Карта и ясновидка посочват къде е имането на Осман паша

Лудо копане пада в центъра на Плевен през пролетта на 1935 г. Тогава търсачска бригада си плюе на ръцете и се хваща да изрови хазната на Осман паша.
Водачът на търсачите се докопал до вехта карта, която отключвала тайната на съкровището. В Цариград той срещнал беловлас турчин, някогашен аскер във войската на пашата. Онзи му показал заешка кожа, върху която бил нарисуван пътят към златото.
Старецът участвал в закопаването на парите, след което скришом начертал мястото. При отстъплението на османлиите покрил документа с "льох" - смес от яйца и восък, която не пропуска влага. После го заровил. След Освобождението прескочил до България и го пренесъл в Турско.

Осман Нури паша е завършил Военната академия в Цариград. Участвал е в Кримската война и в потушаването на Критското въстание. В Сръбско-турската война от 1876 г. командва Видинския гарнизон, а през Руско-турската от 1877-1878 г. е начело на Западната армия.

Талантливият пълководец настъпва на югоизток, завзема Плевен и успешно отбива атаките на противника. За боя на 18 юли 1877 г. султанът го дарява с титлата Гаази (Победител). В навечерието на блокадата армията на Осман паша брои около 50 000 души. Техните заплати лежали в походната хазна, разкрива авторът на драгоценната карта. От една страна, аскерът нямал пари, а от друга, страшна инфлация мъчела обсадените. Една лъжица ракия се продавала за 10 гроша.

Капитанът на турска служба Фредерик фон Херберт разказва: "През онези дни аз почувствах обезценението на парите: тайно плащах по 25 гроша за десетина грама сол. По-късно с пет лири стерлинги не можеше да се купи и 25 грама сол. Мнозина болни умряха от липса на силна храна, а биха оздравели при обикновени обстоятелства."
Преди да бъде пленен, Осман заровил хазната, твърди цариградският турчин. В тайника пашата скрил и личното си имане: няколко везнета с жълтици, един медник с бели пари и още един с цванчове.

Заешката карта омаяла плевенчанина и той настоял да я купи. Собственикът обаче му разрешил само да я откопира, и то срещу солидна сума пари. За да ги събере, нашенецът се принудил да продаде къщата си.

Според указанията трябвало да се копае на мястото на Куршум джамия, бутната предишната 1934 г. Търсачите първо ще разкрият стар зид, сочи документът. После трябва да продължат надолу по стената, докато попаднат на воденичен камък. Като го отместят, ще се открие вход със 7 стъпала. Те водят към 12-метров тунел, останал още от римско време.

В дъното на тунела има малка галерия, насред която лежи плоча от червен пясъчник. Върху нея е изсечена овнешка плешка с копитото нагоре. Сега посветените трябва да направят курбан, за да умилостивят злите сили. Ако не го сторят, златото ще се превърне в желязо.

След курбана мъжете могат да вдигнат плочата, под която ги чакат грошовете. Те са насипани в голям войнишки казан, а имането на пашата е в отделно ковчеже.
С разрешение на властите търсенето започва на 1 май сутринта. Дружината копае цял ден и до вечерта разкрива стара турска гробница с два скелета.
На другия ден работниците попадат на камък, върху който като че ли е изобразена овнешка плешка. Мъжете внимателно разглеждат нишана. Прилича на плешка,
но картата казва друго, заключават те. Първо е воденичният камък, сетне са стъпалата и тунелът и чак тогава ще се появи ключовият знак.

В студията си "Психология на нашето търсачство" Иван Хаджийски обяснява поведението на малджиите: "Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан търсачите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато."

На 3 май вечерта търсачите се разколебават. Защо нищо не излиза, чудят се те. "Въпреки отчаяните им усилия търсачите откриха само два човешки скелета, една малка гробница и няколко турски монети без всякаква стойност", пише плевенският вестник "Северно ехо". "Сега оставам и без къща, и без пари!", жалва се водачът им пред репортер на столичния всекидневник "Утро". В този драматичен момент се появява ясновидка, която връща вярата в успеха. Хазната е точно там, където копаят мъжете, пророчески вдига пръст тя.

