Археологът доц. д-р Константин Дочев: През ХІV в. Трапезица е място за култово поклонение не само за търновци, а и за чужди поклонници

Археологът доц. д-р Константин Дочев, ръководител на Филиал Национален исторически институт с музей - Велико Търново пред Агенция “Фокус”

Фокус: Г-н Дочев, това лято, тази година как ще се развиват оттук-нататък проучванията на хълма Трапезица във Велико Търново?
Константин Дочев: Крепостта Трапезица като една, все още загадъчна част на столичния град Търново от периода 1186 - 1193 година се проучва от колектив от Националния археологически институт към БАН, филиал Велико Търново. Нашият филиал е създаден близо преди 40 години. От 2007 година имаме съвместен договор между Националния археологичен институт и Министерството на културата. Министерството на културата се явява основен финансов инвеститор, а ние даваме нашия професионален опит.
В сравнение с хълма Царевец, който е на площ някъде към 116 – 120 декара, Трапезица е 67 декара. Археологическите проучвания са сравнително бавна и много деликатна работа, така че за четири години сме проучили шест, може би - седем декара. Оказа се, че това място, което е използвано до средата на XV век като крепост от нашите български предшественици, е многослоен обект. Най-ранните поселения са от времето на късния халколит, тоест каменно-медната епоха, някъде между 3800 - 3600 години, а след това вече тракийското селище, от времето на Троянската война, някъде от преди ХІІІ век преди Христа, няма прекъсване до римското владичество, даже и късноримския град - тук има следи от него.
Преди избирането на това винаги важно, стратегически и удобно място за живеене, старият град, където е сега Търново, е обитаван постоянно и на една много голяма площ. Тракийското селище е на всички хълмове – Девинград - Момина крепост, Царевец, там, където са манастирите „Свети Димитър”, „Свети Петър и Павел”, „Свети Четиридесет мъченици” и на „Трапезица”. Така че, многослойните обекти се проучват бавно. Но за наша изненада, но и за търновци, които малко трудно проявяват интерес, ако не дойдат техни роднини и познати, идват да видят находките, крепостната стена и съоръженията на „Трапезица” са много добре запазени, изненадващо, тъй като културните слоеве са дебели. До сега бяха разкрити 18 църкви, бяха 17, една беше разкрита преди две години. Тази част от средновековната столица е била много добре укрепена още от ромеите, от византийците във втората половина на ХІІ век. Те избират и възобновяват наново това особено важно дервенджийско или стратегическо място, което пази четирите прохода, четирите пътя, които се кръстосват тук - за морето, за западните български земи, на юг през Хемус и на север през река Дунава. И подновяват тази крепост, както и Царевец. Още в първите години от възстановяването на българската държава, цар Иван Асен І, когато се е занимавал с организацията и отбраната на държавата, наново издига нови кули.
Като млади студенти и специалисти ни казваха – много, много да не вярваме на византийските хронисти, но в този случай Никита Хониат се е оказал прав. Защото в третия пореден поход на византийския император Исак Ангел, когато е тръгнал на изток през Хемус – Стара планина, вероятно около Шумен, като дошъл към Търново, много се ядосал, както казва Хониат. Той видял, че всички села, и паланки, и крепости са изградени и оградени с нови, високи, „стигащи до небето” кули. Което показват и самите археологически проучвания – дебела крепостна стена, кули, наново изградени, стълбища, може би на 18 – 19 метра над крепостната стена. Стена, дебела около 2.80 - 3 метра. Изобщо неща, които в момента ние разкриваме.
Когато опасността от византийците намалява, по времето на Иван Асен ІІ, се допуска вече и цивилно население, което, обаче, се заселва само около крепостните стени. Но явно към ХІV век това труднодостъпно и добре укрепено място става, донякъде жилищен квартал, но явно става и място за култово поклонение. Да не забравяме, че тук, както пише и Патриарх Евтимий, са положени, в града Трапезица, тоест в крепостта Трапезица - мощите на българския светец, покровител Свети Иван Рилски, които от 1195 година до 1476 година пребивават в Търново, в крепостта Трапезица. Това място е било много почитано не само от градското население на Търново, но и от цялата стана, и от чуждестранни поклонници.
