„Един иманяр починал. Както си му е редът, изправил се пред Свети Петър да получи направление за Рая или за Ада. – Казвай кой си и какви са делата ти земни – попитал го строго светецът. – Сиромах човек бях и от немотия иманяр станах. Цял живот из земята се рових, но така и не успях да се замогна – отговорил представилият се. – В Пъкъла! – викнал възмутен Свети Петър. – Че защо си толкова строг светецо, аз никому нищо лошо не съм сторил през живота си – ожалил се иманярят. – Защо ли? Двама такива като теб пуснах в Рая и сега цялата райска градина е в дупки! – креснал светията. – Това ли било. Пусни ме вътре и само за 10 минути ще ти реша проблема – предложил новодошлият. Пуснал го Свети Петър, защото му писнало дупки под път и над път да прескача. Не минало и половината от уреченото време, когато иманярите като на пожар профучали през райската порта и хукнали към Ада. – Брей, какво направи с тях, че така изхвърчаха – зачудил се светията. – Ами, рекох им, че в третия кръг на Ада на тридесет крачки вляво от трона на Сатаната цял казан злато има заровен... Приел Свети Петър новодошлия в Рая. Едва го изчакал да завие зад първото дърво, нарамил една кирка и сам се завтекъл към Ада. – Свети Петре, почакай, та аз ги избудалках тия двамата. Там няма нищо-о-о, – викнал подир него иманярят. – Абе, я остави тия шеги. Щом тия двамата, дето целия Рай залудо прекопаха, хукнаха натам, сигурно нещо вярно има в приказките ти –отвърнал светията и продължил бързо да крачи към Пъкъла...”
VIKING Про-Консул
Заглавие: Re: И все пак... Чет Ное 03, 2011 10:19 pm
Dобре че несум иманяр че иначе отивам в пъкъла- значе съм в рая -охааа.
spartak Легионер
Заглавие: Re: И все пак... Пет Ное 04, 2011 9:19 am
о колега SONY,ти се завърна!!! иначе да не бързаме за там,казани има и тук а така или иначе един ден ще идем там и ако Св. Петър не го е намерил-ние сме
sony Легионер
Заглавие: Re: И все пак... Пет Ное 04, 2011 6:42 pm
spartak написа:
о колега SONY,ти се завърна!!! иначе да не бързаме за там,казани има и тук а така или иначе един ден ще идем там и ако Св. Петър не го е намерил-ние сме
:мъка:
fishera80 Преторий
Заглавие: Re: И все пак... Нед Ное 11, 2012 9:07 pm
- Всички има-ри са за пъкъла, да търсят задоволството на алчността си вечно - там в АДА осквернявайки съратниците си...!!! - Виж за любителите и феновете на хобито - металдетектинг, не се отнася! Напротив: св. Петър трябва да ги пуска с предимство пред другите, за да заличат следите от набезите на има-рите, които може да причинят нежелани контузии по-невнимание, на обикновените хорица които отиват и които са вече там в РАЯ!!! - А за тези, които се чудят защо мисля така за тези лица: има-рите, мога да обясня като напиша едно просто квадратно уравнение - съществуващо и практикуващо се още от астрономите на древен Египет:
c=a.b
УСЛОВИЕ: Търсим неизвестното лице С, с помощта на множителя от характера и професията на лицето - А и В, като знаем че лицето е алчно и работи като гробар?
Умът не е добродетел, а качество!
stan960 Джадай
Заглавие: Re: И все пак... Нед Ное 11, 2012 9:47 pm
fishera80 написа:
- Всички има-ри са за пъкъла, да търсят задоволството на алчността си вечно - там в АДА осквернявайки съратниците си...!!! - Виж за любителите и феновете на хобито - металдетектинг, не се отнася! Напротив: св. Петър трябва да ги пуска с предимство пред другите, за да заличат следите от набезите на има-рите, които може да причинят нежелани контузии по-невнимание, на обикновените хорица които отиват и които са вече там в РАЯ!!! - А за тези, които се чудят защо мисля така за тези лица: има-рите, мога да обясня като напиша едно просто квадратно уравнение - съществуващо и практикуващо се още от астрономите на древен Египет:
c=a.b
УСЛОВИЕ: Търсим неизвестното лице С, с помощта на множителя от характера и професията на лицето - А и В, като знаем че лицето е алчно и работи като гробар?
