Спомени от бъдещето

През 2015 година най–после бе решено – трябва да бъде изпратен пилотиран космически кораб до Марс. Понеже, от една страна – всички тези съкращения на ядрени оръжия оставиха много хора без работа, от друга – ако редовно не искаш субсидии от държавата, тя може да загуби навика си да ти ги дава и от трета – ако все пак се окаже, че на Марс има живот, да им развалим малко рахатлъка. Както виждате, все сериозни причини.

Понеже Марс е доста далеч – не е като Афганистан, да изсипеш там всички, на които имаш зъб – много гориво трябва, ядене-пиене, разни послания да се носят – та остана място само за трима астрокосмонавти. Единият ясно – от САЩ, вторият – руснак, а третият...Тук имаше оживена дискусия и накрая всички се обединиха около мнението, че трябва да е от трета страна, за да се покаже, че това са посланици на цялото човечество.

Китай веднага предложи свой човек и се опита да повлияе на мнението на решаващите с обещанието, че е готов безплатно да изработи част от детайлите за кораба. Това хвърли в ужас всички и офертата бе отхвърлена.
Вместо това се реши, че третият космонавт трябва да бъде от някоя малка и загубена страна, която после няма да предяви териториални претенции за една трета от Марс. Отначало се спряха на Сомалия, но там нямаше подготвени хора, а и някой се сети в последния момент, че то само в космоса няма сомалийски пирати, хайде сега да ги завъдим и там. И тогава друг предложи България – малка страна и т.н., хубави хора, искат да са приятели с всеки и затова всички ги мразят – абе с две думи – става.

Пет минути след вземането на решението в България вече бе създадено Министерство на космонавтиката, с всичките му там заместници, главни секретари, експерти и т.н. Има – няма хиляда човека, нищо работа за подобен важен случай. Оглави го приятел на премиера, който, макар и филолог, като дете много обичал да чете „Ян Бибиян на Луната.”

Покрай цялата лудница да наемат сграда, да я обзавеждат, да поръчват реклама по медиите и т.н. служителите на това министерство почти бяха забравили, че от тях се иска основно да намерят подходящия български кандидат за полета. Добре че една секретарка се сети в последния момент, информира министъра и той махна ядосано с ръка – абе виж там, наемете някоя агенция, аз сега съм зает да си избирам картини за кабинета... Космонавт, голямо чудо! Това да не ти е шеф на поземлена комисия? Даже каза, че не държи да е от тяхната партия.

Наета бе известната посредническа агенция „Хайдедеко”, която обеща да направи изключително професионален подбор. (Само да обясня, ако на някого името му се стори странно – то произлиза от любимата реплика на управителя на фирмата. Когато някоя служителка извърши подбор и му занесе своята класация на кандидатите, той почти винаги възкликва: „Хайде де! Кой?!” , а после пита - майтап ли си правят с него и не знаят ли на кого какво е обещано? Но това между другото.)

Та – пуснаха служителите на „Хайдедеко” обяви в съответните сайтове с критериите за успешния кандидат:
- да е летял (със/на самолет, хеликоптер, делтапланер или нещо подобно, за кандидатките - може и на метла)
- да говори добре английски и руски, владеенето на марсиански ще се счита за предимство
- да е завършил астронавтика или сродна специалност. Кандидатури от инженери и икономисти също ще бъдат разглеждани
- да има поне пет години стаж като активен космонавт в орбита (обаче се сетиха навреме и го махнаха като изискване)
- да е работил в руско-американска компания и да представи препоръки
- да е усмихнат, любезен, контактен, организиран, мотивиран, устойчив на стрес и безтегловност, с представителен външен вид (понеже щели да правят снимка преди старта и да не излезе, че в България живеят разни изроди), да е съгласен на релокация за неопределен период (ако примерно корабът не успее да излети обратно) и т.н. Обичайните изисквания на всеки уважаващ себе си посредник, нищо екстравагантно, както обичат да лъжат по форумите. Дори честно указаха, че работата е свързана с доста пътуване.

Естествено, имаше и необходимите обещания:
- работа в утвърдена чуждестранна фирма, по-точно даже в две едновременно
- екип от професионалисти, силно мотивиран да постигне целта си (най-вече да се върне обратно невредим)
- трудов довор и осигуровки
- заплата според марсианските стандарти
- възможност за развитие (тук някой пак се усети и поиска да коригира шаблона, но другите го спряха – защо бе, като попътува човек десетина години насам-нататък, може някой ден и командир на кораба да го направят...?) И го оставиха така.