Фокус: Има ли историческа връзка между крепостите Трапезица и Царевец и къде по-напред са се развили те?
Доц. Константин Дочев: Първо на Трапезица се изгражда римска, после ранновизантийска стена, но в края на византийското владичество, някъде края на ХІІ век, по времето на император Мануил І Комнин (1143 – 1180), в края на неговото управление, и Царевец и Трапезица са укрепени вече. Царевец повторно с крепостна стена, а Трапезица - за пръв път. Българският цар Иван Асен І, братът на Петър, който остава в Търново (Цар Петър резидира в Преслав), наново изгражда тези основни крепости, включително и третата крепост, която и самите търновци не знаят, пък и широката аудитория не знае Девинград - тоест днешната Момина крепост.
Фокус: Как стои въпросът с консервацията на това, което откривате на Трапезица? Има ли достатъчно средства и екипи, които да работят за нея?
Доц. Константин Дочев: За съжаление, това е явление, характерно за цялата страна. Консервационните дейности са много обемни, скъпоструващи. Всеки археологически обект е сам за себе си много специфичен. Склоновете са стръмни, слава Богу - до Трапезица има път, бетонов, малко стръмен. Трудно е, защото трябва да се спазват Венецианските харти, други международни изисквания на ЮНЕСКО. Крепостните стени са много дебели и както се казва – хвала на нашите предшественици майстори зидари, дърводелци - такава здрава стена са правили, че и до сега трудно може някой да я разруши, но както се казва - времето си оказва влиянието. Обемно и скъпоструващо, но аз мисля, че сегашното правителство състави ясна концепция и наблюдения, които то оказва върху старините и особено екипът, който има министър Рашидов. Както виждаме - и на други места се отделят средства за реставрация, така и Трапезица ще бъде възроден. Даже миналата година правителството отпусна към 400 000 лева, за да се завърши един много важен обект в северния път.
Мисля, че както и миналата година, ще бъдат отпуснати нови средства, както чухме и ние цяла България, г-н финансовият министър и вицепремиер Дянков каза – пари за археология ще има. Защото не само възрожденските комплекси, нашето творчество устно, песенно и музикално, така и старините привличат, както в почти всички държави в Европейския съюз, и не само те, привличат масовите туристи. Наскоро бях в Италия и видях какво означава туристическа индустрия, където първо се започва, да оставим настрана магистралите, които са със шумозаглушители, когато се минава покрай някое селище, даже и малка къщичка, но и перфектната подготовка на екскурзоводите. Там екскурзоводът е на нивото на един академичен изкуствовед. Оттам се започва, за да достигнем до тази жадувана благодат - естетическата наслада, всеки турист иска да се наслади на една или друга културна ценност.
Фокус: Тази година кога започва работата на Трапезица?
Доц. Константин Дочев: Не сме започнали. Процедурата не е сложна. Имаше специална комисия - теренна, която издава разрешителни за археологически проучвания, спасителни, аварийни и т.н. В момента нашите разрешения са на бюрото на министъра, тъй като министърът подписва разрешенията на комисията, и се очаква договорът да се сключи между Националния археологически институт и Министерството на финансите. Ако министър Дянков даде допълнителни средства, няма да се откажем. Но средствата за реставрация вървят по друга линия. Компетентният орган са специализирани комисии, Министерство на културата чрез новата структура на бившия Национален институт за паметниците и - търговските дружества и строителни фирми, от които една от най-добрите е „Реставрация”АД. Мисля, че не им правя реклама, тъй като те са професионалистите, които изпълняват такава сложна и специфична дейност.
http://www.focus-news.net/?id=f17895