-Бравос бе Фишера -Така и не разбрах ка го приложи туй квадратно уравнение към шестоизмерната imaniarska душа, ма нищо -Я съм си неук по математиките ша требе са връщам у древен Египет а си доучвам.....................................
fishera80 Преторий
Заглавие: Re: И все пак... Нед Ное 11, 2012 10:06 pm
stan960 написа:
fishera80 написа:
- Всички има-ри са за пъкъла, да търсят задоволството на алчността си вечно - там в АДА осквернявайки съратниците си...!!! - Виж за любителите и феновете на хобито - металдетектинг, не се отнася! Напротив: св. Петър трябва да ги пуска с предимство пред другите, за да заличат следите от набезите на има-рите, които може да причинят нежелани контузии по-невнимание, на обикновените хорица които отиват и които са вече там в РАЯ!!! - А за тези, които се чудят защо мисля така за тези лица: има-рите, мога да обясня като напиша едно просто квадратно уравнение - съществуващо и практикуващо се още от астрономите на древен Египет:
c=a.b
УСЛОВИЕ: Търсим неизвестното лице С, с помощта на множителя от характера и професията на лицето - А и В, като знаем че лицето е алчно и работи като гробар?
-Бравос бе Фишера -Така и не разбрах ка го приложи туй квадратно уравнение към шестоизмерната imaniarska душа, ма нищо -Я съм си неук по математиките ша требе са връщам у древен Египет а си доучвам.....................................
Моля, Станбе !!! - Мъча се, да си вдигна репутацийката, ма явно пък аз не знам как става !?!
Умът не е добродетел, а качество!
ivanasen Джадай
Заглавие: Re: И все пак... Сря Ное 14, 2012 8:09 pm
sony написа:
„Един търсач починал. Както си му е редът, изправил се пред Свети Петър да получи направление за Рая или за Ада. – Казвай кой си и какви са делата ти земни – попитал го строго светецът. – Сиромах човек бях и от немотия търсач станах. Цял живот из земята се рових, но така и не успях да се замогна – отговорил представилият се. – В Пъкъла! – викнал възмутен Свети Петър. – Че защо си толкова строг светецо, аз никому нищо лошо не съм сторил през живота си – ожалил се търсачят. – Защо ли? Двама такива като теб пуснах в Рая и сега цялата райска градина е в дупки! – креснал светията. – Това ли било. Пусни ме вътре и само за 10 минути ще ти реша проблема – предложил новодошлият. Пуснал го Свети Петър, защото му писнало дупки под път и над път да прескача. Не минало и половината от уреченото време, когато търсачите като на пожар профучали през райската порта и хукнали към Ада. – Брей, какво направи с тях, че така изхвърчаха – зачудил се светията. – Ами, рекох им, че в третия кръг на Ада на тридесет крачки вляво от трона на Сатаната цял казан злато има заровен... Приел Свети Петър новодошлия в Рая. Едва го изчакал да завие зад първото дърво, нарамил една кирка и сам се завтекъл към Ада. – Свети Петре, почакай, та аз ги избудалках тия двамата. Там няма нищо-о-о, – викнал подир него търсачят. – Абе, я остави тия шеги. Щом тия двамата, дето целия Рай залудо прекопаха, хукнаха натам, сигурно нещо вярно има в приказките ти –отвърнал светията и продължил бързо да крачи към Пъкъла...”
Много хубав виц! Доста ме развесели! Браво!
Добрите приятели са като звездите; не винаги ги виждаш, но знаеш, че винаги са там.
Понякога за да бъде истинско приятелството е нужен и скалпел!!!