rsesrurrrrrssr/