"Г-жа Евгения Страшимирова, тъй се нарича ясновидката, ни заяви, че след 4-5 дни ще излезнат на бял свят не само златото и среброто на Осман паша, но и ценни старини", отбелязва "Утро".
Плевенското гражданство недоверчиво се усмихва, но на 9 май след обяд копачите попадат на древна стена. Ето че първият белег се показа, прегръщат се предтечите на Индиана Джоунс. Работата продължава под ръководството на Евгения, която сочи къде точно да удрят кирките.

"Парите се явяват само на таласъмлии хора. Няма да се явят на някой разумен човек - твърди прочутият търсач Кольо Пеновски. - Повечето от нашите хора бяха таласъмлии - ходеха като пияни. Нощно време ги водя да пикаят, защото ги е страх от духовете: виждали духовете на воеводите и на убитите от тях как се борят и хвърлят по тях."
На бай Кольо може да се вярва, защото е прехвърлил много пръст из родината. Думите му обясняват пророческия дар на госпожа Страшимирова.
На 10 май към 5 часа подир пладне от лявата страна на ямата е извадена корона.
Находката е висока около 40 см, издялана е от камък и вероятно е имала декоративни функции. Любопитно е дали местният музей се е сетил да я прибере и дали още се намира там.

Короната окуражава копачите и те с удвоена енергия продължават да ровят. Воденичният камък обаче се спотайва. Вместо него към 6 часа се показва куп животински кости.
"Ясновидката г-жа Евгения Страшимирова ни заяви, че е уведомила властите какво работниците ще продължат да копаят непрекъснато през цялата нощ", хроникира "Утро".
В крайна сметка подземие не е открито и ентусиазираната команда пие по една студена вода. Хазната на Осман паша остава ненамерена, така както
все още не са издирени баснословните богатства на войводите Вълчан, поп Мартин, Драгул, Кара Кольо и Алтънлъ Стоян.

След Руско-турската война обветреният със слава Гаази Осман паша е назначен за военен министър. В Гръцко-турската война от 1897 г. е главнокомандващ армията. Издъхва през 1900 г. и отнася в гроба тайната за съкровището, чийто блясък продължава да смущава съня на заклетите търсачи на съкровища.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2264504

Сега ще ви разкажа и аз нещичко.Като дете много обичахме да си играеме на Стражари и апаши.Децата а и аз постоянно ми викаха Сюлюман Паша от дете докосвам злато.Когато бах на 9 годинки на една местност в нашето село намерих златно кюлче,дори не знаех ,че е.Хвърлихго надоолу по склона и то проблесна от слънцето както си въреях се спънах в него.След като потаснах пазих в дълбока тайна мястото от дете поразпитх старите хора и те ми разкриха неща за кооито никога не съм знаел.Сюлюман Паша преминал с цял керван и с него злато римско турско.Скрилиго в тази местност в която аз намерих златнното кюлче.След време турски войник се върнал да граби но Сюлюман ревниво пазил златото си,застигнали войника и убили.След което преместили съкровището си.На 25 години отидох да прибера кюлчето но когато отидох на същото място стоеше пресен белег някой ме бе изпреватил.Кофти ми стана но ми мина обиколил съм цалото селце работещ ма дълбочина от 50 метра но нищичко само медни монетки и прочие.В град Плевен съм работил там един златен зъб да загубиш ще го намерят
Много ама много сух регион каквото и да ви говорят не вярвайте и да е имало вече няма.Има месза с съкровища но първо попитайте БОГ да ли са за вас или друг.Сънуватели светец който да ви упъти към съкровище и намерите в негова чест църква или параклис.Когато бутнахме старата къща тя беше турска зафа построя колпереция намерихме глинен казан с децко краче отгоре и жар имаше кат въглени.Бяхме 5 човека погледнах нагоре към небето и казах.Боже нямаме деца за курбан тоз дявол с злато ни мами.Чусе бучене като пред заметресение и потъна в дън земя.Работниците се разбягаха от страх и чак 3ден дойдоха.Замерих с багетите и се премести под улицата и до ден днешен си ее там.Ако сънувам как да го разклетвам ще го извадя но явно не е за мойта уста. хехехе.

