Откриха римски ковчежник с имане

Шумен

Древен гроб на тракийски финансист откриха археолози. Около костите те намериха петдесетина монети. Историците кръстиха откритието си "счетоводителя". Те се натъкнаха на ковчежника в 6-метрова могила край омуртажкото село Могилец. Учените копаят вече два месеца в района, където търсят тузарска римска вила. По откритите монети съдят, че мъжът се е занимавал с финансите на вилата, дори допускат, че е бил неин управител. В гроба на "счетоводителя" историците намериха и уникален 22-каратов златен пръстен с камък от син халцедон и изобразен върху него Дионис с грозд в едната ръка. На мен лично не ми е известно у нас да е откриван друг подобен пръстен, каза ръководителят на разкопките Стефан Иванов. Той е археолог от Регионалния исторически музей в Търговище.

Гробът е намерен само на 30 сантиметра дълбочина и е удивително, че е останал непокътнат досега - само на половин метър от него минават някои от подземните комуникации на селото. Сред погребаните край Могилец има също скелет на жена и на малко дете на около две-три години. Стефан Иванов обясни, че находките се датират към първата половина на трети век. Историците открили в могилата още златни обеци и 45 монети, както и стъклени съдове за благовонни масла. Те попаднали и на рядко оцеляващи във вековете дървени предмети и дори тъкан плат, съхранен над 1800 години. Преди да бъдат показани, находките ще бъдат реставрирани.

Името на село Могилец са дали седемте могили край него, най-голямата от които изобщо не е проучвана, но е варварски опустошена през годините от иманяри. Те са прокопали през нея два тунела и дори са я взривявали.

Кръстана Тасева http://www.standartnews.com/news/details/id/113789/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5 Кърджали

Бронзов реликварий, открит на Перперикон, бе отворен в лабораторията на Регионалния исторически музея в Кърджали. Една от хипотезите е, че той съдържа косъм от косите на светец. Реликвата е напълно запазена и засега се датира от V-VI век.

Практиката да се пазят подобни светини в мощехранителнтици е била широко разпространена през Средновековието, коментира проф. Николай Овчаров.

Находката излезе преди няколко дни в антична сграда на южния склон на Перперикон, между Акропола и Двореца, обясни археологът. Той припомни, че в горният слой на сградата, използвана през Средновековието, неотдавна специалистите са намерили и два печата на Константин, архиепископа на областта Ахридос.

Бронзовият реликварий бе херметически затворен. „Той има форма на кръст. Изработен е от античен бронз с наситен зелен цвят. Върху него се забелязва семпла украса с така нареченото птиче око, характерна за ранното християнство от V-VІ век”, поясни проф. Овчаров.

Върху кръста бяха открити парченце дърво, което предполага, че той може да е съхраняван и в кутия. По мнението на специалистите подобни реликви традиционно са се носели и на верижка като амулет.

След отварянето на реликвария вътре не бе открита пръст, а само едно-две тънки влакънца. „Трудно е да се каже какво е това. Може да е конец от тъкан на плащеница или косъм, но това ще се потвърди след лабораторно изследване”, обясни проф. Овчаров.

В такива кръстове са се съхранявали частици от мощите на светци, парченца от тъкан, косъм от косата на Богородица, сълза, капка кръв от Спасителя и др. Като пример проф. Овчаров посочи и кръста, носен от Карл Велики, за който се вярвало, че пази косъм от косата на Дева Мария.

Ръководителят на екипа, извършващ проучванията на Скалния град, припомни, че на Перперикон за последните 12 години са открити 5 реликвария. Единият, в който учените смятат, че има парченца дърво от Светия кръст, тържествено бе пренесен в църквата „Успение Богородично” в Кърджали, където се съхранява от 2004 г. Втора подобна находка е открита през 2009 г. В нея са намерени парченца от кост, но няма следи от надпис.

Новата находка е още едно потвърждение, че Перперикон е бил не само важен езически, но и християнски център, заяви проф. Овчаров. От IV до ХІV век Перперикон е имал важно значение в духовния живот на Родопите, след като християнството става официална религия.

Ирина Ангелова http://www.standartnews.com/news/details/id/113758/%D0%9D%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD