Високите цени на златото съживяват забравени мини в Канада

С блясък в очите 82-годишният Сидни Хамдън си спомня славата на град Къркланд лейк, малко миньорско селище в канадския север, което някога много отдавна е било наричано Златната миля. В миналото градът е бил процъфтяващ център на златната индустрия, имал е седем работещи мини и е бил желано място на инвеститори от цял свят. През 50-те и 60-те години на миналия век обаче Къркланд лейк залязва, цените на златото падат и населението намалява почти двойно.

Сега обаче една унция злато се търгува за 1700 долара и повече, и градът започва да възвръща част от загубения си блясък. Компаниите наново откриват потъналите в прах от десетилетия мини, предлагат много добре платени работни места за нискоквалифициран труд и икономиката на района се възстановява стремително.

Цените на имотите нарастват трикратно за последните няколко години, а недостигът на квалифицирани специалисти кара големите компании да наемат хора буквално от улицата.

"Когато станах кмет, в града нямаше много за вършене, но за щастие сега нещата вървят добре," казва Бил Енуи, бивш учител, който става градоначалник на Къркланд лейк преди десет години.

Треската за злато в Канада обаче е движена не само от високите цени на ценния метал, но и от политическата и социална стабилност на страната. Високата престъпност, големите данъци и политическата несигурност отблъскват инвеститорите от Африка и Южна Америка, където например Уго Чавес национализира златната индустрия във Венецуела.

"Цената на добив тук е малко по-висока от тази в световен мащаб. Геополитически обаче, много канадски миньори вече са научили, какво може да се обърка в света," казва Дънкан Мидълмис, който е мениджър на няколко мини за компанията "St Andrew Goldfields", и добавя: "Миньорите със сигурност са щастливи да бъдат в Квебек или Онтарио, защото това са познати места и са приятелски настроени към миньорството. Всичко това води до реинвестиции."

Освен възраждане на старите находища в околностите на Златната миля прииждат и нови златотърсачи. Според Metals Economics Group, които следят разходите за проучване на златни залежи, през последните 10 години в Канада се харчи два пъти повече или 20% от 5.4 милиарда долара за търсене на злато в световен мащаб през 2010 г.

"Все още смятам, че най-доброто място да намериш златна мина е до друга златна мина," казва Рошел Колинс, геолог за Young-Davidson. "Тук в Къркланд лейк най-вероятно има още злато за намиране."
Друга причина за оптимизма на Колинс са ниските цените на златото в миналото. Това е карало миньорите и компаниите да събират само най-висококачествената руда на повърхността и да не копаят на дълбоко, защото разходите са били неоправдани.

"В миналото, когато цената беше около 35 долара на унция, те са изваждали само най-висококачествената руда най-отгоре и са оставяли другата, защото не са могли да си позволят да извадят останалото на тази цена," казва кметът Енуи и добавя: "Има още много злато във всички мини в района, и с цените на златото като днешните, вече даже е икономично да извадим златото от земята. Най-добрата част обаче е... че те разбраха, че могат да направят нови открития."

Компанията Kirkland Lake Gold е една от първите започнали да реинвестират в миньорското градче и изкупува пет от седемте мини в центъра на Златната миля. През 2001 г. цените им са паднали неузнаваемо, никой не се интересува от златото, а през 2005 г. те започват отново да работят. Сега обаче нещата са се променили.

"Едно от нещата, които постоянно подчертаваме е ... че следващите 20 или 30 години ще бъдат още по-вълнуващи за региона от колкото 30-те и 40-те години на миналия век. Бъдещето пред нас е светло," казва директорът на Kirkland Lake Gold Брайън Хинчклиф.
Златната треска в Северна Канада идва във времена на висока безработица в южните индустриални центрове като Онтарио и други части на Северна Америка.

"Жалко е, че не може да дадем работа на всички безработни на юг. С парите, които обаче даваме тук, може би е време някои от тях да се събудят и да помиришат розите, да опитат миньорството като професия," казва дългогодишният златотърсач Майк Лиъхи. "Миньорите тук изкарват между 100 000 и 150 000 долара годишно - това е доста добре за някой само с гимназиално образование."

Миньорските фирми в Къркланд лейк предлагат големи пари на желаещите да се преместят в канадския север, както и ротационна седемдневна работна седмица, следвана от седем почивни дни. "Сега наемаме хора от буквално от улицата," казва Рей Белеке от Kirkland Lake Gold.

Историята на новите златотърсачи в Северна Канада отразява подобни събития в САЩ, Египет, Централна Америка и Северна Африка. Секторът обаче е изправен пред недостиг на квалифицирана работна ръка, защото в периода на затишие малко хора искат да стават миньори, а опитните са на път да се пенсионират.

"Когато бях в гимназията имахме около 1300 деца в училището и наблюдавах как един по един всички те бягаха нанякъде, защото нямаше какво да се прави тук," спомня си местният златотърсач Лиъхи. "Сега обаче всичко расте, много млади местни си намират работа и са доволни да останат тук. Може да имаме студена зима, но като цяло Къркланд лейк е рай."
http://www.dnevnik.bg/
[img] [/img]