не че нещо ,ама как неодушевен предмет може да се премести; съкровището ще хване крака и ще избяга.

stoian8411 написа:

не че нещо ,ама как неодушевен  предмет може да се премести; съкровището  ще хване крака и ще избяга.

...Когато се намеси НЕБЕТО,всичко е възможно...И крила може да му пораснат на мига,или в реактивна къртица да се превърне този глинен казан.

-Отиваме по молба на приятелче 2000-та на едно турско ли помашко ли село некъде над Горна Оряховица -Негов познат тракторист развлекъл бая керамика  в некъв блок дето пустеел от доста години,по стечение на обстоятелствата за същата местност се говорело от преди време за големо укрито имане -Седаме вечерта на масата на по чашка и почваме да умуваме кво и как да я правиме поразпитах го и разбрах че всъщност говорим за римско селище,тракториста обаче който са указа запален imaniar още от дедо си и баща си започна а ми говори за турски алтъне и а ма омайва как златото топуркало през ноща и се местело от место на место - Сам си изедох главата щото не се сдържах и почнах леко да го бъзгам,обиди са чилякът и разостайхме работата -По после моят авер ми каза че всъщност там найстина било римско селище и още по татово когато блокът бил обработван там била намерена делва с римски паре -Е на село за простите орица всичко е турски иманета и все им са мрежелеат турски жълтици из главите, дали топуркат одят или тичат това вече е друга работа..................................................   

Точно по повод на твоя пост,колега Стан-960, се замислих за броя на похабените гърнета с не златно съдържание-от онова време...Познавачите тогава не са били много и е коствало усилия да се стигне до тях,може би. А и турската власт,като всяка власт,ще те пита "Къде скри другото?"

-Похабени гърнета тогаз немаше щото власта държеше здраво а и хорицата беха в болшинството си прости и неуки но честни -Всичко се съобщаваше и прибираше от държавата -И говориме за Татовата власт колега,турска немаме от 135г. насам макар че новите уж демократично управляващите са по лоши и от турските управници тогава...................................

stan960 написа:

-Похабени гърнета тогаз немаше щото власта държеше здраво а и хорицата беха в болшинството си прости и неуки но честни -Всичко се съобщаваше и прибираше от държавата -И говориме за Татовата власт колега,турска немаме от 135г. насам макар че новите уж демократично управляващите са по лоши и от турските управници тогава...................................

Аз имам предвид времето до освобождението,точно тези близо пет века.Повода бяха алтъните...
Наистина е станало недоразумение.

Ех момчета аз ви споделих нещо което го видях с очите.И съм благодарен на Бог наш Отец,че ме пази спасил живота.

alireza написа:

Ех момчета аз ви споделих нещо което го видях с очите.И съм благодарен на Бог наш Отец,че ме пази спасил живота.

До сега не виждам някой да е злоупотребил със споделеното от теб.
Как да си обясним потъването и изчезването на казана?Земните средства и възможности не вършат работа в случая.

Незнам и аз дяволска работа.Ама да ако бах сам щаха да ми кажат,че съм луд но има и други които посред бял ден го видяха.

Златото е рядък метал дори в вселената,при взрив на слънце се оделя злато сребро платина.Това е метал който добре взимудейства с клетвите.

alireza написа:

Златото е рядък метал дори в вселената,при взрив на слънце се оделя злато сребро платина.Това е метал който добре взимудейства с клетвите.

Колега,сетих се за едно възможно "земно" обяснение на случая.Ще го споделя,но не трябва да го приемаш като ирония,защото не е!...Да не би от силното напрежение вкупом да сте получили едни и същи видения?

Ха ха ха май бахме и доста попйнали,но така да бъде .Бог си знае работата.

alireza написа:

Златото е рядък метал дори в вселената,при взрив на слънце се оделя злато сребро платина.Това е метал който добре взаимодейства с клетвите.

