Твърдостта е важна характеристика на скъпоценните камъни, която определя тяхната трайност и възможности за използване.
Всеки минерал, когато е във формата на монокристал, има строго определена твърдост, която е характерна за него. Това може да се използва за разпознаване на минерали в практиката - твърдостта на непознатия минерал се сравнява с твърдостта на други, познати минерали и се правят изводи, на кой от тях прилича.
Скалата на Моос
Най-простият начин за измерване твърдостта на минералите е по ска̀лата на Моос, в която относителната твърдост се задава с число от 1 до 10. За всяка степен на твърдост по Моос е даден еталонен минерал, който има точно такава твърдост:
В тази ска̀ла минералът талк е най-мекият (1), а диамантът - най-твърдият (10). Минералите, които имат по-голяма твърдост по Моос, могат да режат минералите с по-малка твърдост. На практика само диамантът, като най-твърд, може да реже гладко другите минерали. За всички останали минерали се казва, че "драскат" другите, по-меки от тях минерали, оставяйки неравна драскотина, а не гладък срез.
Практическо определяне на твърдостта
Има различни варианти на скалата на Моос, в някои от които има и междинни стойности между точните числа.
На практика, ако даден материал може да се драска/реже с остър алуминиев (не дуралуминиев) предмет, значи има твърдост < 2. Ако може да се драска с меко желязо (не стомана) - значи е по-мек от 4. Ако самият материал може да драска/реже прозоречно стъкло, значи е по-твърд от 5. И така нататък.
В тази скала на твърдостта неявно са обхванати повечето от известните скъпоценни камъни: Смарагд, Аквамарин, Морганит - разновидности на минерала берил Рубин, Сапфир - разновидности на минерала корунд Аметист, Цитрин, Морион, Планински кристал - това са разновидности на кварца Лунен камък - представлява вид ортоклаз (ортоклазът е един от фелдшпатите) Силициевият карбид (SiC) е известен като метеоритния минерал муасанит (има и синтетичен муасанит за бижутерията) или като синтетичен абразив, наричан карборунд.
Твърдостта в бижутерията
Разбира се, никой няма да драска или реже скъпоценен камък за да определи твърдостта му. Даже по-непретенциозен кристал е недопустимо да бъде повреден по този начин не правете това вкъщи - ако човек се изкуши да драсне с остър връх на кристал по друг материал, кристалът може просто да се счупи, независимо че теоретически е по-твърд по Моос.
На практика, тъй като кварцът и фелдшпатите са най-разпространените минерали в скалите, прахът съдържа частици от тях, които имат доста голяма твърдост (6-7) и могат постепенно да издраскват (захабяват) повърхността на камък, който има по-малка твърдост.
Затова скъпоценните камъни, особено тези за пръстени, които се търкат интензивно, обикновено имат твърдост по Моос от 7 нагоре. Имах куриозни случаи - когато потърках кварц (7 по Моос) с хартия, по него останаха гладки драскотини - изглежда в тази рециклирана хартия е имало частици твърд абразив (с твърдост от 9 и нагоре).
Последната промяна е направена от Kiril62 на Нед Фев 28, 2016 5:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
pechkata Джадай
Заглавие: Re: Твърдост на скъпоценните камъни Нед Фев 28, 2016 9:08 am
Кириле гледам кремъка е около 6-та степен по скалата на Моос - как се котира - каква стойност има у нас в БГ...?
Kiril62 Admin
Заглавие: Re: Твърдост на скъпоценните камъни Нед Фев 28, 2016 10:48 am
pechkata написа:
Кириле гледам кремъка е около 6-та степен по скалата на Моос - как се котира - каква стойност има у нас в БГ...?
Привет,значи пазарната стойност е в карати. 1карат =0,200гр. или 1гр.=5карата.Стойноста зависи от търсенето,и кой и за какво ще го купи.Аквамарин,аметист,рубин,червен гранат и др.предимно ги купуват бижутери за вграждане и за апликация по самите бижута,и то след обработка.Качеството на по твърдите минерали зависи и от това вътре във самия камък преди обработката като се прегледа със силна светлина не трябва да има никакви пукнатини,защото при обработката може да се спука.За кремъка не съм чул някой да търси от бижутерите с които контактувам.
До колкото разбирам, това че някой минерал е с определена твърдост примерно 7,5 не означава, че е Турмалин(7-7,5) и Берил(7,5
Ска̀лата на Моос е ска̀ла за определяне на относителната твърдост на минералите. Създадена е от Фридрих Моос през 1812 г. В нея 10 еталонни минерала са подредени според способността на всеки да драска стоящите пред него и да бъде драскан от стоящите след него в скалата. Строго погледнато Ска̀лата на Моос е относителна – по показател “твърдост” диаманта (10 степен) в действителност е 4 пъти по-твърд от корунда (9 степен) и 8 пъти по-твърд от топаза (8 степен). Именно заради това и за постигане на по-голяма прецизност при измерванията се използват и дробни числа. Напр. доломитът, който драска калцита, но не и флуорита, има твърдост 3½ и 3,5, нокътят - 2½, стъклото - 5½, стоманата - 6½.
Твърдост по Моос (относителна) Популярни скъпоценни камъни и бижутерски материали
Твърдостта на много от скъпоценните камъни се намира в определен диапазон около основната стойност от таблицата, от ½ до 3 единици по скалата на Моос (напр. кианит 4-7, дюмортиерит 7-8 ½) и варира по различните направления на кристалната решетка (поради тази причина диамантът може да се полира с друг диамант/диамантен прах).
По-твърдите минерали са по-устойчиви срещу надраскване, с по-трайна полировка и съответно по-подходящи за използване в бижутерията. Камъните с твърдост (по Моос) 1-2 са считани за меки, тези с твърдост от 3 до 5 – средно твърди, а тези с твърдост над 6 – за твърди. Лъскавината и полировката на скъпоценните камъни с твърдост по Моос под 7 могат да бъдат повредени от обикновения прах във въздуха, тъй като той съдържа микроскопични частици кварц (твърдост по Моос – 7). Поради надраскване от кварца в праха, скъпоценните камъни загубват своя блясък и повърхността им става матова с течение на времето. Такива камъни трябва да бъдат носени и съхранявани с внимание.