Ако си мислите, че нямаше кандидати, много се лъжете. Единственото, което леко притесни хората, бе за „марсианската” заплата, но после всеки си спомни как поне веднъж е ходил при началника си да иска повече пари, а оня ехидно го е питал: ”Абе, ти да не падаш от Марс?” Следователно, на Червената планета се плаща добре, значи – пращам си документите.
В „Хайдедеко” се получиха около хиляда комплекта и доказаните специалисти се хванаха за главите.
Но за кратко.

И вместо да обясняват на всеки очевидното му несъответствие на позицията, изпратиха системно на всички кандидати въпросник. Там, между всички глупости „слон ли предпочитате или тигър?” (сякаш искаш да ставаш махараджа) или „как се къпете – под душ или във вана?” (между другото, силно дискриминационен въпрос, понеже човек може и да няма вана и такова питане само усилва чувството му за непълноценност), имаше и един основен, забутан някъде по средата. Той гласеше: „Вярвате ли, че на Марс има живот?”

После беше лесно. Тези, които наивно заявиха, че вярват, бяха отсети като очевидно луди и им бе препоръчано да се насочат към писане на фантастични романи. Другите, които не вярваха, пък бяха класифицирани като крайно немотивирани скептици, които искат позицията само да за получават заплата и да се разхождат. И само един кандидат – по някаква нeвероятна случайност братовчед на шефа на „Хайдедеко” , даде приемлив отговор. Впрочем, управителят не можеше да търпи този свой роднина и много искаше да не го вижда поне няколко години, а сега изведнъж се откри възможност да го представи като грижа за „семейството”. Пък и оня му беше обещал цяло агне за Гергьовден. Та, даденият от него отговор – „че откъде да знам, таковал ли съм му таковато” бе признат за най-точен според последните тенденции в ЧР-то изкуство и човекът спечели. Е, вярно, не отговаряше на абсолютно всички критерии (по точно на нито един от тях), но след като вече се е видяло, че идеален кандидат няма... Второ и трето място заеха някакви летци – изтребители, но единият не изглеждаше достатъчно позитивен (попита ще има ли застраховка, ако нещо там с техниката...), а другият говореше руски с лек украински акцент, така че...
С две думи – извършен бе безпристрастен подбор по утвърдената за фирмата методика.

Братовчедът бе представен на министъра, оня призна, че наистина човекът гледа като току-що паднал от Марс, значи – всичко е наред. И нареди на агенцията да бъде изплатен договорения хорар, приблизително равен на стойността на горивото, което щеше да бъде изразходвано до Луната. Така де - професионализмът струва скъпо.
После снимаха братовчеда с министъра, с премиера, с президента и с последната „мис силикон” (за жълтите издания) и го пратиха да се обучава и да си троши главата.

***
...Полетът продължи три години. Още в края на първата седмица обаче ръцете на нашия човек бяха сини и той бе в състояние да повтори изразите „don’t touch” и „ничего не трогать, мать твою” с поне петдесет различни интонации. Но тъй като в специфичното му меню (правеха отделни за всеки член на екипажа, отчитайки националните традиции) имаше много гроздова на таблетки, първо руснакът се отпусна и се сети, че в края на краищата – все славяни сме, трябва да си помагаме – а после и американецът махна с ръка и на свой ред донесе по едно хапче „Марлборо”. После провери на какво разстояние е корабът от земята (оказа се – на доста милиони километри) и тогава той, озъртайки се, сподели, че всъщност съотечественичките му били до една тъпи и дебели. Искаше дори да добави, че не е виждал негър-шахматист, но реши, че е още твърде рано.

Руснакът на свой ред лапна още една таблетка гроздова на екс и каза, че в Русия демокрацията не била точно каквато я дават по телевизията, но – карай да върви, важното е да няма война. И добави – да не се притесняват, ако нещо се случело, щели да ги погребат в самата Кремълска стена, той гарантирал и за тримата. Това силно мотивира останалите и те за всеки случай веднага провериха уредите.

За разлика от колегите си, братовчедът не спря да мърмори от самото излитане. Първо му било много топло, после – студено, корабът се клател, през илюминаторите гледката била все една и съща, което го депресирало, карали го да лети и в почивните дни, а после я му платят извънреден труд, я не.... Ако поискал да излезе навън, трябвало да облича скафандър, а той не му стоял добре и му развалял имиджа... А на всичко отгоре във филмотеката им нямало порно.

