Иманярската сага - от малджиите до скенерите

НЕЩО ИНТЕРЕСНО През 1992 г. бургаски казанджия, малджия предлага в столичен вестник външният дълг на България да бъде изплатен със златните съкровища, които се откриват в земите ни. Той е подкрепен от свой колега от Своге, който предлага да “разсекрети” карти на златни съкровища в България. На тайните места според него имало около 10 млн. килограма злато. Той естествено искаше държавата да му заплати за сведенията. Драган Стоянов от Своге едва ли е знаел, че с подобни сделки започва “професионалния” си път един от най-прочутите казанджия, малджияи на България - бай Желязко Императора. Когато бил едва десетгодишен, Желязко Колев Демирев от село Мрамор, Тополовградско, продавал на свои земляци фалшиви карти за заровени иманета. От приказките на по-възрастните той знаел какви точно белези и какви съкровища очакват да намерят местните казанджия, малджияи, избирал си една местност и фабрикувал точно такива “нишани”. След това продавал картата, а казанджия, малджияите отивали да копаят. Естествено не откривали нищо.

С течение на времето обаче бай Желязко Императора става един от най-известните казанджия, малджияи в България, изгражда цяла мрежа за изкупуване на антични предмети, поддържа контакти с най-големите аукциони в Европа, създава перфектна контрабандна мрежа. Вече 70-годишният казанджия, малджия нарича себе си колекционер и твърди, че е един от най-големите нумизмати в Европа.

Когато се подхване темата за казанджия, малджияството в България, никой не пропуска да отбележи знаменателната студия на народопсихолога Иван Хаджийски “Философия на нашите казанджия, малджияи”. Героите на Хаджийски бълнуват за златните съкровища на Индже, Вълчан войвода, Кара Кольо, Осман паша и т.н. Макар все още да има романтични натури, които да ходят да копаят по сокаци и пещери за имането на известни хайдути, сверяват с “древни” карти, сегашните казанджия, малджияи много по-често забиват кирките в тракийските могили и римски светилища и селища.

Според познавачи на казанджия, малджияството у нас първият интерес към антиките по българските земи от страна на чуждите колекционери започнал да се проявява през 70-те години. Тогава в българската наука процъфтява тракологията, започват контакти с чужди учени, посещения на симпозиуми и научни конференции. Чужденците са заинтригувани от наситеността на нашите земи с антични паметници и започват да търсят контакти.

България попада в района, където са концентрирани няколко интересни исторически пласта, към които колекционерите в света проявяват голям интерес. Това е периодът VI век пр. н. е. - VI век след н.е. Поради географското положение на Балканите тук се срещат различни култури и цивилизации. От особено значение за колекционерите са тракийският, гръцкият и римският период. Западните колекционери обръщат значително по-малко внимание на наши антики след създаването на българската държава. От друга страна, в законодателството в останалите държави в региона, в които има ценни антични предмети, като Гърция, Италия, Турция, съществуват драконовски закони за контрабандата на старини. Това обуславя бурното развитие и новите насоки на казанджия, малджияството у нас.

Според публикации в пресата в България има около 20-25 хиляди тракийски могили, оброчища, древноримски селища, крепости и др. Много голяма част от тях са преровени, прекопани или разрушени. Броят на казанджия, малджияите в даден район обикновено е правопропорционален на разположените древни паметници - най-много казанджия, малджияи има в подбалканските райони, около Казанлък , Шуменско, Разградско, Ямболско.

Всички опити за преброяване на българските казанджия, малджияи се спират до сакралното число 3000. Те естествено са значително повече. Социалният им статус, както и при описанието на Иван Хаджийски, е най-различен - от неуки цигани до дипломирани физици и химици, кметове, та дори и полицаи. Отдавна са изчезнали и суеверията, които карали малджиите да ровят с кирки в земята само при пълнолуние.

Съвременната техника - металотърсачи и скенери, които могат да откриват метал на няколко метра под земята, позволява и на съвсем неграмотните да копаят в могили, за които има сведения, че под тях има древно селище. При изравянето на старини се използват също фадроми, багери, камиони. Така беше разрушена уникална тракийска могила край казанлъшкото село Розино през 1995 г. Причината за това и други поражения е, че българското културно-историческо наследство не се охранява, законодателството ни е рехаво и държавата е абдикирала от тази област.

