Музей обран заради хазарт

Подозират шефски син за съучастник на пазача крадец

Шумният обир на Националния археологически институт музей към БАН е на път да се разплете. Ударът бе направен още през 2002 г., но като извършител на кражбата бе уличен и осъден само пазачът Стоил Георгиев. Той обаче със сигурност е имал поне един съучастник, твърдят разследващите. Това сочат откритите преди повече от месец у Стоил антична тракийска огърлица и прабългарска катарама. Има сериозни подозрения, че обирът може да се окаже инсценировка, за да се прикрият липси в музея.
Както и че в случая може да се окаже замесен синът на тогавашната шефка на музея проф. Йорданка Юрукова - Николай Тотев. Той е бил добър приятел със Стоил Георгиев и се е нуждаел от пари, защото играел хазарт, твърдят запознати.

Окончателното разплитане на стария случай започна след операция на антимафиотите от сектор "Трафик на културни ценности" от 28 юни тази година. Тогава от дома на Стоил Георгиев в столичния квартал "Надежда" са иззети уникални културни ценности. Това са единствена по рода си златна катарама от колан на прабългарски войн и златна тракийска огърлица от V в. пр. Хр., открита край село Мезек от Богдан Филов. Георгиев обаче не е бил обвинен за кражбата им, защото прокуратурата не успяла да събере достатъчно доказателства. Следствен експеримент доказва още през май 2002 г., че няма начин огърлицата и катарамата да са били извадени от витрината им само от един човек. Разследващите обаче не разполагат с втори заподозрян. В хода на разследването Стоил прави самопризнания за кражбата на множество монети. Но категорично отрича да е взел бижутата, открити у него 9 години по-късно.
Проверка на "Стандарт" показа, че по делото за обира на музея има редица смущаващи факти, които досега не са били оповестени.
Непосредствено след регистрирането на кражбата от музея подават сигнал, че от експозицията в зала "Трезор" липсват 924 сребърни и 23 златни антични монети. Три дни по-късно Стоил прави самопризнания за кражбите пред началника на сектор "Престъпения с културни ценности" в ДНСП майор Георги Гетов. Пред съдията Иван Коев, който тогава е в наказателната колегия на Софийския районен съд, охранителят твърди, че е откраднал 23 златни и около 250 сребърни монети от зала "Трезор". Престъпникът води оперативните работници до тайника си в Западния парк, където е заровил част от откраднатото. Сред монетите полицаите обаче откриват и чифт златни тракийски обици - стилизирани лъвски глави. Те не са били изложени задно с колието и катарамата, а в отделна витрина, която е била извън зала "Трезор". Това навежда разследващите на мисълта, че Стоил е "шавал" из целия музей.
Преди да бъде назначен във фирмата "Питон"през август 2001 г. като част от охраната на Археологическия музей, Стоил работи на бензиностанция. Оказва се обаче, че и преди това - между 1996 и 1997 г., като служител на "Питон" отново е бил охранител в музея. В показанията си Стоил признава, че през 1996 г. е бил назначен в "Питон" с ходатайството на тогавашния директор на музея проф. Йорданка Юрукова. Собственикът на "Питон" Петър Петров пък разказва пред магистратите, че за второто назначение на Стоил в музея ходатайствал синът на Юрукова Николай Тотев - тогава лекар в ареста на Националното следствие. Крадецът не крие, че дълги години бил приятел с Тотев, макар да отрича ходатайството. Дори заявява, че като се върнал през 2000 г. от гурбет в Кипър, дал назаем на сина на Юрукова $1300, за да погаси дълговете си от хазарт.
Първоначално Стоил е назначен като обикновен охранител. През ноември 2001 г. се издига до началник на смяна. В началото на април 2002 г. Петров решил да го уволни, защото охранителят започнал да пие на работното си място. Дори се натряскал до натравяне по време на смяна и бил приет в "Пирогов". Тогава обаче директорът на музея проф. Юрукова стопира уволнението. Управителят на "Питон" предполага, че Юрукова се застъпила, защото е приятел със сина й. Криминалистите имат и друга версия за връзката между двамата.
Едно от предположенията е, че обирът е извършен, за да се прикрият предишни липси. Основната част от откраднатото Стоил пласирал на собственика на чейндж бюро Ивайло Дилов. Месец и половина преди разкриването на обира, Стоил му предложил 2 златни монети от витрините на музея. Дилов ги купил за 4000 лв. Сарафът твърди, че Стоил представил монетите за собственост на негов познат.
Седмица по-късно охранителят му продава още 25 сребърни тетрадрахми за 2000 лв. Дилов ги препродал на Петър Баков - Баковеца от Костинброд за 3500 лв. При следващи срещи охранителят му продал още 105 тетрадрахми. От тях Дилов продава 40 монети на известния колекционер Бойко Колев и други 20 на Емил Бакалски. Стоил продал на Дилов по-късно 620 денари за 8000 лв. и 14 златни монети за 12 бона. От сарафа разследващите изземат общо 6 златни и 123 сребърни монети от музея. У Стоил пък са открити 13 златни и 3 сребърни монети. Бойко Колев връща общо 286 сребърни монети с протокол за доброволно предаване. Емил Вълков - Заека предава 1 златна монета, а Емил Бакалски - 17 сребърни. В хода на разследването криминалистите откриват 429 от 924 сребърни и 22 от 23 златни монети.
Дали новите факти по делото ще доведат до нови обвинения по случая, засега не е ясно. Като начало от прокуратурата ще поискат Стоил Георгиев да доизлежи присъдата си, защото миналата година е бил освободен предсрочно за добро поведение. А кой е съучастникът му при знаковата кражба, засега не е ясно.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-16&article=378341