Правителството уреди златно погребение за Крумовград

МВР вика на разпит стотици несъгласни с рудника, липсва здравно заключение как бомбите и отровите ще засегнат населението

Има такава държава - в която Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ милее най-силно за костенурките. В решението от 18 ноември 2011 г. по Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за златната мина в Крумовград Нона Караджова заповяда на концесионера "Дънди" една година преди отварянето на рудника да събере и изнесе всички костенурки извън находището от 850 декара. Златодобивната компания е длъжна да вдигне ограда, за да не могат животинките да се върнат обратно.
Грижата за земноводните гадини се вихри на фона на пълна незаинтересованост за съдбата на двукраките твари. Караджова даде 27-те тона злато, които лежат под Ада тепе, на канадците без наличие на задължителното по закон здравно заключение, което да установи, че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве .
Коварният пропуск излезе наяве по време на делото за обжалване на решението по ОВОС във Върховния административен съд /ВАС/, заведено от три природозащитни организации и гражани от Крумовград.
В писмо от 31 май 2012 г. директорът на Районната здравна инспекция /РЗИ/ в Кърджали доц. д-р Жени Стайкова съобщава, че към настоящата дата "Дънди" не са внесли заявление с искане да им бъде издадено здравно заключение за работата на бъдещия рудник.
Съмнителната игра с нормативните актове,

зад която се крие
интерес от 1,2 млрд лв.

започна преди година.
До миналата пролет в сила бе Наредба №7 на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. В нея се забранява открит рудодобив на по-мало от 2 км от населени места. Под нейна закрила попадаха 17 села и махали край Крумовград: Сойка, Чобанка 1 и 2, Къпел, Победа, Тайник, Битово, Върхушка, Конево, Синап, Звънарка, Дъждовник, Едрино, Кременик, Белагуш, Скалак и Копривник.
Наредба №7 забраняваше и изграждането на хвостохранилища на по-малко от 1 км от населени места и разпъваше чадър върху пет от горепосочените селища.
На 17 май м.г. Министерският съвет обаче отмени Наредба № 7, която към момента блокираше трайно проекта на "Дънди".
Правителството замести отменения акт с допълнения към Наредба № 36 от 2009 г. за условията и реда за упражняване на Държавен здравен контрол. Според член 19, ал 1: "Регионалните здравни инспекции извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки по искане на физически или юридически лица и изготвят здравно заключение".
Изисква се заключението на РЗИ да съдържа оценка, че инвестиционният проект съответства на установените с нормативен акт здравни изисквания.
Именно тревогите за здравето, живота и поминъка на хората от Крумовград и околните села изкараха местното население на протести срещу отварянето на златния рудник. Първата заплаха са бомбите - "Дънди" планира да взривява по 7 тона експлозив два пъти седмично в непосредствена близост до града и махалите.
Добитата рудна маса ще се троши и смила по-дребно от брашно - до 40 микрона, което може да доведе до разпръскване на фини прахови частици от силициев диоксид в долината на Крумовица. После ще се подлага на флотация, при която ще се използват хиляди тонове отровни химически вещества - ксантогенат, дитиофосфат, меден сулфат и натриев силикат. Непосредствена заплаха са и

1 450 тона от силно
отровния метал арсен

които ще бъдат извадени от земните недра при добива, въпреки уверенията на учените, че арсенът е в неразтворима форма и по-голямата част от него ще флотира с останалите метали и ще попадне в концентрата. Рудникът ще добива 850 хил. тона руда на година, а за цялата 9-годишна експлоатация в хвостохранилището, разположено на 150 метра от река Крумовица, ще се натрупат 7,23 млн. тона токсични отпадъци.
Липсата на здравно заключение пришпори "Дънди" да потърси още една вратичка.
На 21 май изпълнителният директор на компанията Ейдриън Голдстоун пише на шефката на РЗИ-Кърджали:
"Моля да потвърдите, че предприетите от БММ ЕАД /дъщерната фирма на "Дънди"/ действия изчерпват нормативните изисквания за съгласуване на инвестиционното предложение на етап решение по ОВОС, както и че съгласуването по чл. 19 от наредба № 36 и по-конкретно издаването на здравно заключение за инвестиционния проект се отнася и е необходимо за етапа на инвестицонно проектиране, който започва след издаването на ОВОС".
Доц. д-р Стайкова оставя молбата на златотърсачите без отговор и посочва, че екологичните оценки и ОВОС се разглеждат на национално ниво от здравното и екологичното министерства.
В член 19-и, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС обаче изрично е посочено: "компетентният орган одобрява осъществяването на инвестиционното предложение в случаите, когато е депозирано мотивирано становище на специализираните компетентни органи - МЗ или съответната РЗИ, че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве".
Документ с подобно съдържание не съществува и никой не знае какви вреди ще нанесе златната мина на десетината хиляди жители.
По време на обществените обсъждания на Доклада по ОВОС в Крумовград миналото лято "Дънди" се позоваха на отпадането на наредба №7 и завяиха, че ще купят единствено къщи от най-близките махали - Чобанка 1 и 2, а за останалите селища рудодобивът и флотацията щели да бъдат напълно безопасни.

Стълпотворение в Районното
гарантирано от ГЕРБ

Междувременно вече месец "нашата полиция" в Крумовград привиква по списък всички граждани, дръзнали да сложат параф под гражданската подписка срещу златодобива. През ноември 116 души м.г. учредиха Инициативен комитет срещу златодобива с председател Маргит Василева. За три месеца бяха събрани 5 670 подписа - повече от половината гласували на последните избори.
След проверка на служба ГРАО обаче бяха обявени за невалидни част от парафите и броят им свален до 5 230, главно заради наличие на постоянен адрес на друго място. През март Общинският съвет в Крумовград със свое решение подкрепи протестната подписка с 21 от 27 гласували. Съветниците пратиха гражданската петиция до Народното събрание, президента, омбудсмана, икономическото и екологичното министерства. Подписката на крумовградчани бе заведена и в Европейския парламент и Еврокомисията.
Против решението се обяви единствено групата на ГЕРБ. Шестимата гербери начело с общинския съветник Никола Кръстев изпратиха сигнал до областния управител на Кърджали, че подписката е невалидна, а много от хората не са се пописали собственоръчна, други пък били манипулирани и притискани да не харесват "Дънди". Областната управителка Иванка Таушанова препратила сигнала до главния прокурор, който пък наредил на Крумовградското РПУ да извърши щателна проверка на подписите.
Първо са били разпитани 116-те участници в Инициативния комитет, а в момента МВР привиква масово останалите граждани. Някои получават призовки, други унифорпмените ги спират директно на улицата и ги канят за разпит в Районното. Вътре ги питат дали са се подписали собственоръчно и дали някой ги е притискал.
За местните, по-голямата част от които са етнически турци, разпитите са завърнал се кошмар от годините на "възродителния процес". "Хората, особено по-старите, са тежко разстроени и треперят на излизане от полицията. Очевидно целта е да се насади страх сред крумовградчани и да се пречупи съпротивата срещу опасната мина на "Дънди", смятат членове на Инциативния комитет срещу златодобива.
http://ruslan-fukara.blogspot.com/2012/06/blog-post_21.html