Но го търпяха – и заради гроздовата, и понеже се оказа далеч по-смел от останалите – през цялото време псуваше когото си поиска в родината си и изобщо не питаше какво е разстоянието до Земята. Освен това на втората седмица той се направи на обиден, че не му възлагат никакви отговорности (а и ръцете го боляха, ако трябва да бъдем честни), остави всичко на онези двамата „разбирачи, дето се изживяват като мениджъри” и го удари само на лежане. Тук той показа наистина завидна физическа подготовка.

Към края на полета, когато вече Марс се виждаше голям колкото виенското колело в лунапарка, гледано от десет метра, една сутрин на вратата се почука. Братовчедът по навик измърмори „аман от тия, не дават на човек да подремне”, облече скафандъра и отиде да отвори.
Чукащите се оказаха група малки зелени човечета, по около метър всяко. Гледаха доста напрегнато.

Братовчедът сви рамене и им каза да влизат, понеже навън било много студено и не можел да държи дълго врата отворена. Те важно кимнаха и се вмъкнаха вътре.
Когато ги видя, руснакът за пореден път мислено се закле да не пие повече, а американецът скочи и извади отдавна приготвената реч – ние, посланиците на Земята, приветстваме нашите братя по разум, тук нефт има ли – обичайните неща, когато се срещат два различни свята. Зелените дребосъци обаче го изслушаха с безразличие, а после единият започна да говори.
(Понякога човек няма късмет. Оказа се, че идването на кораба било забелязано отдавна, обитателите му – проучени по телепатичен път и езикът на мислите на единият от тях – най-смелият, естествено - овладян до съвършенство с цел комуникация. А че най - смелият е шеф, е очевидно според желязната марсианска логика).
Та сега братовчедът трябваше да превежда, с мъка избирайки по-познатата руска или английска дума.

Обясненията накратко бяха следните – след малко обръщате кораба и да ви няма. Ние зоологическа градина си имаме, паразити – също. Ако нещо не ни е ясно и искаме някой да почне да ни учи как да живеем, ще дойдем да ви питаме. Макар че, доколкото се вижда оттук, вие много повече имате нужда някой вас да ви научи. Някакси не върви заедно да живеят детството и зрелостта на разума, ще се получи конфликт на поколенията. Или на версиите, ако предпочитате.
...А ако нещо не сте съгласни, ще ви помогнем да откриете тайната на Всемирния потоп. Вярно, тогава беше техническа грешка, но можем да го направим и нарочно. И не се заблуждавайте – тук не е нито Югославия, нито Ирак (много пък виждат бе!). Не сме казали, не сме ви унищожили. Жалко само за космическите ви кораби – у нас всеки археолог много би им се зарадвал. За частните колекционери пък да не говорим...
След което си взеха по една таблетка гроздова – братовчедът им предложи, той щом е за интересите на човечеството и последната си бутилка ще даде...Примерно казано.

И нашият кораб полетя обратно.

Когато до Земята оставаха около милион километра, американецът сподели, че всъщност неговите съотечественички не били дебели, а „с хоризонтални проблеми” . Нито пък били тъпи – просто някои нямали способността за бърза ментална адаптация. И изобщо – Америка била най – доброто за живеене и справедливо място на Земята.

След още половин милион километра руснакът изведнъж заяви, че дори в миналото да е имало малко престараване, той е твърдо убеден, че вече отдавна всичко е преодоляно и Русия определено е най – доброто за живеене и справедливо място на Земята.

Братовчедът пък до самото кацане твърдеше, че е сигурен, че каквато я е оставил България, такава и ще я намери (ако междувременно нещата не са се влошили още), за което, разбира се, са виновни ония говеда, дето ни управляват и т.н....Млъкна едва когато затегнаха коланите и то не от страх пред някого, а понеже се боеше да не си прехапе езика, ако се приземят прекалено твърдо.

Веднага след кацането екипажът бе прибран в секретна база „за възстановяване”. Посрещачите – политици от целия свят – заявиха, че това е само една малка крачка по големия път и т.н. За по-нататък не знам, понеже почна мача от Шампионската лига и всички превключиха канала.

***
Около месец по-късно бе проведена среща на най-високо равнище, след която с огромно съжаление бе съобщено, че полетите до Марс се прекратяват за неопределено време. Не било редно да се месим в развитието на една по-низша цивилизация, нещата трябвало да следват естествения си ход и т.н. Но поне от този момент сме знаели, че някъде там, сред звездите, имаме истински приятели, които вечно ще ни чакат да се върнем. Беше много красиво и трогателно.

А братовчедът, за съжаление, се оказа напълно прав – не му платиха извънредни. Но поне му признаха полета за трудов стаж, което пак си е нещо.

Абе, както е тръгнало, май още дълго ще си бъдем сами във вселената... съдба.