Някакви си десетина поправки в Закона за културното наследство са напът да обърнат родната археология с хастара навън. И слуховете за тях вече разпалват въображението на фирмаджии, търсачи и дори хора от малцинствата, които смятат, че могат да клъвнат от този нов и доста печеливш бизнес.
Става въпрос за идеята към Министерството на културата да бъде създаден един нов орган, който да дава разрешения къде да се копае и къде не. И противно на всякаква логика, тази нова институция ще е подчинена на Закона за обществените поръчки. По този начин тя минава под Търговския закон.
Решенията за това, къде да се копае, ще се дават от орган, съставен от чиновници. В него ще има само трима археолози. Новите текстове позволяват министърът на културата и негов доверен човек да определят на кого да възлагат спасителните дейности на намерените обекти.
Самите теренни проучвания ще трябва да минават по Закона за обществените поръчки. С тях ще се определят сроковете и средствата за копаенето, а ще могат и безпроблемно да се посочват „правилните" археолози.
„Ако учените бъдат вкарани по ЗОП, има опасност без разрешение от Теренната комисия, всеки археолог-магистър да извърши проучвания. Кой обаче ще го контролира, е най-важният въпрос, на който новите текстове не дават ясен отговор", коментира преди няколко дни Димитър Янков, шеф на отдел „Средновековна археология" към Историческия музей в Стара Загора.
В същото време в пъстрите етнически махали вече се говори открито за „келепира", който се задава с новите поправки. „Имам багер и фадрома, както и регистрирана фирма. Ако мога да кандидатствам по Закона за обществените поръчки, за да копая някакъв обект, то задължително ще го направя", казва Киро Янков от ромската махала „Анезица" на Велинград. Мнозина от съкварталците му признават, че ако законът бъде одобрен в този си вид, доста обикновени копачи ще се хванат на самите разкопки дори срещу малки надници. „Кефът е, че хем ти плащат, за да работиш, хем, ако откриеш нещо, може и да пропуснеш да го извадиш пред чорбаджиите на обекта. Не може да следят всички - къде го има туй - по един пазач за всеки копач", казва друг кандидат-археолог от пловдивската Аджисан махала.
Досега всички учени, които ходеха на разкопки, си подбираха сами персонала за работа и обикновено това бяха хора, на които имат доверие. Покойният Георги Китов имаше точно такъв проверен екип. Николай Овчаров също ходи на терен с едни и същи хора, с които копае на Перперикон от десетилетие.
„С новия закон се изземват част от функциите на Националния археологически институт и се принизява ролята на Теренния съвет. Всичко това ще доведе до непоправими последици за културно-историческото наследство", убеден е археолог Янков.
Така мислят и повечето от колегите му. „Идеята (за поправките) е абсурдна и ако тя остане в закона, аз не бих си представял какво означава това, защото това би било удар срещу науката и археологията конкретно. Не ми е ясно какво се случва", казва проф. Васил Николов, председател на Научния съвет на Института по археология и музей на БАН. И припомня, че въпреки големите претенции, че сме трети в Европа по археологическо разнообразие, за миналата година са отпуснати само 500 000 лева за разкопки.
„Може би ще се случат неща, които никога не са се случвали досега. Винаги могат да бъдат намерени подставени лица и хора с ниска експертна способност, на които да бъдат дадени и тези мижави пари, за да се прави нещо, което не си и представям, че е наука. Все пак Законът за обществените поръчки изключва науката по принцип. А ако трябва да доказваме дали археологията е наука и дали теренните проучвания са наука, би било смешно. А ние така или иначе сме тези, които най-пряко разбираме какво може да се случи. То и така се случва чрез търсачството, но защо трябва да стане и по друг начин", добавя проф. Николов. Видният учен не вижда как ще се съберат всичките 200 археолози и ще стачкуват под прозорците на Министерския съвет по начина, по който действат другите професионални гилдии.
В пазарджишкото село Исперихово например чакат някой да обяви търг за Бесапарските ридове. Там търсачските дупки никнат от години. „Всеки мечтае да попадне на голямо имане - като онова, златното, дето е в Пловдив. Да направиш един удар, и толкоз", признава откровено кандидат-копач от селото.
Идеята за поправките цели да направи прокарването на проекти за пътища и други инфраструктурни обекти нещо лесно и бързо. Тя се зароди, след като се оказа, че строителството на магистрала „Струма" ще се забави заради бавно извършвани археологически проучвания по трасето й. Според новия закон в бъдеще всичко ще става на гьотере и по максимално бърз начин. А в археологията няма бързи неща - самият Шлиман е копал Троя повече от 10 години.
http://www.snews.bg/bg/statiya/fadromadzhii-mechtayat-za-panagyurski-sakrovishta:23131
Сега остава ни е търсачите да си купиме фадроми!
Индекс 
Мнениея за Металотърсачи 
Списание IMPERIO.BG 
