Микро-метеорити с големината на захарни кристалчета са въздействали върху климата на Земята и на Марс в ранната им история

Бомбардировки на "микро-метеорити" на Земята и Марс преди 4 милиарда години може да са причинили драстично охлаждане на климата на двете планети, според статия в списание Geochimica et Cosmochimica Acta.

Учени от Кралския колеж в Лондон изследвали  късния период на тежки бомбардировки (Late Heavy Bombardment - LHB) в началната история на Слънчевата система, когато метеоритни „душове” в течение на около 100 милиона година падали на Земята и на Марс. Това бомбардиране е причина за наличието на серен диоксид (СО2) в горната част на атмосферата на двете планети.

Mикро-метеоритите произхождат от скалист астероиден пояс, намиращ се в пространството между планетите Марс и Юпитер. Тези космически скали, които са с размерите на захарни кристалчета или на хлебни трохи, са привлечени от гравитацията на Земята и Марс. Тъй като те влизат горната атмосфера на планетите, се загряват до температура от около 1000 градуса по Целзий, като от тях се освобождават газове, включително - и серен диоксид. Серният диоксид в атмосферата е в аерозолна форма, състояща се от твърди и течни частици, които отклонят слънчевата светлина далеч от повърхността, като поддържат планетите хладни.

Авторите на новото изследване са изчислили, че микро-метеоритите, са доставили по 20 милиона тона серен диоксид всяка година в горните слоеве на атмосферата на Земята по време на LHB. Екипът смята, че на Марс тези микро-метеорити за същото време доставят до половин милион тона серен диоксид.  

Далеч по-малка част от енергията на Слънцето достига Земята и Марс през последните 4 милиарда години. А такъв голям приток на серен диоксид в атмосферата на ранната Земя е имал същия охлаждащ ефект върху климата й както изригването на вулкана на връх Пинатубо през 1991 г. От 1991 г. насам вулканът Пинатубо, изригвайки, пуска в атмосферата над 17 милиона тона газове, включително - серен диоксид, като по тази причина 10% по-малко слънчева светлина достига Земята и планетата се охлажда с половин градус по Целзий.

Учените твърдят, че последиците за околната среда от наличието на серен диоксид в земната атмосфера биха могли да бъдат катастрофални. По онова време енергията на Слънцето е била с 30% по-слаба, отколкото е днес, което означава, че по-малко слънчева енергия е достигала земната повърхност. Екипът смята, че по-слабото Слънце и повишаването на нивата на серен диоксид, донесен от микро-метеоритите, паднали на Земята, са създали условия за възникване на живота на планетата.

Един от учените споделя, че тези миниатюрни метеорити са спомогнали за изграждането на скални планети като Земята и Марс.
Това изследване е продължение на предишната работа на научния екип, който е открил още, че метеоритите не са източник на днешния метан в атмосферата на Марс, както – и, че метеоритите са доставили важни газове на Земята по време на ранната й планетарна история, като постепенно са я направили по-обитаема.
По материали от:
http://www.sciencedaily.com/

Всяка година на Земята падат 78 000 тона метеорити, по-голямата част от тях са пдо формата на микрометеорити с размер от 50 микрона до 2 мм. Средно на всеки квадратен метър, годишно пада по един такъв микрометеорит.

На лов за микрометеорити

Изчислено е, че някъде между 37 000 и 78 000 тона метеорити падат на земната повърхност всяка година. Това може би изглежда множко, но по-голямата част от това количество е съставено от микрометеорити с размери между 50 микрометъра и 2 милиметъра. Изчислява се, че средно за година по един микрометеорит пада на всеки квадратен метър. Това значи, че най-вероятно много микрометеорити чакат пред вратата навън в двора! Джон Ларсен от проект "Стардъст" се е посветил на това да покаже на хората как да ловуват микрометеорити. Снимките към настоящия материал са негово дело.
За целта ви е нужен добър магнит. Не просто какъв да е магнит, а много мощен - като неодимовия магнит показан на снимката, който освен това има и удобна за захващане кука. Колкото по-силен е магнита, толкова по-вероятно е да извлечете микрометеоритите от земята.
Добра идея е, да поставите магнита в едно (или дори в две) от онези здрави вакумирани найлонови пликчета за дребни детайли, така по-лесно ще можете да отделите микрометеоритите от него, както и да не го замърсявате. На повърхността на магнита, пликчето трябва да е плътно върху него, за да се получава добър контакт със земята.
Следващата стъпка е да влачим магнита по земята в търсене на малките метеорити. Не е лесно тези малки частици да бъдат измъкнати от обкръжаващата среда, особено ако това е влажна земя, търсете сухи места.
След като видите, че сте хванали на магнита поне няколко микрометеорита, вземете още едно пликче и си поставете ръката с магнита в него. Извадете само магнита, така че частиците да останат между двете пликчета. Това е най-лесния начин за отделяне от магнита.
Прилежно надпишете и класифицирайте находките си - дата, място на намиране и т.н/защото датата на намиране и приложен сертификат вече имат история и продажната цена вече е друга/.. От тук на татък зависи изцяло от вас какво ще правите с колекцията си - може да мерите постепенно колко грама "космически материал" сте събрали, може да ги сортирате по приблизителни размери,Да ги предлагате на колекционери, може да ги разглеждате с микроскоп....

Ето няколко полезни филмчета как може да се събират микрометеорити.