Собственост, Конституция, Отнети права

Реших да пускам с благословията на собственика на сайта периодично този текст, белкем, някой ден хване "декиш"

СОБСТВЕНОСТ

Конституцията постановява, че частната собственост е неприкосновена и това право се гарантира и защитава от закона. Постановява също, че подземните богатства; крайбрежната плажна ивица; републиканските пътища; водите, горите и парковете с национално значение; природните и археологическите резервати, определени със закон са изключителна държавна собственост.

Широко разпространено е погрешното разбиране, че всичко което се намира в земята е подземно богатство. По смисъла на чл.18, ал.1 от Конституцията такива могат да бъдат само материалните обособености, които са подземни по произход и местонахождение. Тази категория не включва продуктите от човешка дейност, намиращи се под земната повърхност.

Законът за собствеността постановява, че собственост на граждани и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които са изключителна държавна собственост. Забрана да се притежават определени вещи от юридически и физически лица може да се налага само със закон.

Според чл.91 на същия закон заровените, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата, а лицето което ги е намерило има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността. Този текст е приложим само за вещи намерени в терен, който е държавна или общинска собственост. Несъмнено когато такива се открият в терен, който е собственост на частно лице, принадлежат на последното.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) постановява, че не се възстановява собствеността върху земеделски земи, включени в резервати, определени по реда на Закона за защита на природата, както и другите защитени природни територии с национално и международно природоохранно значение, включително и земите под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата.

Тази разпоредба, в частта си относно археологическите обекти, противоречи на Конституцията. При подобен казус Конституционният съд с решение № 5 от 1996 г. обяви за противоконституционни разпоредбите на чл.28, ал.1 и чл.30 от ЗПКМ. Така отпаднаха ограниченията при продажба, замяна и дарение на недвижими паметници на културата между собственици и физически, и юридически лица, както и възможността да бъдат отчуждавани.

ЗПКМ постановява, че паметниците на културата, открити при археологически разкопки са собственост на държавата.

Важно е да изясним, че при разкриването на каквито и да е културно-исторически ценности, където и да е, при каквито и да е обстоятелства, те не са паметници на културата, защото не са придобили съответния юридически статут. Това е видно и от чл.24, ал.3 на Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания - "Даването на юридически статут (деклариране и обявяване в Държавен вестник) на издирените археологически обекти, които притежават качества на паметници на културата се извършва по реда на ЗПКМ".

Съгласно ЗПКМ собствеността върху паметници на културата може да бъде държавна, общинска, на юридически и физически лица. Същото важи и за собствеността върху музеите.

След промените от 1995 г. физически и юридически лица могат да създават музеи и колекции от произведения на изкуството, предмети с научна и художествена стойност и природни образци. Предметите, имащи качества на паметници на културата попадат под защитата на ЗПКМ, ако бъдат декларирани по установен от министъра на културата ред. Собствениците им могат да кандидатстват за помощ по реда, определен за държавните и общинските музеи.

От изложеното до тук следва, че няма ограничения на собствеността върху културно-историческите ценности и в частност паметниците на културата.


Българинът е свикнал да няма права и постоянно да бъде мачкан.
Това е наша балканска черта.