Така наречената казанджия, малджияска мафия наподобява фуния. Най-отгоре, на широката част, стоят стотиците копачи, които ровят земята и разбиват могилите, след тях са прекупвачите, после колекционерите и тогава следва босът, който преценява кое струва нещо и кое не. Само босът има необходимите контакти със западните аукциони и поддържа каналите за контрабанда през границите. Той поддържа и близки отношения с музейни работници, които насочват любители към него. По неофициални данни за другия от известните казанджия, малджияи у нас, Николай Станишев-Рижия, работят около 150 души, които са си изградили мрежа из цялата страна и изкупуват или поръчват антични предмети.

Преди 10 ноември 1989 г. в България са съществували две основни групи, които се занимавали с търсене на антики и контрабандата им в чужбина. Едната е била на Митко Станков-Бузата, а другата на Желязко Колев-Императора от с. Мрамор. Двамата условно си били разделили историческите пластове, които ровят - Бузата бил в сектор римски антики, а Императора се занимавал с траките и древните гърци. Във всеки един район в страната, където се копаело, Бузата и Императора имали свои хора, които им доставяли намерените ценности. След това по свои канали те изнасяли контрабандно антиките за Западна Европа. Там ги пласирали на аукциони, където след реставрация ги продават на двойно и тройно по-високи цени. На няколко пъти на мюнхенски адрес с помощта на Интерпол бяха заловени такива пратки от България. Част от тях бяха върнати у нас.

Основни купувачи са колекционери от Австрия, Германия, Белгия - държави, които не могат да се похвалят с антични богатства. Според данни от спецслужбите, изнасяни през различно време, антики от нашите земи са се появявали в аукциони като “Ланц”, “Хирш”, “Сотби”, “Кхалец”.

Голямото казанджия, малджияско дело №28 от 1986 г. показа размерите на тайната организация, която изнася в чужбина българските старини. По него обвиняеми бяха 33 души. С малки изключения в този списък попаднаха всички известни казанджия, малджияи. Основни обвиняеми бяха 9 - за контрабанда и опит за изнасяне на културно-исторически ценности. По същото дело обвиняеми бяха Митко Станков и Желязко Демирев-Императора. Той беше “предаден” от Бранко и Мета Милошевич от Любляна, че е организирал 4 канала за износ на антики към Западна Европа. Срещу Бузата пък свидетелствал белградският артист Никола Йованович. На подсъдимата скамейка бяха и Огнян Ламбиев-Жабето, Цанко Стоянов, Георги Панчев, Димитър Димитров и Васил Матеев, но техните обвинения бяха свалени през 1996 г. Делото завърши едва миналата година с няколко смешни условни присъди. Разследването обаче показва възможностите на контрабандата на антики още по това време.

За богатствата на Императора и Бузата отдавна се носят легенди сред казанджия, малджияското съсловие. Бай Желязко е много тачен от съселяните си в Мрамор. Иманяря, който е бил парашутист по времето на Втората световна война, построил паметник на загиналите десантчици, асфалтирал улици, построил мост. Все “богоугодни дела”. Уникална е историята как Националният исторически музей се сдобил с една от най-редките антики в света - медальон на римския император Юлиян Апостат. Медальонът е бил притежание на баба Еленка от Тополовград. Купен бил от Митко Станков- Бузата срещу 25 хиляди лева през 1985 г., но Императора наддал и станал собственик на униката. След това бил хванат от милицията, която тарашила вилата му, но едва след обещанието НИМ да му издаде каталог той дарил монетата заедно с други свои находки. Според експерти от Британския музей стойността на тази находка била неоценима в пари. НИМ така и не е издал каталог на Императора.

Легендите за големите богатства на двамата стават реалност след обиска в къщата на Митко Станков-Бузата на столичната улица “Доспат” през 1986 г. В блиндираното подземие са открити 5.5 кг златни византийски монети, сечени при династията на Палеолозите, 8 кг златни статери, ауреуси и наполеони и около 150 кг сребърни накити и монети, пълният сбор от печати на българските царе. Според колекционери Станков е притежател на най-голямото съкровище - близо 3000 монети от времето на цар Иван Александър. Сега Бузата живее във Виена заедно с жена си и детето си. Той напусна България през 1991 г. Българските власти направиха 3 постъпки за екстрадирането му, но австрийците отказаха с мотива, че деянията, за които той е преследван у нас, не са престъпление в Австрия.

