За пещерата "Утробата"

Единствената открита в света пещера утроба е в България, до с. Ненково в Източните Родопи. В светилището, където на 21 декември Слънцето опложда богинята майка, траките са посрещали своята Нова година. С ритуални оргии, с любене и вино Земята се е връщала към живот.

21 декември е денят на зимното слънцестоене – емблематичен ден за древните траки, наред с пролетното равноденствие. Предишната вечер се отправяме на път към храма утроба, за да наблюдаваме мистичното оплождане на богинята-майка от космическия слънчев фалос. Днес може да звучи леко налудничаво, но това свещенодействие е почитано ежегодно в продължение на 2500 години, от края на бронзовата епоха до покръстването. За древните траки благодарение на този любовен акт животът на Земята се възражда отново и отново по безспирния си кръговрат.

Сред снежна вихрушка едва пристигаме към полунощ в хижа Боровица, около 20 км северозападно от гр. Кърджали. На сутринта небето е все още сиво. Явно сме дошли напразно - тази година тайнството няма да се случи. Космическият фалос ще остане заключен зад плътните облаци.

Спираме до брега на язовира, откъдето започва пътеката. Докато се чудим какво да предприемем, разглеждаме т.нар. шарапани. Това са изсечени в скалите преси за изстискване на свещено вино, открити през 2008 от доц. д-р Красимир Лещаков. Свързват се с култовете към Дионис. В тях тракийците са приготвяли гъстите вина, които са се леели по време на ритуалите в пещерата утроба и от които древните гърци са черпели сила, за да влязат в бой.

Въпреки облаците поемаме по стръмната екопътека, започваща километър след хижата. Изкачваме се почти през цялото време. Опитните планинари ще се справят за по-малко от час, за начинаещите – около два ще са достатъчни. Построени са беседки за отмора на запъхтени туристи. Не е леко, но пък усилията си заслужават!

Ако човек не е останал без дъх от изкачването, то когато застане пред входа на светилището със сигурност остава. Гледката е изумителна. Под самия връх на планината се стаява, едва забележима на пръв поглед, пещерата с типични култови ниши около входа. Под нея се разлива море от хълмове и простор. Хоризонтът е завладяващ – безлюден, суров и непристъпен; самата вечност.

В момента на пристигането ни стана чудо - слънцето грейна

За по-малко от час облаците съвсем се отдръпнаха, оставяйки на небесната сцена единствено космическия слънчев инструмент. А той спокойно напичаше снега в очакване да дойде заветният миг.

Преди него обаче проникнахме ние, за да се подготвим за събитието. До самата пещера се качва по дървена стълба.

Дивораслата череша, пазила години наред входа на храма, е отсечена, а стволът й е превърнат в стъпала. Няма парапети или каквито и да е съвременни улеснения – направено е така, както археолозите смятат, че някога е било.

„Придобива се усещане, че влизаш в утроба с космически размери.” – припомних си думите на проф. Овчаров, изследвал пръв от археолозите през 2001 г. пещерата.

Във вътрешността сякаш всичко е константа. Формата й е непокътната повече от 2 хилядолетия. Карстовото образование е с дълбочина 22 м. До 16-ия отворът е естествен, а в последните 6 процепът е разширяван от човека.

В дъното е изсечен олтар. Той представлява космическата матка

Над входа е оформен процеп, през който ежедневно прониква слънчев лъч. Неговата проекция на пода има очертания на фалос. „Дължината му зависи от височината на слънцето: през летните месеци той е съвсем къс, докато през зимните, декември - март, е най-дълъг и понякога достига до олтара” разяснява проф. Овчаров.

Във вътрешността е издълбан купол. Той заедно с тънкия процеп, който преминава през целия свод чак до олтара, превръщат утробата в удивителна акустична сцена. При издаване на ниски тонове цялата пещера започва да вибрира. Към долината се понася гръмовен звук. Мощната симфония от обертонове продължава доста след като гласът или инструментът замлъкнат. Заради тази особеност местните наричат района Тангърдък кая (шумящата, гърмящата скала - на турски – бел.ред. ).

Температурата вътре е постоянна през цялата година. Цари целодневен сумрак. Времето е застинало. Докато не настъпи пладне.

Малко преди 12 часа астрономическо време синкавата мараня в утробата видимо се раздвижи.

Цветовете по стените започнаха да вибрират по-интензивно

На входа се появи слънчевият фалос. С всяка минута той нараства, прониквайки все по-навътре в утробата на своята божествена съпруга. Водата по стените не спира да се стича. Тя е символният образ на семето, на оплождащата сперма. Цялата местност е напълно суха. Единствените две изворчета в подножието на светилището се пълнят от тези струйки. Проф. Овчаров разказва за проучвания на фолклористи в Странджа отпреди 15-20 години, в които има запазени подобни мотиви. Света Марина е християнска светица, но в нейния образ са въплътени по-древни останки от тракийски култове. Майка й не можела да зачене. Молила за помощ. Намира я именно в такава пещера, по чиито стени се стича вода. В нея зачева по недоуточнен начин от Слънцето.

Друг обичай, провеждан в месеците декември – март, е кукер без маска. Към пояса на един от кукерите се привързва дървен фалос. С него той символично оре земята и я опложда. „Ето от такива истории се събира картината за подобни светилища.” – обобщава археологът.

В кулминационния момент времето отново спря за миг, лентата се превъртя поне хиляда години назад. Древният тракийски ритуал сякаш оживя, точно както в описанията на проф. Фол.

Веднъж в годината царят-жрец се качва на върха на планината. Там той принася в жертва кон, бик или козел. По този начин символично убива себе си. Готов е да умре, за да се роди отново.

После жрецът слиза в пещерата. Заедно с навлизането на лъча той встъпва в символичен брак с великата богиня майка. Царят е едновременно неин син и любовник. От тяхното сношение тя зачева и първожрецът се ражда повторно, а заедно с него и цялата природа. Може би в този миг той възвисявал глас и пещерата от утроба се превръщала в камбана, разнасяща новината за неговото възкресяване.

Победата на възобновения живот се е почитала с буйни празненства, заради които

Херодот обвинява тракийските момичета в полова разпуснатост

Но нито виното, нито сексът са били обикновени в тези ритуали. Тяхната функция е изключително култова. За т.нар. вакханалии и Дионисиеви мистерии се знае малко, но с тях се спекулира много. „Подробните описания на тези тайнства са измислица”, предупреждава проф. Овчаров. С разпалващите фантазията свещенодействия са приключвали честванията на сливането между богинята майка и слънчевия фалос. Природата е съживена, лятото отново ще настъпи, кръговратът на живота още веднъж поема своя път. Цялото представление продължи не повече от половин час. В мига, когато слънчевият фалос се измести леко встрани от центъра на пещерата, облаците отново го скриха зад своята завеса. „Видя ли за какво изгря слънцето днес?!” - многозначително подхвърли фотографът, докато се отправяхме надолу по стръмната пътека.
Внимание, не съм автора но не знам кой е !!!!