Римската крепост Состра "възкръсва" в Троян

Така ще бъде дадено началото на единайсетия археологически сезон на римската крепост.

Римската крепост Состра до село Ломец, Троянско, ще "възкръсне" със спектакъла "Искри от вечността", съобщават от общинската администрация.

Така ще бъде дадено началото на единайсетия археологически сезон на римската крепост, който ще бъде открит от 18.30 ч. със спектакъла на открито. Музейните специалисти ще влязат едновременно в ролята на сценаристи, режисьори, водещи и актьори.

Публиката ще бъде пренесена назад, в древни времена, когато тези земи са били обитавани от траки и римляни. Участниците в спектакъла са над трийсет. Гостуват млади актьори от Пловдив, които ще представят на публиката древни тракийски обреди и ритуали.

На фона на крепостните стени публиката ще наблюдава дефиле с антични ризници и накити, както и изпълнения на популярната трупа "Първа тракийска кохорта" - Свищов. Тя пресъздава военните умения на римските войници и културата на Римската империя.

Ще има "тържествена смяна на караула", "отдаване чест към императора", демонстрации на римски битки, маршове, обичаи.

Музикални съпроводи на антична музика на фона на запалени факли, ще предшества кулминацията на вечерта.

Крепостта ще грейне в светлина. За това ще се погрижи специализирана фирма за организиране и провеждане на светлинни спектакли и шоу-зари. Огнени водопади, жертвеници, римски свещи, комети и стрели, са част от множеството изненади, които ще може да се наблюдават.

Крепостта Состра е разположена почти по средата на важния античен път Виа Траяна. В древността, този път е една от основните римски военни пътни артерии, свързващи провинция Долна Мизия през Хемус с Тракия и стигащ до - Филипополис (гр.Пловдив).

Пътят активно функционира от втората половина на І до края на V век и е сред най–натоварените в търговски и военен аспект римски път, свързващ две римски провинции. По продължението му са локализирани множество пътни станции, селища и укрепления. Сред добре запазените крайпътни комплекси почти в средата на пътя е Состра, включващ силно укрепен лагер, цивилни селища, некрополи, сгради и крайпътна станция.

Преди повече от 17 столетия, поречието на река Осъм, се оказва подходящо място за настаняване на римските войници от ІІ-ра Матиакска кохорта. Стратегически подбрали местоположението-равен терен до естествен водоизточник, обработваема земя, планина. Изпратени тук с мисията да бранят прохода и римския път през Балкана от варварски набези, те построяват отбранителна крепост. Наричат я Состра, вероятно от старогръцки, означаващо "пояс, превръзка, преграда”.

Лагерът-крепост е ситуиран в долината на реката, при село Ломец, Троянско, на 12 км северно от град Троян и 28 км южно от град Ловеч. На площ от 4 кв. км. днес са разкрити и проучени множество антични обекти.

Укреплението е стандартен базов лагер (кастел) на помощна пехотна част, наброявала в различни периоди от своето съществуване от 500 до 1000 войници. Планът на крепостта е близък до ромб, с територия около 1,5 ха. Основите на ранната крепостна стена са положени през ІІ в.

В сегашния си вид Состра е запазена крепост от преходен тип, достигането, до който станало в края на ІІІ – началото на ІV в.

Високи, единадесет метрови стени се издигали над земята. За по-добрата и надеждна охрана, в средата им били изградени правоъгълни кули, а при ъглите на укреплението - в краищата – кръгли. Тяхната височина била още по-величествена - над 16 метра от земята. Независимо от разположението и функцията, която изпълнявали, всички охранителни кули били покрити с керемиди. Благодарение на височината им, войниците успявали да наблюдават голям участък от трасето на античния път Ескус – Филипополис.

Зад крепостните стени, укреплението било снабдено с улична система, водопроводна канализация, лазарет, баня, склад за зърно, а войниците спели в специално построени казармени помещения.

Освен внушителните кули-наблюдателници, крепостта имала порти от всички срани. Три от тях били двупроходни - малки по размери и разположени в средата. През късната античност те са затворени, за да бъдат превърнати в потерни.

Най-голямата порта била от източната страна. Наименувана е портата Претория. Голямата й височина и широката основа позволявали преминаването на талиги, превозващи от и за крепостта необходимите суровини, зърно, оръжие.

Животът на войниците бил немислим без връзка с цивилното население. За целта, на площ от 4 кв. км., източно и югоизточно от кастела, през периода ІІ – V век, вън от крепостните стени възниквали селища (викус или канабе), занаятчийски квартали, различни постройки, множество пещи за изпичане на битова керамика и др. Цивилните осигурявали провизийте, оръжието и всичко необходимо за войниците вътре в крепостта. За религиозните нужди на жителите на крепостта и населението извън нея се появила и църковна сграда – базилика.

Животът вън и вътре в крепостта вървял гладко, до мига, в който нашественици ограбват, опожаряват и окончателно я разрушават.

Така през V век е прекъснато съществуването на римската крепост Состра – античният предшественик на град Троян.
http://inews.bg/[img] [/img]