С името на Бузата са свързани повечето скандални случаи на контрабанда на наши антики на Запад. През 1995 г. Централната служба за борба с организираната престъпност разкри група от 10 казанджия, малджияи, които бяха открили 1033 монети от времето на византийските императори от династията на Палеолозите. Съкровището е изровено край село Седларево, Сливенско. Тридесет монети от находката са били закарани в Мюнхен за оценка. Според спецполицаи трафикът е бил осигурен от Митко Станков.

Другият от младата вълна казанджия, малджияи - Николай Станишев-Рижия, също е замесен в няколко опита за контрабанда. Според изявления на спецполицаи Рижия е основен снабдител на Станков със старини, след като последният се установил да живее във Виена. Рижия е арестуван досега 7 пъти за незаконна търговия с антични ценности и контрабанда. През октомври 1995 г. ЦСБОП отново го арестува и го обвини в опит да изнесе около 1000 монети, сечени в трите големи монетарници по нашите земи - Одесос, Месембрия и Аполония. Полицаите тогава откриха и 3 бойни брадви от първи век пр. н. е., няколко бронзови медальона от времето на императорите Гордион и Каракала. ЦСБОП беше проследила действията на Рижия и откри две монети от това съкровище в нумизматичния магазин на сем. Милошеви в Любляна. (Двамата съпрузи бяха обвиняеми и по мегаделото от 1986 г.)

С името на Рижия се свързва и загадъчната смърт на известния пловдивски казанджия, малджия Стефан Манов по същото време. Манов беше признал, че е снабдявал контрабанден канал за антики на Станишев. След като напусна ареста, той изчезна. Месец по-късно обезобразеното му тяло беше открито на дъното на езерото край с. Оризаре.

Ровенето в могили, калета и крепости е единият начин за снабдяване с антики. Другият е чрез кражби от музеите. Такъв беше случаят с открадната статуя на почиващия Херакъл от видинския исторически музей и статуята на Асклепий, открита в древноримския град Никополис ад Иструм, Великотърновско. Множество статуи, пластики и елементи изчезнаха от вила “Армира” край Ивайловград. От пловдивския музей бяха откраднати 4 мраморни скулптури - образци на римската надгробна пластика от I-III в. Две години по-късно, в началото на ноември, те бяха открити от пловдивското бюро за борба с организираната престъпност у посредник. Скулптурите - две мъжки, една женска и една детска глава, бяха оценени за 20 000 долара. Антиките били подготвени за износ.

Третият начин за печелене на пари от страна на казанджия, малджияите е фалшифицирането на древни монети, статуетки и плочи. В България има такива майстори на фалшифицирането, че и големи експерти трудно откриват разликата. Виден наш колекционер поискал двойна експертиза за статуетка и тя потвърдила автентичността й. Едва по-късно фалшификаторът си признал в полицията, че е направил и продал копия на тази фигура. Известен е и друг случай, когато експерти от Британския музей били готови да платят 200 000 долара за рядък екземпляр антична монета. По оперативни канали български спецченгета предупредили англичаните, че това, което искат да купят, е копие. Според неофициални данни около 30 - 35 на сто от пласираните антики у нас и в чужбина са фалшиви.

“Аз нямам никакви гаранции, че не ме лъжат, каза за “Капитал” по този повод шефът на мюнхенската галерия “Гинсер мюнценхандлунг”. В аукциона има стока от всички страни. Малко българи идват в Мюнхен, те снабдяват повече виенските колекционери.” Собственикът на галерията обаче не отрече, че е чувал за Императора.

Досега полицаите от сектора за борба с контрабандата на културно-исторически паметници са успели да заловят около 25 000 предмета. Този отдел беше създаден през 1985 г. към Държавна сигурност. След 10 ноември премина в Централната служба за борба с организираната престъпност. Самите ченгета обаче признават, че са успели да хванат едва 30 на сто от контрабандата за чужбина, което означава, че близо 70 000 антични ценности са заминали на Запад. p
[b]