За клетвите не зная,но другото е истина.Синтезът на по-тежки елементи е започнал при звездите от първо поколение.При тези от второ и трето се е стигнало до тези приятни "тежести".

Има доста хора които не знаят.

stan960 написа:

-Отиваме по молба на приятелче 2000-та на едно турско ли помашко ли село некъде над Горна Оряховица -Негов познат тракторист развлекъл бая керамика  в некъв блок дето пустеел от доста години,по стечение на обстоятелствата за същата местност се говорело от преди време за големо укрито имане -Седаме вечерта на масата на по чашка и почваме да умуваме кво и как да я правиме поразпитах го и разбрах че всъщност говорим за римско селище,тракториста обаче който са указа запален imaniar още от дедо си и баща си започна а ми говори за турски алтъне и а ма омайва как златото топуркало през ноща и се местело от место на место - Сам си изедох главата щото не се сдържах и почнах леко да го бъзгам,обиди са чилякът и разостайхме работата -По после моят авер ми каза че всъщност там найстина било римско селище и още по татово когато блокът бил обработван там била намерена делва с римски паре -Е на село за простите орица всичко е турски иманета и все им са мрежелеат турски жълтици из главите, дали топуркат одят или тичат това вече е друга работа..................................................   

И аз като теб колега съм се наслушал на всякакви дивотии с хвърковати огнени иманета и тем подобни- има и такива хора. Познавах един който цял живот копа дупки не ями направо и накрая получи инфаркт вътре в ямата и синът му го носеше на ръце разплакан -

Олегналите златотърсачи знаят почти всичко.Имане вече е ппод 3 процента.

alireza написа:

Олегналите златотърсачи знаят почти всичко.Имане вече е ппод 3 процента.

Все още има находки но вече е въпрос на късмет освен информация и голяма доза късмет

alireza написа:

Сега ще ви разкажа и аз нещичко.Като дете много обичахме да си играеме на Стражари и апаши.Децата а и аз постоянно ми викаха Сюлюман Паша от дете докосвам злато.Когато бах на 9 годинки на една местност в нашето село намерих златно кюлче,дори не знаех ,че е.Хвърлихго надоолу по склона и то проблесна от слънцето както си въреях се спънах в него.След като потаснах пазих в дълбока тайна мястото от дете поразпитх старите хора и те ми разкриха неща за кооито никога не съм знаел.Сюлюман Паша преминал с цял керван и с него злато римско турско.Скрилиго в тази местност в която аз намерих златнното кюлче.След време турски войник се върнал да граби но Сюлюман ревниво пазил златото си,застигнали войника и убили.След което преместили съкровището си.На 25 години отидох да прибера кюлчето но когато отидох на същото място стоеше пресен белег някой ме бе изпреватил.Кофти ми стана но ми мина обиколил съм цалото селце работещ ма дълбочина от 50 метра но нищичко само медни монетки и прочие.В град Плевен съм работил там един златен зъб да загубиш ще го намерят
Много ама много сух регион каквото и да ви говорят не вярвайте и да е имало вече няма.Има месза с съкровища но първо попитайте БОГ да ли са за вас или друг.Сънуватели светец който да ви упъти към съкровище и намерите в негова чест църква или параклис.Когато бутнахме старата къща тя беше турска зафа построя колпереция намерихме глинен казан с децко краче отгоре и жар имаше кат въглени.Бяхме 5 човека погледнах нагоре към небето и казах.Боже нямаме деца за курбан тоз дявол с злато ни мами.Чусе бучене като пред заметресение и потъна в дън земя.Работниците се разбягаха от страх и чак 3ден дойдоха.Замерих с багетите и се премести под улицата и до ден днешен си ее там.Ако сънувам как да го разклетвам ще го извадя но явно не е за мойта уста. хехехе.

Според мен ако е бил казан и е пълен с /картофи/ и имайки предвид плътността на метала ще тежи доста кг.да не кажа тон...зависи от обема на казана,за това е потънал в някоя кухина.